Или после имало едно време !

Имало едно време СССР !
Необятна страна и необятен пазар за българската консервена промишленост !
Имало едно време НРБ, малка страна с големи възможности, и изнасяла всякакви работи за този огромен и необятен пазар !

Народна република България!
Първо махнахме думат „народна“ и станахме РБ! Нещо като „реформаторски блок“, ама не точно, но е близко по значение – започнаха реформи, думата зад която се крие друга дума – промяна !
Промяна на курса, промяна на живота, промяна на ценности, промяна дори на родителските попечителства на малката България !

И така някой каза, че трябва да бъдем откъснати от прегръдката на майка Русия и да бъдем наврени в ръцете на бащата на Демокрацията и така станахме демократи и капиталисти, станахме дори антихристи, станахме всякакви, но не и националисти !

И така всякакви кариеристи и популисти започнаха театрални постановки за американската мечта !
И как така всички сме чакали онази свобода за която клонял целият свят та и ние?
Е сега чувствате ли се свободни, чувствате ли се щастливи?
Според последни данни в Америка малко над 98% от хората са собственост на някой банка и всичко им е на кредит – къща, кола, телевизор дори и дрехите на гърбът!
Има работиш като роб, взимаш заплата и всичко е окей, но в един момент се разболяваш, уволнен си и всичко ти се взима, отиваш под моста !
В един момент работодателят ти нещо не го кефиш и край с теб и твоето семейство !

Край с мечтата да изучиш децата си, край с АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА ! Та да се върнем на темата – Русия купуваше нашата продукция и всички браншове на икономиката процъфтяваха, идваха в България милиони туристи и оставяха милиарди по курорти !
Така не виждам много американски туристи, не съм чул и да изнасяме нещо за Америка освен децата си и то трудно и който се уреди и на финала след две петилетки вече са и за тях е приключила американската мечта !

Е ще си идват от време на време да си направят зъбите и някой операция у нас, защото там е скъпо и после какво?
Какво ни даде Америка ?
Но можем да ви кажем какво ни взема !
Отне ни надеждата, отне ни суровините като злато и други, отне ни онази свобода за която ни говори, отне ни здравето, съсипа ни икономиката, нацията се пръсна по света в стремежът си да оцелява всеки по единично !
Отне ни фолклора, имам си друг – рап, чалга, техно и забравихме хората и народните си песни, че не звучали модерно !

Но пък за сметка на това си имаме мафия или по-точно мафията си има държава, а държава вече няма има само територия ограбвана от международни корпорации, а те са пазено от американски бази с танкове и бойни машини, самолети, войски, те са тук да гарантират техните интереси почти като в древният Рим – имат си тук легион, а ние армия нямаме и защо ние та ние сме превзети отвътре с американски фондации и НПОТА, който си обучиха русофоби и всякакви такива, които бълват отрови, но пък и те живеят за американската мечта – чакат си зелените карти и докато продават отечеството си, народът умира болен и беден, но на кого му пука освен на управляващите на хунтата на националните предатели ГЕРБ и другите ПП, които са в коалиция с тях !

А те искат да изкоренят споменът, че някога е имало по-добро време, в което са живели българският народ, но им трябва още време, още няколко поколения на чалгари и наркомани и тогава чак може да се унищожи споменът за социализмът, за времето, в което човекът за човекът бе брат, а и хората си говориха с обръщение един към друг с „другарко“ и „дрогарю“ !

А днес какво е, човек за човека е враг и всичко е война за оцеляване, война в семейството, война в службата, война в медиите, война на улицата, война хибридна и информационна, война в политиката, война на кръговете по интереси, война във всякакви форми, но войната не ражда мир, а войната ражда война !

Искате ли децата ви да бъдат родени във война и да живеят във война ?
Всеки трябва да се замисли какво ни даде Русия и какво ни даде Америка ?
Какво сме дали ние на света и какво ни отне този свят ?
Какво сме направили в личен план за тази наша страна и какво сме готови да и дадем ? Защото вече нещата си отиват май на нова Демокрация, нова по-радикална, един вид за България уникална !
Всеки от нас трябва да е готов да бъде неудобен, да бъде реалист, не комунист, да бъде не русофил или русофоб, а да бъде българофил, който милее за нашата страна или да хваща пътя в неизвестността и да ражда деца за друга страна, но „чужбина не става родина“ запомнете това, ако ли не попитайте тези дето според вас са успели в уредените страни дали за България не ги боли?

Време е за равносметка, време и да им потърсим сметка, защото утре на вас ще се потърси сметка от вашите деца и тогава ще се установи, че сме пропуснали момента, в които да спасим страната и бъдещето на децата ни е бил точно този момент, точно това време и то е било сега и веднага !

Време е за родолюбие !

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Та сив премиер със сиво минало, сива икономика и сиви кардинали по региони. Всичко е сиво и само светлината в тунела нещо не се вижда !
Меркел с прословуто обръщение към всички германци се закани, че може да построи затвори, може да арестува всички, може да се справи с всеки проблем, но не може да пропусне да вземе нито един данък или такса и така в Германия всички си плащат и затова държавата има пари и може да прави политики и икономики !

Сега виждаме, че мигрантската политика също е обърната към бизнесът и реципрочно към данъците, който плаща той !
Изрично е да повтаряме, че всеки мигрант получава храна, дрехи, завивки, санитарни препарати и се обгрижва все от фирми, които си плащат данъците и колкото са повече мигрантите толкова са по големи-оборотите, а те идват от страната, която налива пари в тези фирми !

А тези фирми плащат пари и заплати на обслужващ персонал, и доставчици на суровини, и заплати на работници, които също си плащат данъците в тази Германия!
И така всеки казва „криза, мигрантска криза“ да ама не!
Тук се превеждат милиарди в банковата система и на всяко действие има такса ! Всички са щастливи от банковият сектор, производители, хотелиери, дюнерджии, шивашки цехове, обувна промишленост дори и производителите на сапуни, всички са щастливи освен немският лош материал !
Дойче пенсионерите, който почувстваха една несигурност, че няма кой да ги защити та за кога ли като 75% от населението на Европа е прогресивно остаряващо и от тях имат нужда само фармацевтичните гиганти и как ли са нещата там?

Ами стрес, страх, уплаха водят до много нови заболявания !
Например през 2011 година продажбите на лекарства в Германия са скочили с 65%! През 2014 са скочили с над 100 % към предходните обороти !
През 2015 са скочили с над 150% над цялото това увеличение !
И така ще е докато населението на Европа е поставено в среда на стрес и несигурност, в среда, която страхът и напрежението се покачва и така и разходите за лекарства правопропорционално ще расте !

При условие, че тези хора там се хранят с хубава и качествена храна и пият наистина чиста вода, имат наистина качествено и модерно здравеопазване !
В сравнение с тях ние как сме – пенсионерите ни са на прага на силите си за оцеляване, живеят с мизерни суми от типът на 150 – 180 лева !
Лекарствата в България са в пъти по-скъпи ! Храната ни е всичко друго, но не и полезна, а пълна с емулгатори, консерванти и всякакви Е-та ! Водата ни е пълна с тежки метали, флор и какво ли не, било заради старите тръби уж ! Отделно ни пръскат американските самолети като мухи с всякакви отрови !

За стресът и битовата престъпност няма да говорим, няма да говорим и за постоянният страх и несигурност, в който оцелява нацията ни !
Нищо не е сигурно и постоянно един политик хвърля страната в хаос и несигурност !
„Хвърлям оставка, връщам се, искам сам да управлявам, Вие лошият материал изядохте резерва“, като червени бабички и какви не ги наричаха ! Всеки има право на живот !
Всеки има право на живот, но не и в България според Борисов и бандата около него !

И така в тежкото ежедневие за оцеляване някак си отбягват тези теми сега и ние си имаме мигранти и всичко, което идва от запад до сега не е било добро ! А е толкова просто – трябва да имаме икономика, да се произвежда всичко от зеленчуци до коли и електроника и да задоволяваме вътрешните си потребности и да си харчим жалките стотинки у нас !

Слепите политици, който работят за хранителните гиганти унищожиха малките производители и смазаха малкият и средният бизнес, а голям отдавна няма ! Няма бизнес, няма данъци, няма заплати и пенсии и всичко е като синджир навързано !
Та не са проблем разходите на страната ни, проблем са липсата на приходи, това е !
Докато държавата не се обърне към гражданите и не им помогне да се изгради икономика спасение няма да има за милата ни татковина, тази татковина, която имаше индустрия и изнасяше навън, но можем само да си мечтаем да се върне !
20 милиарда отмъкнаха групировката ГЕРБ под формата на заеми, а кой ще ги плаща, кой?

Не можаха ли да пуснат 1- 2 милиарда като микрофинансиране към хората и заетостта ще се оправи и безработицата и всичко, но големите хранителни вериги не биха позволили да ядете хубава храна и истинска, а политиците са тяхна собственост!
Това да дадеш изхранването на една цяла нация в ръцете на чуждестранно фирми без да има контрол с какво ви хранят, как и откъде и какво е качеството е национално предателство!

Това е престъпление против нацията и за това трябва премиера, президента и всички монополни слуги да бъдат изправени до стената !

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Да застреляш нарушител на границата през соца

По времето на социализма Българската държавна граница бива опасана с бодлива тел, един вид ограда. Тя започва от черноморския ни бряг и свършва в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав. В тази ограда от бодлива тел е имало отвори само за т. нар. ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове). За да се движиш в граничната зона на НРБ е било нужно специален открит лист, получил названието документ „образец 12”, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта. Всеки определен участък от границата се е охранявал от т. нар. Граничен отряд.

На самата граница е била издълбана така наречената „гранична бразда”. Де факто това е линията на държавната граница. На въпросната ограда с бодлива тел са били поставени проводници. Това е кльонът – електросигнализационна система за охрана на държавната граница. При опит за нарушение на границата прилежащата гранична застава се вдига ”на оръжие” и се изпраща т.нар. „тревожна група”. Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер.

В групата задължително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка. До кльона, по-точно от вътрешната му страна, бива разорана ивица земя. Това е така наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението и е да „запечатва” следите на евентуалните нарушители на границата. Групата е трябвало да провери участъка от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушение на границата и евентуално да задържи нарушителите. Ако не е в състояние сама да се справи със задачата, на мястото на нарушението на границата пристигат и останалите граничари от заставата. Задържането и „неутрализирането” на нарушителите се е извършвало от граничарите на наборна военна служба. В много редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „Нарушителят се задържа или унищожава”.

За задържан нарушител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен ако не ставало въпрос за „важни нарушители”. Не всички т. нар. „бегълци” от ГДР (Германската демократична република) са били „важни“. По друг начин са стояли нещата, ако граничарят застреля нарушител „при опит за незаконно преминаване на границата”. Редниците автоматично са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „неутрализирал” за първи път нарушител на държавната граница, е бил изследван в Неврологичното отделение на МВР болница – затова как му се е отразило убийството на психиката. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „Граничар”, „Народен страж” – печатният орган на МВР по онова време. По-рядко се е пишело в периодичния печат.

В много редки случаи са се правели телевизионни интервюта с граничарите – герои. По онова време охраната на границата е издигната в култ. Граничар, „неутрализирал” нарушител при „защита с риск на живота си на Държавната граница”, е получавал и медал „За заслуги по охрана на границата”. Граничари, „неутрализирали” повече от 10 нарушители, е можело да бъдат повишени в звание сержант и дори да получат високото бойно отличие орден „Червено знаме”. Тленните останки на нарушителите на границата са били откарвани в граничния отряд за идентификация. Телата на застреляните се фотографират. В заставите е имало фотоапарат за тази цел. Снимките са се предавали в граничния отряд на ВКР отдела (военно контраразузнаване). Умишлено не е била водена статистика кой граничар на коя дата е „неутрализирал” нарушител на границата. За безнаказано нарушение на границата санкциите са били жестоки.

Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той се е понижавал в звание. Можело е и да се разжалва. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, допуснал нарушението. Ако е имал нашивки, му са се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда. Едни от най-големите митове и легенди за границата е за огромния брой „мирни бегълци”, убити от българските граничари. Нещата обаче стоят малко другояче. От 1947 г. (тогава са създадени българските Гранични войски) до 1990 г. на българските граници са застреляни по-малко от 1000 нарушители. Една част от тях са “неутрализирани” от тогавашните Вътрешни войски, действащи в граничната зона. По-голямата част от тях – през периода 1947 г. – 1966 г.

Тук влизат и членовете на така наречените „горянски групи” (групи, водещи подривна дейност и саботажи срещу властта по онова време). Освен тях в България са изпращани подготвени диверсионни групи, спускани с парашути в граничната зона или прехвърляни по суша от Гърция и Турция. Не е малък броят и на българските граничари, убити в схватка с въоръжени нарушители. По разказ на граничар служил на българската граница по времето на социализма.
Ето каква статия публикуваха в социалните мрежи в страницата на: От Българско, по Българско

Ние от Blife.eu ще добавим, че някога да бъдеш граничар бе повече от призвание и дълг към Отечеството ! Има една приказка, която казва „Всяка майка граничар не ражда”.

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Преди 26 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история

Защо Живков подаде оставка? Имаше ли държавен преврат, организиран от Горбачов, КГБ, МВнР и съветското военно ГРУ, действащи чрез техните представители в София?

Какво щеше да стане, ако Живков се беше противопоставил със средствата, с които разполагаше?

Конкретното подаване на оставката от Живков беше изяснено от „Строго секретно“ още преди години с публикуваната (с някои съкращения) стенограма на заседанието на Политбюро от 9 ноември 1989 г., която отново публикуваме. Що се отнася до оригинала на стенограмата той вероятно изгоря в пожара в сградата на ЦК подпален от Луканов.

Преди това имаше и други събития.

На 4-ти ноември на тържественото събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала „Георги Кирков“ в Партийния дом в своя доклад посланикът на СССР и служител на КГБ Виктор Шарапов за първи път не спомена главата на държавата, т.е. Живков, в която беше акредитиран. Всички присъстващи и неприсъстващи разбраха, че присъдата е приведена в изпълнение.

Движещата сила на процеса за свалянето на Живков бяха така наречените „чавдарци“ – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.

Джуров действаше не само по поръчка на Москва, но и заради личната дългогодишна неприязън към Живков. Йотов, като главен идеолог по-късно заяви, че са искали да спасят Живков от най-лошото, което означаваше, че на Живков се е готвела и трагична съдба.

Ролята на Станишев беше маргинална, „да не изпусне нещо“.

Инициативата за формирането на групата беше на Добри Джуров. Осъществяването й стана на 5 ноември 1989 г. във вилата му. На 7 ноември на приема в съветското посолство тримата поискаха среща с Живков на другия ден за 10 ч.

Разговорът, който продължи два часа, беше труден. Тодор Живков беше изненадан, че именно те му отправят искане за оставка. Той прие, но изрази желание това да стане не на насрочения за 10-ти ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата не беше определена. Съгласиха се. Живков поръча да помислят за негов заместник, но изхождайки от това, че до бъдещия пленум има време, тази тема не беше обсъждана.

На следващия ден тримата се събраха и поискаха нова среща с Живков. Мотивът на Йотов беше свързан с плъзналия в София слух за предстоящи кадрови промени в правителството, които щели да станат на пленума на 10-ти. Мотивът на Станишев , както сам заяви, е бил упрекът от страна на Шарапов, тоест на Горбачов че са допуснали непростима грешка и са се съгласили с отлагането на оставката на Живков за друг пленум. Джуров пък беше изразител на искането на Георги Атанасов, Андрей Луканов и Петър Младенов, Живков да си подаде оставката още на пленума на 10-ти ноември.

Свои съображения имаше и Живков. Неговото желание беше да се срещне поотделно с Джуров и с Йотов.

Срещата с Йотов стана в 11 часа на 9 ноември. Тя беше много кратка – Живков зададе въпроса за отношението към неговото предложение за оставка, Йотов отговори, че мълчанието е израз на съгласие.

Новата среща на „чавдарци“ се проведе между 16 и 16,20 ч. Йотов беше извън ЦК и охраната го предупреди, че Живков е поръчал веднага да отиде при него. Джуров и Станишев го очакваха в ЦК. Договориха се да настояват оставката да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК.

Йотов отиде при Живков, който го посрещна с думите: „Абе, слушай, Джуров нещо се е раздвижил, нещо предприема.“ Едва беше свършил и Джуров влезе в кабинета. Извикаха и Станишев. След като чу, че настояват да си подаде оставката на пленума на 10-ти, Живков ги изненада с думите: „Разбира се. Нали това е моето предложение. Добре, сега на заседанието на Политбюро от 17 часа ще си подам оставката, но кой ще ме замести?“. Спомена две имена – на Георги Атанасов и Петър Младенов, но заяви, че вторият е „лековат“. Тръгнаха към заседателната зала на Политбюро. Станишев каза, че трябва да подкрепят кандидатурата на Младенов (б. а. – стенограмата за самото заседание на Политбюро публикуваме отделно).

Веднага след заседанието на Политбюро „реформаторите“ се събраха в кабинета на Продан Стоянов, завеждащ „Деловодството“ на ЦК и там добавиха неистината, и фалшифицираха стенограмата че Живков е подал оставка не само като генерален секретар, но и като председател на Държавния съвет на НРБ. Решиха това да бъде обявено не от него самия, а докладвано от Политбюро.

От пленума на 10. 11 има едни кадри, които изобразяват Живков в необичайна поза. Изразът на лицето му е направо неадекватен. Снимката отразява едно реално изживяно състояние, когато той чу да се съобщава, че си е подал оставката и като председател на Държавния съвет.

За подробностите от заседанието на Политбюро ви препращаме към броевете на „Строго секретно“ от предишните години. От тях става ясна разстановката на силите в Политбюро и как Младенов и Луканов прехванаха инициативата, за да поставят началото на последвалата „реформа“, която се превърна в безпрецедентна катастрофа.

Трагичното беше, че исторически много бързо основната цел на промяната стана безпредметна. Намеренията си останаха намерения. Реалностите се оказаха коренно различни. Промяната беше използвана от хора, които извършиха контрареволюция, която се диктуваше от Москва и от… Вашингтон.

Не е тайна, че руснаците сътрудничеха с американците при свалянето на Живков. Подобни операции те проведоха в ГДР, ЧССР, Полша, Унгария, Румъния.

Реално във всички тези операции КГБ се беше превърнал в пета колона на ЦРУ, като още от времето на Андропов и руснаците, и американците, се намираха под контрола на Моссад.

Либерално-реформистката фракция, наричаща се перестройчици, под покровителството на Горбачов и неговия гуру Александър Яковлев бяха клиентела на Западния глобален проект, заради което нямаха самостоятелно виждане или програма. Те се подкрепяха и от традиционното ционистко крило в КГБ.

В България тази група беше от хора, които нямаха нищо общо с реалната икономика или партийната практика. Това бяха парвенюта, апаратчици и чиновници предимно от външната търговия.

Внимание в тази мозайка заслужава Луканов. Не е толкова важно за кого е работил – КГБ, ГРУ, ЦРУ или Моссад или за никой от тях. Важно е, че успя да стигне до Горбачов и да стане един от проводниците на инструкциите, получавани от Вашингтон и оформилите се вече там така наречени неоконсерватори. В тогавашното Политбюро на ЦК на БКП противопоставянето би означавало бунт срещу Москва, а това никой не можеше да си позволи.

Аналогична беше ситуацията в Берлин, Прага, Варшава, Будапеща. Чаушеску, който отдавна нямаше топли връзки с Москва, се опита, заради което беше ликвидиран от собствените сили за сигурност.

Групата на Луканов-Младенов-Атанасов-Станишев, подкрепяна от Джуров, подкопа Живков, който до последния момент лавираше.

Основната сила, която можеше да се противопостави на трагедията, беше самата партия. Но не издържа срещу интригите и социалдемократизирането.

Парадоксално е че, въпреки че така наречената партийна маса беше прекършена и предадена няколко пъти от партийните върхушки в БСП, именно тя продължава да удържа България в лявото пространство, за да не бъде хвърлена напълно в историческия неофашистки реванш или в гражданска война.

Приказките за някаква опозиция или дисиденти в социалистическа България са за глупаците. Системата беше вътрешно много здрава и „опозицията“ беше един от абортите на… органите за сигурност.

Така стигаме до третия фактор, изиграл роля в преврата на 1989 г. – службите и армията.

Армията, в лицето на Джуров, беше зад групата на Луканов-Младенов заради примитивното разбиране на процеса на перестройката.

В органите ситуацията беше подобна, въпреки че тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов не се присъедини към Луканов и Младенов. Но I-во и II-ро управления бяха затънали в интриги и маргинализиране.

Те се намираха под контрола на КГБ и също бяха инфилтрирани от ЦРУ, MI6 и Моссад.

По този начин веднага след 1989 г. България направи пагубен завой към Западния глобален проект. Започна надпревара кой по-бързо ще влезе в западния елит. По това време бившата партийна бюрокрация и кръжащите около нея патриотични сили не можеха да формират своя групировка.

За краха на социализма не бяха виновни партийните и стопански структури. Напротив. Социализмът ги устройваше. Показателно е, че повечето от тях не можеха да намерят място в новата система и ако все още има някакъв потенциал, който може да направи опит да се противопостави на ставащото, това са именно бившите партийни и стопански структури. За съжаление така наречените народни маси бяха напълно деморализирани и демотивирани.

Младежта беше заразена от този морален СПИН. Появилият се нов прозападен елит беше толкова неподготвен, че не разбра, че на Запад никой не се нуждае от него, освен за едно нещо – разгрома на България. Този „елит“ се оказа толкова примитивен и алчен, че постави под заплаха реализацията на Западния проект, който беше принуден да връща на власт привидно лявата актуална върхушка на БСП. Междувременно, за да бъде нанесен удар и срещу републиканските патриотични сили, беше докаран и Кобургготски, една от най-големите карикатури в Европа, която обаче се оказа по-крадлива и престъпна от дядо си и баща си. На този фон пръкването на фашизоидни лумпени като Борисов и Сидеров едва ли беше изненада.

За разлика от Източния проект, който залага на естествената пирамида, т.е. на широките маси и масовото им въвеждане в администрацията, политиката, културата и образованието, Западният проект, реализиран от САЩ, използва само върха на пирамидата, купува няколкостотин души да му служат и след това им дава индулгенции да крадат колкото могат, което води до физическо ликвидиране на тези маси.

И така, по лична заповед на Горбачов, чрез тогавашните началници на КГБ и ГРУ, беше пусната директивата за свалянето на всички генерални секретари на „братските“ социалистически страни, в това число и Живков, Без изключение. Методите можеха да бъдат всякакви, дори най-крайните, което пролича при разстрела на Чаушеску.

Детайлите бяха различни, но по същество еднакви в ГДР, ЧССР, ПНР, НРБ. Използваха се каналите на КГБ и ГРУ и техните връзки с местната висша партийна номенклатура, армейското командване и спецорганите.

В България атаката вървеше предимно през армията и някои членове на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов вероятно не се поддаде на натиска, беше даже в списъка на евентуалните наследници на Живков. Дясната ръка на Живков – Милко Балев, беше отдавна блокиран с интригите, водени от Луканов в Москва.

Не е тайна, че руснаците сътрудничеха и с американците при свалянето на Живков и Чаушеску. Подобни операции руснаците проведоха в ГДР, ЧССР, Полша, Унгария.

КГБ и ЦРУ се бяха така добре взаимно инфилтрирали, че имаха взаимно действащи шпиони в своите централи и реално знаеха почти всичко за себе си. Те се бяха превърнали в една централа с две управления – източно и западно.

На този фон дойде и сценарият със свалянето Живков, в който активно участваха Шарапов, хората на КГБ и ГРУ в София. Вербовката на Луканов едновременно от американците и Израел на практика нямаше никакво значение. Всичко се решаваше другаде и всичко се знаеше. След като Луканов си свърши работата, можеше да бъде елиминиран. Дали беше застрелян или изведен через двойник в Израел или в Русия нямаше никакво значение.

Операцията на КГБ беше грандиозен провал, за да премине към логичната си поредна фаза – унищожаването на СССР и Русия, която продължава и до днес.

Така се стигна и до срещата през декември 1988 г. в Малта на Горбачов и Буш – старши, които съобщиха за края на Студената война. Няколко дни след нея, на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Горбачов съобщи за плановете за едностранно съкращаване на числеността на Съветската армия и на обикновените оръжия. В силовите структури на СССР изчезнаха съмненията. Горбачов започва да сдава всичко. Ако дотогава в КГБ и в ГРУ имаше някаква вътрешна съпротива тя изчезна. И те бързаха да се преустройват като послушни чиновници.

Страшната истина е, че от началото на 1989 г. висшето силово ръководство на СССР стана ударната сила на разгрома на своята страна и на социалистическия лагер, в това число на НРБ. И се хвърлиха напред, към светлата ера на капитализма.

Реално нямаше кой да спре или да елиминира физически Горбачов.

В края на 1989 г. нещата навлязоха в решаваща фаза – превратите в Берлин, София, Прага, Варшава, Будапеща, Букурещ. И всичко това ставаше с преките заповеди на Горбачов, Крючков, Шебаршин, Язов. В края на 1989 г. и началото на 1990 г. по принцип демонтажът на източноевропейския социализъм приключваше.

Процесът беше необратим и вече нямаше кой да спре грандиозното предателство на Горбачов. Това беше супер-предателство, най-голямото в съвременната история на човечеството. Горбачов и неговите спецслужби предадоха собствената си страна и съюзниците си от Източна Европа.

Горбачов искаше да сключи със САЩ и някакъв „стратегически съюз“, в който СССР щеше да бъде младши партньор. В тази схема нямаше място за такива съюзници като НРБ, ГДР, ЧССР, Румъния, Куба или СФРЮ.

За да бъде разрушен СССР, най-напред трябваше да бъдат унищожени другите социалистически страни, които пречеха и бяха ненужни свидетели на наближаващото. Заради това бившите соцстрани преминаха през нелегитимната отмяна на техните конституции – от нелегитимни конспиративни творения като някакви „кръгли маси“ към още цо-нелегитимните договорености между Горбачов и Белия дом в Малта и Рейкявик.

Характерни са и думите на Борис Елцин, който през януари 1994 г., по време на пресконференцията с Бил Клинтън, каза: „Ние се намираме във вихъра на руско-американската съвместна революция“. Това е признание и за съдържанието на последвалия колосален геополитически преврат. Всъщност това бяха първите „цветни революции“.

На България й беше отредена ролята на загиваща нация в сценарий, подпомаган от появилата се след 10 ноември „нулева политическа класа“, която продължава да присъства на политическата сцена като метастаза на 10-ти ноември.

В България след 1990 г. се появи капитализъм, който беше наречен бандитски, разбойнически, грабителски, хищнически, криминален, олигархичен. Регресът ни върна не към капитализма, а към феодализма.

През 1989 г, беше извършен икономически и социален контрареволюционен преврат – политически, икономически и социален. За България този преврат беше особено тежък, тъй като се съпровождаше и от геополитическа контра революция, тоест насочване към пагубния евроатлантически либерален модел.

Асоциализмът, дошъл на мястото на социализма, стана синтез на архаично неоварварство, с основна характеристика „приватизиране“ и унищожение на населението. Това е институционализирана деградация на обществото, което не е нито капиталистическо, нито буржоазно. Това е разбойнически паразитен социоизтърсак, облечен в либерални дрипи.

Цялата система е заразена от трипера на венеричноболната „демокрация“. Сега ни предлагат останалите си оскъдни красоти като магистрални труженички.

За съжаление, почти никой по онова време във висшето партийно и държавно ръководство, както и самият Живков, не разполагаше с реална информация. Те се досещаха по интуиция, че нещо не е наред, че наближава буря, но не можеха да допуснат и мисълта, че събитията в България бяха част от огромна глобална социална и геополитическа контрареволюция, която продължава и в момента.

От Политбюро в София никой не предполагаше какви огромни тектонични пластове се разместват и каква съдба очаква СССР, източноевропейския социализъм, Европа и целия свят.

Това беше началото на преврата, преминал в глобална, икономическа, социална и геополитическа контрареволюция. Обещаното „светло бъдеще“ се превърна в историческа безизходица. България беше върната в отминали столетия.

От обществената канавка изпълзяха аутсайдери, психопати и престъпници, които прекъснаха приемствеността в развитието на държавата и нацията, унищожиха естествената еволюция и се превърнаха в политически злокачествен тумор. Тези маргинали имаха потенциал само за едно нещо – за тотален разгром на България.

Постижението им е „забележително“ – да ликвидираш държавата, да разграбиш всичко, да унищожиш земеделието, да докараш народа до най-ниската демография в цялата му история, да създадеш банки-бандити, да унищожиш огромна външна търговия, да приватизираш за стотинки основни фондове за милиарди, да навиеш инфлация, измервана с хиляди пъти, да докараш милиони човешки същества до ръба на пропастта, да ликвидираш всички социални постижения, да издигнеш престъпността до равнището на телевизионните трилъри, да изкараш наркотрафика на улиците, да унищожиш образованието, да редуцираш човешкия живот до битка за оцеляване…

Ако все пак има някаква дефиниция на ставащото у нас, то е социаликономическо потвърждение на дарвинизма за оцеляването чрез бандитизъм и паразитизъм,

Резултатите са налице – 97 на сто от богатството на мнозинството отиде в ръцете на 3-процентно малцинство. За да се спаси, малцинството продава България на световните финансови институции и помага в колонизирането й.

Системата се оказа смъртно болна. Заради това тя ражда антагонизми, които не може да контролира. Политиката стана хоби за примитиви.

Превратът от 10 ноември 1989 г. трябваше да донесе промяна. Донесе катастрофа.

В резултат на либерално-реформисткия преврат в България настъпи грандиозен грабеж. Според изчисления на нашия икономически екип българите бяха ограбени с около 100 милиарда долара.

Какво са 100 милиарда:

• това е строителството на 25 атомни електроцентрали като „Белене“
• това е строителството на 200 милиона квадратни метра суперлуксозни жилища, т.е. на всеки българин по 25 кв.м, а на всяко семейство по 100, и решаване на жилищния проблем за целия XXI век
• това е строителството на 10 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 35 000 км железопътни линии
• това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 300 милиона тона нефт, т.е. почти цялото производство на Русия, и изграждането на 35 000 км магистрални нефтопроводи
• това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качеството на Мерцедес за производство на 25 милиона леки коли годишно
• това е производството на 10 000 супермодерни изтребители и на 50 000 танка

Днес даже така наречените либерал-реформатори и атлантисти признават, че за 25 години „реформирано развитие“ и „преход“ страната не можа да стигне равнището на България от периода 1985-1989 г., който според тях, беше кризисен.

Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде 2,4 пъти по-голям от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 2,1 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 15 800 евро. Реалните приходи щяха да бъдат обаче по-високи.
Източник: strogosekretno.com/

Ние от Blife.eu ще добавим, че над 360 милиарда бяха разграбени като в това число влиза и връщането на земите в реални граници ! Още и още това преразпределяне на власт и имоти не е приключило! На практика след колосалният грабеж на мафията вече не останаха големи парчета от баницата и затова последните години се граби народът, който и без това живее твърде бедно, но като приказката за брашняният чувал колкото и да го тупаш все пуска, та и управляващите не спират дори и в момента последните дни прекараха на бързо някой глоби такси и нови данъци ! Днес армията ни е унищожена, единствено полицията ни е гарант за редът в страната ни, но тя е на протест и дали нашата полиция няма да запее „ На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда! Потиснати и унизени, ставайте срещу врага” скоро ще разберем!

Едно уточнение защо статията ни се е озаглавена ПУЧ : Държавният преврат, преврат или пуч е завземане на властта в държавата чрез неконституционни средства от страна на участници в държавни структури. Често се извършва чрез военен метеж, но може и да не бъде насилствен. За разлика от преврата революцията се извършва от по-широки групи, които обикновено не са свързани с предишното управление. Думата „ пуч “ (Putsch) по произход е от швейцарски немски език и исторически е свързана с борба между партии за управлението на град Цюрих през 1839 г.

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!