На 30 юни 2008 г. сключих договор и платих цялата цена на един най-обикновен стол, който на всичкото отгоре се рекламира в сайта на магазина, с възможност да бъде закупен по интернет. Ха-ха-ха! Това е първо огромна лъжа, тъй като независимо, че може да се плати по интернет, е необходимо да се отиде до магазина, за да се „направи заявката за доставка”. Е, тогава къде е „удобството” от пазаруването по интернет?

Днес е 3 септември 2008 г. и няма и никакви изгледи този стол да ми бъде доставен скоро.

Освен всичко друго, за да направя рекламация за забава, е необходимо да се „разходя” до магазина. По електронен път не може да бъде пусната рекламацията, тъй като в сайта им няма адрес, на който може да се изпрати. Това може би се дължи на предположението, че те са изрядниллл

Не съм сигурна, че ако напиша жалба до Комисията за защита на потребителите ще им бъде съставен акт за нарушение и изготвено впоследствие наказателно постановление за налагане на имуществена санкция. Въпреки това ще опитам.

Последната им грижа е да обслужват клиентите на европейско ниво!

Както беше писал някой в блога:

„На всички останали горещо препоръчвам да не им стъпва кракът в този безобразен магазин. Той не отговаря на никакви стандарти за обслужване – нито европейски, нито български.”

Коментар към изказванията на критичните: трудно се прави бизнес в България и е нормално да има грешки на разтежа, макар и да е много неприятно, когато си клиент и ти се случват точно на теб. Градивната критика е важна, защото е обратната връзка с клиентите, но, повярвайте ми, ако бяхте изправени пред предизвикателството да направите сами този проект, вероятно и вас грешките нямаше да ви подминат. Добрата новина е, че СОМО се учи от грешките си, защото се интересува от клиентите си: редовно прави пазарни проучвания, редовно работи с тайни клиенти. Цитираните проблеми, Слава Богу, са поправими рџ™‚ И дано по-критичните да ревизират позиция и отново да надникнат в магазина рџ™‚

Още един работодател в списъка с най-некадърните интервюта или опити за такива.

Още не мога да осъзная как ще се обаждаш на хората в средата на деня и ще ги каниш на интервю за същия ден. Дори и да е безработен човек все ще има някакви планове за деня. Канил съм хора и съм провеждал интервюта – не е особено трудно да се обадиш предния ден следобеда (както направиха другите ми кандидат работодатели) и да се разберете за следващия ден, като при това ти дават ориентировъчен час за среща. И все още не ми е ясно защо не желаеше да даде никаква информация за работното място. Сигурно имаше още много хора, на които да се обади до 12 часа или по-късно и нямаше време за губене.

Така че проблемите на тази фирма не са от консултантите – и дори да се оплачи някой – консултантите обикновено са виновни. Проблемите са на доста по-високо ниво. Щом специалиста им човешки ресурси (много исках да го видя що за животно е, но нямах толкова време за губене) не става за нищо, щом отговарящия по доставките и може би пласмента не може да си свърши както трябва работата, щом не могат да направят достатъчно добър проект на необходимите работници, за монтажи и доставки (отново човешки ресурси и оперативен отдел). Фирмата яко куца не с единия, а с двата крака. Такива фирми оцеляват на българския пазар все още, защото няма истинска конкуренция, а и обикновени клиентите не са особено придирчиви и не си търсят правата.

Притеснявам се, че и ИКЕА, когато дойдат в България може би ще работят по български.