Слово първо. Празният свитък

В Идейната платформа на Бага-Тур, сред свещените атрибути на школата, стои един ред: „Тъпан, Рог…“. След него – само точки. Свитъкът е отворен, но още не е изписан.

Що е тогава тъпанът за Багатура? Книгата казва ясно, че музиката е част от хармонията на природата – от ритъма на сърдечния пулс и свистенето на дишането до вибрациите на гласните струни. А когато ритъмът на човека се слее с ритъма на вселената, неговият дух става могъщ.

Затова тук ще разкажем за тъпана така, както го пази преданието „Мечът на сътворението“. Всичко, което следва за шаманите и бойните тъпани, е по романа, а не по книгата на школата.

Музиката е навсякъде около нас, от ритъма на сърдечния пулс и свистенето на дишането до невероятните вибрации на гласните струни.

Слово второ. Тъпанът на шамана Тайгун

В преданието „Мечът на сътворението“ шаманът Тайгун живеел в горската глуш. Имотът му бил оскъден като бита на горския жител. Но три неща пазел над всичко: личния тъпан, жезъла и кремъчния нож.

Когато изричал заклинанието си, Тайгун пригласял „с тътена на своя тъпан и поклащаше чепатата си снага“. Песента му била проста и груба като него самия – но вярна. И Тайгата Майка откликвала на припева му от дълбините на леса.

В синята мъглявина на северната нощ той удрял бубена си отново и отново. Танцувал до изтощение и просел милост за хората от смълчаните небеса. Бубен, обяснява речникът на романа, е шамански тъпан, дайре.

Най-скъпите му вещи бяха личният тъпан, жезълът и кремъчният нож.

Слово трето. Йарут и палката от пищял на лос

Учителят на Тайгун бил старият шаман Йарут. Тайгун лежал в колибата му и слушал глухия бумтеж на тъпана. Йарут полюлявал съсухрената си фигура и удрял дайрето „с палката от пищял на лос“.

По дрехите му подрънквали костени пластинки, пера и камъчета. Формата и смисълът им вече били ясни на пробуждащия се млад ученик. Всеки звън бил знак, всяко перо – дума.

Дори лицето на Йарут разказва за тъпана: изпъкналите му скули просветвали „като изпънат шамански тъпан, направен от кожа на лос“. Човек и инструмент се сливат в едно.

Слово четвърто. Бойните тъпани край лагерния огън

В преданието разказвачът и българите от неговия кръг участвали в заключителен ритуал край лагерния огън – „под звука на бойните тъпани, високо извиквайки името си“ по знак, даден от Кашай. В юртата зад тях стояла камара ритуални дайрета: всеки член на общността трябвало да притежава свое.

Тук преданието и книгата на школата си подават ръка. В Идейната платформа на Бага-Тур е описан ритуал, при който химнът се пее около лагерния огън. Всеки участник носи личния си щит и къс меч или нагайка за коня и нанася с тях ритмични удари върху щита.

Общият ритъм се диктува от старшия на групата. По негов знак ударите спират и участниците поредно извикват имената си. Така, макар свитъкът за тъпана да е празен, тъпанът живее в щитовете на Багатурите.

Общия ритъм се диктува от старшия на групата.

Слово пето. Далечният тъпан и ритъмът на копитата

В едно от виденията на преданието „из прашните облаци на пясъчната мъгла се чуваха глухите брътвежи на далечен шамански тъпан“. И те се сливали „с ритъма на връхлитащи копита“ на незнаен ездач.

Книгата на школата помни същото за старата конница: религиозният характер на конната атака се подсилвал и от мрачната ритмика на барабанния тътен. Тъпанът и копитото говорят на един език – езика на ритъма.

Затова и химнът на Бага-Тур е с маршова мелодия: тя позволява строево изпълнение, а ударната ритмика пасва на движенията и формите при тяхното изпълнение. Който върви в крак с ритъма, върви в крак с дружината.

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Разгадай гатанката в началото, за да го отвориш.

Свитъкът на шаманското дайре

Според преданието „Мечът на сътворението“ шаманът Тайгун не се научил да бие тъпана за един ден. Научил се да удря своето магическо дайре „ритмично и монотонно, в крак със земните повели“ – и с повелята на най-скъпите рожби на земята, мълчаливите дървеса. Така ударът станал не шум, а слушане.

Казват старите, че с ударите на дайрето шаманът „запроправял верния път към света на човеците“ – водел изгубената душа обратно у дома. Затова тъпанът в преданието е пътеводител: той не плаши, а събира, не разделя, а връща.

А когато в планините на Ур ковачът Хурса Алб укротил огъня, „шаманските дайрета и тъпани игриво отгласяха и бистрият въздух трептеше от чудната музика“. Тъпанът знае и радостта, не само битката.

Поука за днешния ден

Тъпанът учи, че силата не е в шума, а в ритъма. Шаманът Тайгун се научил да бие дайрето „в крак със земните повели“ – тоест първо да слуша, после да удря. Който бърза да надвика света, не чува нищо.

Днес ритъмът е навсякъде – в сърцето, в дъха, в стъпките на децата по пътеката. Когато дружината удря по щитовете в един такт и всеки на свой ред казва името си, всеки е чут и никой не е сам. Това е тъпанът на Багатура: общ ритъм и лично име.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Що е рогът?

В Идейната платформа на Бага-Тур, сред свещените атрибути, е записано: „Тъпанът, рогът и други“. Но свитъкът за тях е празен – след заглавието следват само точки. Той чака летописеца си.

Затова рогът тук е разказан по преданието „Мечът на сътворението“. Всичко, което следва – за небесния бик, за бойните рогове и за златния ритон – е по романа, не по книгата на школата.

А в романа рогът е навсякъде: върху главата на небесния бик, в устата на тръбача, в ръката на жрицата. Той е глас, корона и съд.

Слово второ. Тур Ан – небесният бик

Приказката за меча Бага Тур започва с бик. „Небесният бик Су Багу, зван нейде Бага, другаде – Бога“, лежал с белоснежна снага насред небесния харман.

Връз усуканите лирови острила на рогата му била турена Горната земя, осенена от небесния дух Ан. А Ра, Слънцето, надзъртало измежду тези рогове. Затова го викали Тур Ан, а за кратко – Тур, Торо или Торос.

Корав бил бичият поглед, корав и нравът му. По Златната планина Тай Ал и в Златната степ Алтън Ел го зовели Кур Ан. Разтресял ли бикът чело, тръпнела и земята.

Връз усуканите лирови острила на рогата му турена бѣ Горната земя.

Слово трето. Бага – бикът с многото имена

Преданието казва, че древните духове посветили месеца трети – Чит – на „лиророгия Бага, бика с многото прозвища“. Те са: Шегор, Имен, Вол, Воляг, Буза, Бага, Бога, Тур, Туран, Торос. „Все наименования верни за него.“

Така в името на школата Бага-Тур звучат две от имената на небесния бик – Бага и Тур. А по-нататък в романа Тур Ан е наречен вторият син на Ковача, „орисан за носител на небесния меч“.

Рогът тук е знак на небесната сила, която държи света в ред. Лировидната му форма ще срещнем отново – в живите турове на планината и в златния ритон на жрицата.

Слово четвърто. Бойните рогове и ратната песен

В едно от виденията на преданието героят Ракхива чува нарастващия тътен на призрачна конница. „До слуха му достигнаха звуците на бойни рогове и звън на оръжие. Ратна песен нахлуваше стремглаво в цялата му същина.“

Песента е за конницата на душата: „В копитен грохот тътнат небесата, обагрени с миражи от съдби. Препуска с лиха конница душата сред светъл облак – перести стрели.“

И още по-рано, в заклинанието на шамана, „чуваха се далечните рогове на тръгнало воинство и барабанен грохот“. Рогът зове за поход; рогът свири и за отбой – „и чувам за отбой засвирил рог“, казва друга песен от романа.

Препуска с лиха конница душата сред светъл облак – перести стрели.

Слово пето. Тръбният зов в края на лова

Разказвачът на преданието пътува от България до студения Сибир. В снежната гора лаят сибирски лайки, от клоните се ръси сняг. И тогава „проечава тръбният зов на победен рог. Край на лова.“

Рогът тук е вестител: той казва на всички в леса, че напрежението се уталожва и ловците могат да се съберат. Един звук – и цялата дружина знае какво е станало.

А в планината разказвачът вижда и живите носители на рога – мъжките турове, които подскачат на задните си крака и размахват глави, „увенчани с тежки, лировидни рога“. Той го нарича „мистичният танц на планинските диви чеда“.

Слово шесто. Златният ритон и четирите посоки

Най-тържествено рогът звучи в обреда край аязмото. Жрицата Ван Га наливала свещената напитка „през отвора на златен ритон, излят във формата на лиророг тур с огромни рогове“.

Посвещаваният отпивал четири пъти, обърнал взор към четирите посоки на света. После вдигал поглед към бездънния небосвод и пак отпивал. Онова, що оставало, плисвал на земята.

Така рогът събира в едно небесния бик, който носи света, и човека, който застава в средата на четирите посоки. Тъй разказва преданието.

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Спечели играта „Стреляй по звуците на рога“, за да го отвориш.

Свитъкът на златния ритон

В преданието „Мечът на сътворението“ край аязмото под стария явор живеела пророчица – жрицата Ван Га. Говорели людете, че тя виждала само с душата си – в чуждата душа. При нея идвал воинът, умит от извора, и коленичел за обреда.

Жрицата наливала свещената напитка през отвора на златен ритон, „излят във формата на лиророг тур с огромни рогове“. Четири пъти отпивал воинът, обърнал взор към четирите посоки на света. После поглеждал нагоре към бездънния небосвод и пак отпивал, а онова, що оставало, плисвал на земята.

Тъй, казват старите, рогът свързвал човека с четирите посоки, с небето и със земята. Рогът на тура, който в приказката носи Горната земя, тук се превръща в съд за посвещение.

Поука за днешния ден

Рогът учи на ясен глас. Един тръбен зов казва на цялата гора, че ловът е свършил; един боен рог събира воинството. Който говори ясно и навреме, не е нужно да вика дълго.

А златният ритон напомня друго: преди да тръгнеш по своя път, обърни се към четирите посоки и към небето. Знай откъде идеш, къде стоиш и накъде вървиш – тъй правели посветените в преданието.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Що е бончук?

Според терминологията на школата бончук е кичур косми или друга украса, свободно окачени на шийката на острието на копието.

За степните ни праотци бончукът бил парадно копие с конска опашка – символ на властта. Размерът, цветът и разположението му показвали званието и властта на онзи, който го носи.

Слово второ. Опашката, която не е само украса

Книгата пише, че зад острието на тежкото копие често се връзвало снопче от конски косми, сноп пера или къс животинска опашка. Тя ограничавала навлизането на острието, отвличала погледа и показвала посоката на вятъра.

Още за древните скити почитта към бога им Арта-баз се изразявала със символа на две бели конски опашки, вързани към желязното острие на дълго копие. Тъй от полезното се ражда свещеното.

Слово трето. Канове древни с бончуците горди

В химна на школата българите са „канове древни с бончуците горди“, които не свеждат колена пред чужд. Бончукът е знамето на рода, преди да има платнени знамена.

Книгата свързва сребърния орел от Аспаруховото време с бончука на великия Кан. Аспарух побива трайно бончука с вдъхновението за държава на Балканите.

на канове древни съ бончуците горди

Слово четвърто. Бончукът на Бага-Тур

Бончукът на Бага-Тур е един от свещените атрибути на школата. Символният флаг на него е от конска опашка. Останалото в книгата е още неизписано – летописецът не го измисля.

Когато хранителят изнася свещения меч, го придружават двама подгласници – единият с щита, другият с бончука на организацията. На Еньовден, при годишния отчет, ритуалът по полагане на клетвата включва и трите свещени атрибута – меча, щита и бончука.

Слово пето. Бончукът в преданието

В преданието „Мечът на сътворението“ се разказва за Анг – корделата, връзката, възела на живота. Връзвали я „за късмет и за радост на жезли и бончуци, на стягове и хоругви“.

В същото предание конникът пуска своите стрели, а острите бончуци на двамата му батири довършват онова, което трябва да падне – предателството, завистта, мързела, страха, двуличието, лакомията и горделивостта. Бончукът там е оръжие срещу човешките слабости.

Връзваха я за късмет и за радост на жезли и бончуци, на стягове и хоругви.

Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур

Истинските знаци и свещени предмети на школата

От летописите на школата

Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Спечели играта „Подреди ритуала на клетвата“, за да го отвориш.

Сребърният орел на Аспарух

Книгата разказва за сребърен орел с вплетена в ноктите му змия, свързан с името на кан Аспарух. Изследователите допускат, че тази фигурка е красяла бончука на великия Кан.

Името Аспарух, пише книгата, означава на алански език „Белоконник“, а на арабски – „Белият орел“. Прославил меча си по бранните поля на Дагестан, Поволжието и Карпатите, Аспарух побива трайно бончука с вдъхновението за държава на Балканите.

Тъй бончукът се оказва нещо повече от копие с опашка: на мястото, където е забит, започва нова земя за рода.

Поука за днешния ден

Бончукът е малко нещо – кичур конски косми на върха на копие. Но щом се вдигне, всеки вижда къде е родът и накъде върви. Тъй и малкият знак, носен с чест, може да води мнозина.

Подгласникът, който носи бончука, не е в центъра на ритуала, но без него ритуалът не е цял. Поуката е проста: всяка служба, изпълнена вярно, е част от свещеното.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Щитът – знакът на чигота

Всеки член на Бага-Тур има право да изработи или купи свое лично оръжие – сабя, меч, бич, лък, копие. Но всички, които навлязат в чиготските степени, са длъжни да притежават личен щит.

На него са изковани знакът на школата и личните белези на стопанина му – зодиакалният знак и годината на раждане, дадена като символен образ по старобългарския календар.

Личниятъ щитъ е отличителенъ знакъ за носещия го и неговъ тотеменъ символъ.

Слово второ. Щит, който се спечелва

Личният щит е отличителен знак за онзи, който го носи, и негов тотемен символ. Той се ползва в общите ритуали и при демонстрации.

Тъй рекоха дедите на школата: който не успее с личните си усилия да се сдобие с този символ, не може да продължи нагоре в йерархията. Щитът не се подарява – той се заслужава.

Слово трето. Ритъмът на щитовете

Един от общите ритуали е пеенето на химна около лагерния огън или при друг официален повод. Тогава всеки носи личния си щит и къс меч – или нагайка за коня – и с тях нанася ритмични удари по щита.

Общият ритъм се задава от старшия на групата. По негов знак ударите спират и всеки поред извиква името си. Така щитът става и тъпан, и глас на рода.

Слово четвърто. Щитът до меча

Щитът на школата върви редом със свещения меч. Хранителят на меча се придружава от двама подгласници – единият носи щита, другият бончука на организацията.

Мечът, щитът и бончукът са заедно и в най-тържествения ден на годината – на Еньовден, когато се прави годишният отчет и се полага клетвеният текст.

Слово пето. Кръглият щит в знака на школата

Знакът на Бага-Тур е разположен на фона на кръгъл протобългарски щит, който подчертава равновесието и хармонията между духа и материята. В горната му част кръглият български щит е протообраз на слънцето РА.

В кръглия щит са вписани двете свещени слова „Бълг-рия“ и „Баг-Тур“. А в опростения вариант всеки член на школата носи АЗЪ-а, вписан в кръгъл щит, с излизащи иззад него слънчеви лъчи.

Слово шесто. Медното Гумно и недописаният лист

В преданието „Мечът на сътворението“ Медното Гумно е кръгъл боен щит от червен бакър, изкован от ковача Хурсус, с 360 звезди около обкова и 5 в средата. Дванадесетте му дяла носят животните на месеците – същите, които познава и терминологията на школата: Докс, Сомор, Шегор, Барс, Дван, Таг…

А в книгата страницата за щита на школата е още празна – материалът, размерите и изкованите фигури не са записани. Летописецът не ги измисля: оставя мястото чисто, за да го изпише онзи, който пръв изкове щита на Бага-Тур.

Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур

Истинските знаци и свещени предмети на школата

От летописите на школата

Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Разгадай гатанката в началото, за да го отвориш.

Медното Гумно

В преданието „Мечът на сътворението“ се разказва, че ковачът Хурсус изковал от червен бакър кръгъл боен щит. Вковал в него колелото на слънчевия път и кръговрата на живота. Посветените го нарекли Медното Гумно – щит на планетарния ред, на земното устройство и на властта на върховния Ка Ан.

Околовръст обкова му грееха триста и шестдесет пътеводни звезди, а пет стояли в средата – огън, земя, вода, дърво и метал. Щитът бил разделен на дванадесет равни дяла – на Докса, на Сомора пъргав, на якия Шегор, на Барса всевластен, на бързоногия Дван, на страшния Вер, на мъдрия Дилом, на звездния Таг, на Писина, на Севар упорития, на Тох и на Етха.

А всичко това се крепяло върху Вселенската костенурка. Медното Гумно се побирало само в една от нейните тринадесет люспи – в центъра, на върха. А корубата ѝ била опасана от двадесет и пет рогови щита.

Поука за днешния ден

Щитът на чигота не се купува с чужди пари и не се получава като подарък на думи – той се извоюва. Тъй и в живота: онова, което пази човека, е изградено от собствения му труд.

Щитът носи знака на школата и личния белег на стопанина си едновременно. Добре е и днес да помним и двете: към каква общност принадлежим и кои сме ние самите.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Що е Мечът на Бага-Тур?

Мечът на Бага-Тур е един от свещените атрибути на школата. Той е разработен според символната система и традициите на древните ни отци.

Мярката му е точна и запомняща се: дължината на лезвието е 77 сантиметра, а ширината при гарда – 4,5 сантиметра. Не е оръжие за всеки ден, а знак, който се изнася само по определени поводи, на публично място.

Мечътъ на Бага-Туръ е единъ отъ свещенните атрибути на школата.

Слово второ. Дръжката – небе в шепата

Дръжката е сложно съчетание от няколко символа. В центъра на стилизиран слънчев образ са вградени знакът на Тангра и АЗЪ-ът на българите.

Около тях стоят две орлови глави, обърнати в двете посоки, с елементи от митичните скитски грифони. Там е и символният образ на слънцето РА с вписана в центъра му човеколика луна, както и крилат грифон.

Тъй в шепата на хранителя се събират небето, слънцето и луната, орелът и пазачът на съкровищата – грифонът.

Слово трето. Острието и канията

Върху едната страна на лезвието е изписана вертикално думата БАГАТУР с глаголически букви. На срещуположната страна е глаголическата азбука, част от която е и клетвеният текст на школата: „Азъ, Буки, Веди, Глаголи…“

Канията е обкована с обков, в който са вплетени символите на орловото присъствие и на звездната костенурка на българите. Така мечът, дори прибран, говори на знаещия.

Слово четвърто. Хранителят и двамата подгласници

Мечът се носи от определен член на школата – „хранител на меча“. Придружават го двама подгласници: единият носи щита, другият – бончука на организацията.

Мечът е осветен според ритуалите на древните български колобри, от мъже, посветени в тайнствата. При ритуално ползване той се забива в земята или в дървена поставка пред своя хранител – и това прави лично Багатурът.

Положен на земята, мечът стои върху наметка, кожа, българска черга или друга подходяща постелка. Може да бъде окачен на стена, дърво или скала – прибран в канията.

Слово пето. Кой може да го докосне?

Мечът не може да бъде предмет на любопитство, пипане и ползване извън своя статут. Тъй рекоха старите: свещеното се пази с уважение, а не с ръце.

Да го ползва по предназначение като оръжие има право само Багатурът или посочен от него приемник. Всеки друг стои пред меча, а не с него в ръка – освен в мига на клетвата, когато бъдещият чигот хваща дръжката му.

Слово шесто. Мечът в паметта на дедите и в преданието

Книгата разказва, че скитите почитали своя бог на войната като меч, поставен с острието нагоре, сочещ небето. За аланите се казва, че нямали храмове, а коленичели пред забития в земята меч. Клетвата в оръжието се смятала за обет от най-висок порядък.

Мечът бил и знак за завършен етап на израстване: в юношеска възраст момчетата носели по-къс кинжал, а мечът идвал по-късно. В химна на школата българите са „с перото и меча – отци богоравни“.

В преданието „Мечът на сътворението“ МЕЧ е „оръжие на победата в ръцете на духовно израстналия, посветения“. Мечоносец–чигот може да бъде само преминалият през първите етапи на посвещението на воина в пътя на светлината. А ТРАК е небесен воин, докоснал се до сакралния Меч Бага Тур.

с перото и меча – отци богоравни

Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур

Истинските знаци и свещени предмети на школата

От летописите на школата

Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Спечели играта „Хвани знаците на меча“, за да го отвориш.

Тайната на гардата

Когато бъдещият чигот полага клетвата си, той коленичи на едно коляно пред забития в земята меч и държи с една ръка дръжката му. Щом изрече последната дума, той докосва с чело кръстачката – гардата, точно там, където е изобразен знакът на АЗЪ-а.

Тъй клетвата, изписана с глаголица по острието, и знакът на личната отговорност, вграден в дръжката, се срещат в едно докосване. АЗЪ означава „Аз съм“ – поемам отговорност пред света за своите дела.

Ако полагащите клетвата са повече от седем, те коленичат в редица зад меча и говорят хорово. Само един от тях, посочен за батир, държи дръжката и пръв изговаря думите от азбуката.

Поука за днешния ден

Мечът на Бага-Тур учи, че силата не е в това да размахваш оръжие, а да знаеш кога да го оставиш да стои. Той не се пипа от любопитство и не се ползва извън своя статут – тъй и думата, и ръката на човека трябва да имат мяра.

Днес всеки от нас има своя „меч“ – умение, знание, власт над нещо. Да го носиш с уважение, да имаш „подгласници“, на които разчиташ, и да докоснеш с чело своя АЗЪ, преди да действаш – това е поуката на острието.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Вътрешният език на школата

За да се обозначат действия, движения, позиции и форми при упражненията, както и похвати, удари и хватки, в Бага-Тур се ползва старата терминология на древните българи.

Термините са взети от старите български езици. Малки изключения има само там, където не е издирен точният аналог на думата. Тогава се приемат названия, които и днес са живи у родствените ни народи, останали по дългия ни път през времената и пространствата.

Тъй езикът става „конвертируем“ – с него може да се назове всяко действие и всеки предмет в школата.

Това е единъ вътрешенъ езикъ на школата, който задължително се познава отъ тези, които се обучаватъ въ нея.

Слово второ. Строевите команди

Дисциплината започва от строя. Затова на базата на древна българска терминология са възприети шест строеви команди: Ръи! – Строй се! Шаб! – готовност за поздрав. Кана субиги! – към старшия, внимание! Чит! – почитай! Азъ! – поздрав и самопредставяне. Раж! – свободно!

„Ръи“ означава престрояване, нареждане, промяна на позицията. Ползвана е най-вече при конните атаки, а и до днес в някои краища на България пастирите престрояват стадата си с тази дума. „Шаб“ идва от раннокавказките наречия и значи сабя, кинжал – кръстосаните изпънати длани наподобяват издигнати остриета.

„Кана субиги“ е зов към всички духовни и военни водачи, оставили следа във възхода на народа – не само към командващия строя. „Чит“ значи здрав, наздраве, приветствие с отсенка на преклонение. „Азъ“ е първата буква на глаголическото послание – самоосъзнаване и отговорност. „Раж“ значи освобождаване, свободно или съгласие с нареждането.

Слово трето. Числата и редът

Броенето в школата започва с „ал“ – едно, и стига до „алту“ – дванадесет. Ту, чит, твир, веч, шехт, сет, ес, дев, ел – така звучат числата от две до десет.

Редните числителни са също свои: алем – първи, тутом – втори, читем – трети, и така до алтом – дванадесети. С тях се броят редиците в строя и стъпките на упражненията.

До някои числа книгата е записала и смисъла им: ал – преден, главен; чит – здрав, читав; сет – остър, досетлив; дев – бог, млад.

Слово четвърто. Месеци, посоки и петте етапа

Дванадесетте месеца и дванадесетгодишните календарни цикли носят имена на животни: Докс – свиня, Сомор – мишка, Шегор – вол, Барс – барс, Дван – заек, Верени – змей, Дилом – змия, Таг или Имен – кон, Мамун – маймуна, Севар – овен, Тох – петел, Етх – куче.

Всяка географска посока има свой цвят и своя стихия: центърът е черен (вода), югът – червен (огън), изтокът – бял (метал), западът – жълт (земя), северът – син (дърво). Според книгата военното и административното устройство е следвало този ред, а названията и цветовете са спазвани.

Петте етапа на календарните цикли разказват цялото сътворение – от водата на мъглявината и хаоса, през огъня на звездите, земята на твърдата кора и дървото на живота, до метала – появата на разума, човека.

Слово пето. Оръжия, дрехи и имена

Багатурът назовава снаряжението си по старому: кубе – ризница, хумши – лека ризница, тулши – шлем, гунда – наметало, саблъ – сабя, ерме – стреме, джоген – юзда, нал – подкова, а налбантин – подковачът.

Дрехите също имат свои имена: качул – шапка, калан сув – калпак, дуло – царска шапка, мундрага – пръстен, алам – знаме, кун – белег.

А за животните речникът пази звучни имена: Кубер, Буга и Бусман – вол; Алаша, Таг, Тек и Тих – кон; Расате, Сувар и Сура – коч; Ямал – елен; Атбуга – зубър.

Слово шесто. Конните игри и двубоят

Най-богатият дял на речника е за коня. Байга е конен крос през пресечена местност на 25–30 км, в тръс и галоп. Кабахи е изстрел с лък в цел от галопиращ кон. Папахоюну – вземане на калпака от главата на ездач, тарчия – на кърпа, вързана на ръката му.

Кокпар или улак е „хвани козела“ – дословно „сив вълк“. Кумисалау е вземане на монети от земята в галоп. Волтижировката е работа в тръс в кръг с диаметър поне 13 м, а джигитовката – работа в галоп на 250–300 м.

И двубоят има свой глас: Чоп! – жребий. Гяй! – почни. Бъх – атака. Гут! – пази се. Мурт – ъгъл. А Леш е пълната победа.

Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур

Истинските знаци и свещени предмети на школата

От летописите на школата

Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Разгадай гатанката в началото, за да го отвориш.

Свитъкът на скритите смисли на числата

В речника на Бага-Тур числата не са само числа. До някои от тях книгата на школата е записала и смисъл. Ал (едно) значи преден, главен, горен. Чит (три) значи здрав, читав, стабилен – оттам и думата „читав“, здрав не само телом, но и нравствено.

Сет (седем) значи остър, пробивен, досетлив, разумен. Дев (девет) значи бог, млад, девствен. А единадесет и дванадесет се градят като къщи от тухли: елен = ел + ен, елту = ел + ту.

Затова командата „Чит!“ – „Почитай!“ – носи в себе си и тройката, най-стабилната позиция, и пожеланието за здраве. Тъй в една кратка дума се крие цял урок.

Поука за днешния ден

Общият език прави дружина от хора, които иначе биха били просто група. Когато прозвучи „Ръи!“, всеки знае какво да стори – без обяснения и без спор. Тъй и днес семейството, класът и отборът се сплотяват около свои думи.

Старите думи не са прах в сандък. Произнесени на тренировка, на коня или край огъня, те оживяват и връщат паметта за дедите в устата на децата. Научи една дума на ден – и след месец ще говориш на езика на Багатурите.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Дрехата като знак

Всяко дело има своето облекло. В Бага-Тур униформата не е само дреха – тя показва към какво се стреми човекът и докъде е стигнал по своя път.

Принадлежността към школата се засвидетелства с отличителните знаци, поставени върху различните видове дрехи. А самата униформа се променя според мястото и заниманието: в залата, на парада, на коня, в планината.

Слово второ. За залата

За салонните занимания – бойни практики, фолк, физически упражнения – е разработена униформа по подобие на униформите за източните бойни занимания.

Обичайно тя се състои от анцуг с определен от ръководството на школата цвят, фанелка – бяла или черна, със знаци – и тъмни, черни гуменки.

Предпазителите от удари и контузии също са сходни по вид с древните – навои за краката и предпазители за ръцете. Обикновено се ползват стандартните, заимствани от бойните спортове.

Слово трето. Парадната униформа

Парадната униформа и тази за демонстрации включват риза, панталон, елек и пояс – по образец, максимално близък до автентичното облекло на древните българи.

Леките изменения в нея са само според предназначението и удобството при тренировки. Тъй, излязъл пред публиката, ученикът стои облечен като дедите си.

Облеклото е максимално близко до облеклото на древните българи бойци и ездачи.

Слово четвърто. За конете и за планината

За работата с конете – езда и джигитовка – всеки, който се посвещава на това, подготвя свой личен костюм. Той е от естествени материи, най-често кожа, и включва шапка или шлем, риза и елек, кожени панталони, пояс и ботуши. Връхната дреха може да бъде наметка, кожух или ямурлук.

За теренната работа сред природата се носят зелени камуфлажни дрехи и туристически обувки. Облеклото е близко до планинската екипировка и се съобразява с климата, сезона и вида на похода. И на тези дрехи знакът на школата се поставя по същия начин – отляво на гърдите.

Слово пето. Поясът и ивиците

През първата година ученикът няма право на лична знакова отлика – явява се в обикновени, подходящи дрехи или в анцуга и фанелката на школата. Който премине годината редовно, получава грамота „оцелял“, а навършилите 12 години могат на изпит да получат званието хун-алем и първите си отличителни знаци.

Поясът е основната знакова отлика на степените. Широк е поне 7 см, а отпред върху него се пришива вертикална цветова ивица, която отговаря на нивото на обучавания. Цветовете отчасти следват нюансите на небесната дъга – тъй, както расте и човекът по пътя на своето развитие.

При високите, боилските степени цветните ивици отпадат, а цветът на пояса се избира от самия носещ го. Върху трите гайки на колана се извезва златист талисман: при боеца – на лявата, при воина – на лявата и дясната, при багаина – на двете предни и на задната.

Слово шесто. Талисманите на степените

С началото на редовното обучение хун-алемът носи знака на лявата страна на ризата и на елека – чист, без талисман в крилата. На панталона талисманът е само един – на левия крачол, долу.

С всяка следваща степен се добавя по още един талисман по крачолите, докато се съберат четири. На петата степен в лявото крило на орела се извезва златист талисман, на шестата – и в дясното, а след седмата талисманът може да се постави и на ръкава, под рамото.

С боилските звания над талисмана на левия ръкав се поставя триъгълник от българския трикольор – с върха надолу за мъж и нагоре за жена. А Багатурът има правото да носи униформа в цвят по собствено желание.

Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур

Истинските знаци и свещени предмети на школата

От летописите на школата

Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Разгадай гатанката в началото, за да го отвориш.

Свитъкът на златните крила

Знакът на школата се носи на лявата страна на ризата и на елека. В началото той е чист – двете крила на орела са бели, без талисман.

Но когато ученикът стигне петата степен, в лявото крило със златист цвят се извезва талисманът. Тъй казва Идейната платформа: той бележи „слизането“ – овладяването на материалния свят от носещия го. При шестата степен и в дясното крило се извезва огледалният образ на първия талисман – изкачването по духовната стълба.

Златото не е избрано случайно. Златистият цвят носи всеобщата идея за благородство, приписвана на златото като метал – благородство, което не се купува, а се извоюва с години упорит труд.

Поука за днешния ден

Униформата учи на ред и на скромност: всички изглеждат еднакво, а разликата между тях не е в скъпия плат, а в знаците, извоювани с труд. Всеки талисман на дрехата е година постоянство.

Грижи се за дрехите си тъй, както бойникът се грижи за своята униформа – чисти, подредени и носени с достойнство. Как изглеждаш, казва на другите как уважаваш себе си и тях.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Знакът от праотечеството

В знаковата символика на Бага-Тур е вплетен още един символ, идещ от дълбините на азиатското праотечество – древен „фулу“ йероглиф. Според преданието той осъществява контакта със света на сенките и поражда обединение.

В българския език има дума, която отговаря на значението на този символ, и тя е „талисман“. Затова знакът се нарича просто Талисмана, а може да се ползва и самостоятелно при знаковите обозначения на школата.

Слово второ. Двата помощника на Кана

Талисманът се разполага вертикално в двете крила на орела в знака на школата. Така той оформя двете хасти – двата помощника на Кана: източния и западния.

Тъй знакът на обединението застава до знака на водача. Както Великият Кан стои в средата, а помощниците му пазят изток и запад, тъй и талисманът пази двете страни на орела.

Слово трето. Мъдреците от Изтока

Произходът на талисмана отпраща към учението на Лао Дзъ, сочен като мъдрец от северозападните земи на Китай под името Бо-ян, и допълнено от школите на Конфуций.

Казват старите, че тамошните мъдреци създали множество йероглифи-талисмани, които нямат буквална стойност в писмеността, но носят смисъл в образа си. Един от тези фулу е знакът на единството и обединението.

С йероглифите-талисмани мъдреците отваряли неподозирани възможности пред съзнанието на човека.

Слово четвърто. Как се чете БРАНЪ

Леката промяна на формите на фулу знака го прави да изглежда като стилизирано изписване на БРАНЪ – Гражданско обединение за България, организацията майка, към която е асоциирана школата Бага-Тур като нейна най-свидна рожба.

Отгоре надолу в него се различават „б“, огледалното глаголическо „р“, „азъ“, руническото „н“ и „ер голям“. По диагонал се внушава, че „АЗЪ“-ът на „БРАНЪ“ събира всички знаци в името БЪЛГАРИЯ.

Слово пето. Кинжал и полет на орел

Най-горе в Бранъ талисмана стои „АЗЪ“-ът, изписан по особения начин на школата. Вертикалната му част е като заострен кинжал с уширение в края на двете хоризонтални крила.

Горе в него е вписан малък триъгълник, който оформя клюна и лицето на орловия образ. Тъй знакът наподобява стремителния полет на издигащ се нагоре орел или кинжал с кръстна дръжка, надвиснал над недоброжелателите.

Слово шесто. Седемлъчевата фибула

В разширен вариант талисманът се вписва в контурите на усложнен мотив, заимстван от коронованата седемлъчева фибула, ползвана от предците по нашите земи. Тя е сложно съчетание от зооморфни, рунически и глаголически символи.

Отгоре надолу в нея са вписани знакът „АЗЪ“, огледалният образ на змийската мъдрост, тотемният праобраз на елена и на лъва и знакът на Тангра. Възприет в прабългарската школа за оцеляване Бага-Тур, този знак е назован „Бранъ талисмана“.

При високите, боилските степени багаинът го носи отзад на кръста, на пояса, вертикално.

Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур

Истинските знаци и свещени предмети на школата

От летописите на школата

Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Спечели играта „Стрелите на талисмана“, за да го отвориш.

Свитъкът на скритото име

Погледнат отгоре надолу, фулу знакът разкрива буквите на една дума. Най-горният му елемент напомня кирилското „б“, следващият – огледално изписаното глаголическо „р“. Съседната форма е точно копие на руническия и глаголическия знак „азъ“, под него стои руническото „н“, а най-долу ясно се различава „ер голям“ – „ъ“, в руните изписван като „ь“.

Тъй се чете БРАНЪ. А разгледан по диагонал и отляво надясно, знакът показва същата симетрия, каквато има руническото изписване на думата.

И най-дълбоката тайна, според Идейната платформа: по диагонал се внушава, че „АЗЪ“-ът на „БРАНЪ“ обединява всички знаци в името на отечеството ни – Б Ъ Л Г А Р И Я.

Поука за днешния ден

Бранъ талисманът напомня, че силата е в обединението. Буквите в него поотделно са само черти, но подредени заедно, дават име – и то име на цял народ.

Тъй е и с хората: всеки е важен, но става по-силен, когато застане до другите. Търси онова, което те свързва с приятелите, със семейството и с рода, а не онова, което ви разделя.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Що е знакът?

Знакът на Бага-Тур е съвкупност от няколко символа, всеки от които носи многопосочни значения. Възприет е в два варианта – разширен и опростен – и говори за видимия, материален свят и за невидимия, духовен свят и тяхната взаимовръзка.

Двата основни символа – орелът и знакът на Кана – са разположени на фона на кръглия прабългарски щит. Така е подчертано равновесието и хармонията между духа и материята, защото пътят към съвършенството на „Аз“-а минава през равнопоставеността на двата свята.

Чрез езика на символите, завещан от праотците, в знака е вложен и образният еквивалент на думата БРАНЪ – организацията, чиято рожба е школата.

Слово второ. Орелът на Белоконника

В българските поверия орелът има трайно място. Не е подвластен на бурите и ветровете, гнезди високо в планините и по вековни дървета. Казват старите, че посещава горния, небесния свят и може да се спуска в долния – нищо случайно няма в приказката за тримата братя и златната ябълка, когато орелът изнася най-малкия на горната земя.

Според преданието, остарявайки, орелът отлита на края на земята, къпе се в извор с жива вода и възвръща силите си. Орлово гнездо не се разваля, защото носи нещастие, а орелът „кръсташ“ е на особена почит, защото брани нивята от градушки.

Според тълкуванието на В. Илиев, третият Кубратов син Атилкес е именно Аспарух, а името му на алански значи „Белоконник“, а на арабски – „Белият орел“. В Идейната платформа се разказва и за сребърния орел с вплетена в ноктите змия, подписан с неговото име, който вероятно е красял бончука на великия Кан.

Орелът е не само сакрален символ, но и задължение за безупречност в житейското поведение.

Слово трето. Седемте пера

Знакът на Кана, тоест на водача в материалния свят, е въплътен в орловите криле – разперени в горна фаза при излитане.

Седемте пера на всяко крило подсказват седемте стъпала на слизане на духа в материята – от дясната страна на зрителя – и седемте стъпала на изкачване от материята към духовния свят – от лявата. Огледалният образ на крилата внушава предстоящо действие и сигурност.

Белоснежните крила роднеят знака на Бага-Тур с древната мъдрост и волята за оцеляване на неговите стратези.

Слово четвърто. Знакът на Кана

В двете крила на орела присъства и знакът на водача – на Кана. Според Л. Димитров този знак се среща тъй често у нас, че „с право може да се нарече условно български национален знак“: в пределите на днешна България е намерен 170 пъти в 9 варианта. Бешевлиев го определя като магически знак и „символ на Тангра“.

В знаковия език той се отъждествява с Y (ипсилон). Дясната и лявата хаста означават Източния и Западния Кан, а трилъчевият знак в средата – Великия Кан. Източният Кан (белият цвят) посреща слънцето, а Западният (златният цвят) го изпраща над западните провинции.

Тази троична схема е възприета и в устройството на държавата – по оста „изток – запад“ с основна посока „юг“. При българите жестът с протегната напред ръка е поздрав и признание за вярност към Кана.

Слово пето. Ъгълът на водата

Вплетени в едно, орелът и знакът на Кана образуват нова свещена българска инсигния. Двете рамена-крила в нея сключват ъгъл от 104°30′.

Толкова е ъгълът между водорода и кислорода в молекулата на водата. Константата не е случайна – животът във видимия свят на Земята е построен на водна основа.

Горе в знака е вписан кръглият български щит – протообраз на слънцето, изявено спрямо крилата в триъгълника, който олицетворява света на Славата.

Слово шесто. „АЗЪ“ – „Аз съм!“

В силуета на слънцето-щит стои първият знак на глаголическата азбука – „АЗЪ“. В школата той е изписан особено: вертикалната му част е като заострен кинжал с уширение в края на двете хоризонтални крила, а горе е вписан малък триъгълник, който оформя клюна и лицето на орела. Тъй „АЗЪ“-ът наподобява стремителния полет на издигащ се орел.

Според някои автори този първи знак може да се разчете като „Аз съм!“ – поемане на лична отговорност пред света, предизвикателство към трудностите и вяра във взетите решения. Численото му значение е 1, а слънчево-златистият му цвят напомня почитта към слънцето.

В кръглия щит са вписани двете слова „Бълг-рия“ и „Баг-Тур“, а „АЗЪ“-ът съзнателно замества невписаната буква „а“. В опростения вариант, който носят всички членове на школата, остава само „АЗЪ“-ът, вписан в кръгъл щит, с радиални слънчеви лъчи зад него.

Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур

Истинските знаци и свещени предмети на школата

От летописите на школата

Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Разгадай гатанката в началото, за да го отвориш.

Свитъкът на Златния стожер

Тъй разказва Идейната платформа: под Тангра се визира и Полярната звезда – тя заема осево, централно място в небосклона. Наричат я „Златния стожер“ – кол, коневръз сред „Медното гумно“, небесния купол.

От нея се спуска вертикалната ос, която свързва земния и небесния свят. Наместникът на Тангра на земята заема средищното място и разпределя в основните посоки своите двама или четирима помощници. Затова в знака на Кана в средата стои трилъчевият знак на Великия Кан, а двете хасти – вляво и вдясно – са Източният и Западният Кан.

И още една диря води далеч на изток: знакът, открит върху седмолистната розета от Плиска, е намерен и върху древните китайски „гадателни кости“ от епохата на династията Шан-Ин, където означава „гън“ – седмия елемент. Тъй числото седем, свещено за древните българи, се оказва вплетено в самия знак.

Поука за днешния ден

Знакът на Бага-Тур е като карта на човека: крилата го учат да бъде верен и безупречен, водата му напомня, че животът е крехък и общ за всички, а „АЗЪ“ му казва, че никой не може да поеме отговорността вместо него.

Когато видиш знак – на дреха, на стена, на камък, – спри и попитай: какво ми казва? Дедите са оставили послания в образи, и който се научи да ги чете, никога не е сам.

Приеми предизвикателството →

Слово първо. Където започва дисциплината

Тъй е редено в Идейната платформа: формирането на дисциплината започва от строя и от взаимоотношенията в школата. Един общ ред, общи позиции и общи думи свързват всеки ученик с идеята и с другарите му.

Затова на основата на древна българска терминология и позиции на тялото школата е възприела няколко строеви команди. Те са кратки като удар на тъпан, но всяка носи в себе си цял свят.

Командите улесняват обучението, а изговорени заедно, напомнят на всеки, че е част от нещо по-голямо от самия него.

Слово второ. Шестте думи на строя

„Ръи!“ означава „Строй се!“ – престрояване, нареждане, промяна на позицията. Ползвана е най-вече при конните атаки, а и до днес в някои краища на България пастирите подгонват и престрояват стадата си с тази дума.

„Шаб!“ идва от раннокавказките наречия и буквално значи сабя, кинжал – в нея прозира почитта към личното оръжие. „Кана субиги!“ е фраза на върховно подчинение, която отправя мисълта не към командира на строя, а към всички духовни и военни водачи, оставили следа във възхода на народа.

„Чит!“ значи здрав, наздраве, приветствие с отсенка на преклонение – „Почитай! Поздрави!“. „Азъ“ е поздравът, отговорът и самопредставянето. А „Раж!“ означава освобождаване, свободно, съгласие с нареждането.

Произнасянето на отговора „АЗЪ“ засвидетелства самоосъзнаването, приемането на отговорността на индивида и личностното му идентифициране.

Слово трето. Как се отдава поздравът

При „Ръи!“ всички се строяват с максимална скорост – в редици, колони, в кръг или както укаже командващият. Стойката е изправена, с лек разкрач на ширината на раменете, стиснати юмруци на височината на кръста и лакти, леко отстранени от тялото.

При „Шаб!“ дланите се кръстосват пред гърдите, лактите са изнесени напред, а пръстите – изпънати докрай като при козируване. Горният ъгъл между дланите се стреми към 104°30′ – колкото е ъгълът между орловите криле в знака на школата. При мъжете по-близо до гърдите е дясната ръка, при жените – лявата. Погледът е право напред, главата – изправена.

При „Кана субиги – Чит!“ всички в един глас отвръщат „АЗЪ!“. В същия миг ръцете рязко се спускат надолу и встрани – тръгват като саблен удар и завършват в свити юмруци при кръста. Главата също рязко пада към гърдите, а после погледът отново се вдига право напред и стойката остава до командата „Раж!“.

Слово четвърто. Що значи поздравът

В началната поза кръстосаните ръце и изпънатите длани образуват силуета на планиращ орел. Резкият удар на двете ръце е устремът на сабя, която разсича свързаните до миг китки.

Свиването на юмруците говори за волята, готова да побеждава всяка слабост – лична и външна. Силата на удара разтърсва тялото и го подготвя за предстоящото действие.

А отсеченото свеждане на главата към гърдите е знак на смирение и укротяване на егото, признание за собственото несъвършенство и уважение към праотците и към онзи, комуто е отправен поздравът.

Слово пето. Седемте случая и обръщенията

Поздравът се отдава при влизане и при напускане на мястото за тренировки, при посочване от старшия, при обръщение към старшия с личен въпрос, преди и след демонстрации пред публиката, при среща и раздяла със старшия или друг член на школата и преди и след двубой – към противника.

При обръщение може да се назове и званието на старшия: „Багир!“ – ако е старши на багата (отделението), „Батир!“ – ако е командир, инструктор, старши, „Багаин!“ – ако е такъв, и „Багатур!“ – ако е Багатурът на школата.

Поздравяващият застава на около два метра от старшия. При „Раж!“ отстъпва заднешком две-три крачки, обръща се и се отдалечава. Пред строя старшият отвръща също с „АЗЪ“ и дава „Раж!“ на командващия, а той – на строя.

Слово шесто. Само на бегом!

Тъй заръчва Идейната платформа, с подчертано удивление: всички придвижвания по време на тренировка, демонстрация, при извикване от строя или поотделно се извършват само на бегом!

Бягащият ученик показва готовност, уважение към времето на другите и бодрост на духа. Позата „свободно“ пак е изправена – лек разкрач, глава горе, но ръцете са хванати отзад, зад кръста.

Оригиналните знаци и атрибути на Бага-Тур

Истинските знаци и свещени предмети на школата

От летописите на школата

Снимки от първия сайт на „Бага-Тур“ (2003–2005)

Тайни под печат

Счупи печата, за да прочетеш тайната.

Скритият свитък

Спечели играта „Подреди строя“, за да го отвориш.

Свитъкът на разсечените окови

Когато ръцете са кръстосани пред гърдите, те са като вързани в китките. Затова поздравът не завършва с плавно движение, а с рязък саблен удар – сякаш остра сабя прерязва връвта, която до миг ги е свързвала.

Тъй казва Идейната платформа: замахът символизира разкъсването на „оковите, свързващи духа“ – освобождаването на личната човешка свобода и готовността тя да бъде извоювана. Свитите юмруци говорят за волята да побеждаваш всяка слабост – и своята, и външната.

А в началната поза, преди удара, кръстосаните длани и изпънатите пръсти образуват силуета на планиращ орел. Тази фигура повтаря самия знак на школата, в който е изписан „АЗЪ“-ът. Поздравът е знакът, оживял в човешкото тяло.

Поука за днешния ден

Поздравът на Бага-Тур учи, че уважението не е думи, а действие: бързо идваш, изправен стоиш, ясно казваш кой си. „Азъ“ не е гордост – то е обещание, че отговаряш за делата си.

Днес, когато влизаш в класната стая, в залата или в дома на някого, спомни си за свеждането на главата. Смирението пред другите и пред дедите не прави човека по-малък, а го прави силен отвътре.

Приеми предизвикателството →