Този публичен регистър е интересен не толкова заради самите американски санкции, колкото заради възможността, която предоставя да се проследи начинът, по който функционира съвременната крайнолява терористична мрежа, за която сме писали и говорили многократно.

 Тези среди обичайно са децентрализирани, нямат единно ръководство, фиксирана йерархия или постоянна организационна структура. Често създават групи-„еднодневки“ около конкретни нападения и акции, понякога се разпускат след приключването на дадена кампания, променят имената си или временно се обединяват с други структури. Същевременно обаче, активистите остават едни и същи и имат нужда от постоянна връзка. Средството, което може да осигури последната, са именно дигиталните платформи и единната „лява мрежа“, която им е предоставена в лицето на NoBlogs. 

Локални и дребни, почти неактивни антифашистки групи (каквито са именно „Антифа България“), анархистки колективи, автономни центрове, организации за подкрепа на политически затворници и др. могат да бъдат формално независими, но се стремят да използват едни и същи комуникационни платформи, да разпространяват едни и същи материали, да участват в общи кампании и да поддържат контакти с активисти от други държави. Най-добрият пример за тази инфраструктура е именно Autistici/Inventati, които предоставят богати възможности и провеждат различни онлайн обучения, включително „как да издържаме на мъчения по време на разпит“.

Италианският проект предоставя на крайнолевите услуги като уебхостинг, криптирана електронна поща, чат платформи, видеоконферентни инструменти и други средства за комуникация. Терористът просто трябва да заяви желание да му се създаде профил, при което получава всички тези екстри. През годините NoBlogs се ползва като важен информационен канал за политически текстове, декларации, призиви, демонстрации, кампании и съобщения от международната антифашистка и анархистка сцена.

Американските власти обосновават санкциите срещу Autistici/Inventati с твърдението, че италианският проект предоставя дигитална инфраструктура и техническа подкрепа на леви екстремистки групи извършващи насилие, като сред посочените от Вашингтон примери е и Кюрдската работническа партия (Partiya Karkerên Kurdistan), която е определена като терористична организация както от Съединените щати, така и от Европейския съюз и която през годините обучава редица западни крайнолеви терористи във военните си лагери.

Уличаващата карта

Почти едновременно със санкциите DataRepublican публикува обширната и достъпна за обществено ползване база данни, която разкрива над 7000 уебсайта на антифашистките, анархистки и радикално леви среди. Всеки, без регистрация, може да търси по имена, местоположение, ключови думи и конкретни текстови пасажи. Данните са представени върху интерактивна световна карта, което позволява да се проследят връзките и сътрудничеството между отделните инициативи, градове и държави. Този източник за пореден път потвърждава връзката между българската крайнолява среда и италианската.

Въпреки нефелното си представяне в левите среди, невъзможността за мобилизация на повече членове и липсата на опит – както в политиката, така и на улицата – българските антифашисти се стремят да развият международната си дейност, като получават най-много подкрепа именно от италиански крайнолеви среди. Често посещават своите „колеги“ в левите италиански градове и тамошните социални центрове като „Аскатасуна“ в Торино, „Леонкавало“ в Милано, „Лабас“ в Болоня, „Дзапата“ в Генуа, „Форте Пренестино“ в Рим и т.н., помагат в организацията на пънк концертите им с различни „солидарни“ каузи и понякога участват в незначителни вандалски прояви, като например заливането с розова боя на щаба на КазаПаунд в Триест. Няколко месеца по-рано подобен опит за „революционна дейност“ бе проведен и пред щаба на БНС в София, доста несполучливо.

Италианските антифашисти връщат услугата като гостуват на т.нар. „анти-Луковмарш“ и дори канят повечето от гостуващите чужди субекти, просто защото българските маргинали не познават почти никого и международната им дейност до скоро беше почти нулева, с изключение на няколко групички от двайсетина гръцки антифашисти. 

Проблемът, пред който сме изправени

Както сме писали и преди, крайнолевият тероризъм в Западна Европа се опитва да пусне своите пипала и в Източна Европа, особено в България, която е стратегически ключова за всички глобални политически движения, независимо дали имат официална дейност или са „под радара“. Нашата държава постепенно се превръща в един от терените, на които международните крайнолеви мрежи провеждат своите инициативи и подпомагат техните съмишленици.

Още през 2010 г. в София се прави опит за създаване на социален център по подобие на италианските и немските – „Хаспел – Нови леви перспективи“. При създаването му самите участници признават, че взимат пример от Италия. Днес този наивен опит е „изтупан, изгладен и сресан“ по аршин на новите европейски стандарти. Дейността му се продължава от т.нар. „Колектив за обществени интервенции“, като, по техни думи, организацията съществува от края на 2013 г., за да официализира колектива ни, събрал се покрай създаването на социален център „Хаспел“ в София през 2010 г.. Поддържаме и частичен архив на инициативата „Нови леви перспективи“, която създадохме през 2011 г. Основните ни ценности са солидарността и социалната справедливост. Наши партньори са фондация „Роза Люксембург“ и Кампания „Чисти дрехи“. Набързо припомняме, че фондацията „Роза Люксембург“, носеща името на марксистката теоретичка и терорист, е създадена от германската партия „Левите“ (Die Linke), поддържа международни инициативи, финансира подобни крайнолеви проекти в цяла Европа, издава публикации и отпуска стипендии на студенти и докторанти в Германия и чужбина.

Моделът за подривна дейност – използван умело както от западните политици, така и от Русия за дестабилизация на Европа, – се развива в дадена държава, придобива известност, активисти от друга държава се запознават с него, адаптират го към местните условия и създават собствена структура. Чрез този модел крайнолевият тероризъм ще навлезе обратно в България.

И докато младите и наивни антифашисти плахо опипват почвата на международните отношения, то старите и почти несъществуващи „анархо-комунисти“ в България все още поддържат международните си контакти. Т.нар. „Федерация на анархо-комунистите в България“ и италианската Federazione Anarchica Italiana (FAI) са част от International of Anarchist Federations (IFA). През април 2024 г. в София се проведе заседание на координационния орган на IFA, на което домакин бе българската ФАКБ. Сред участниците бе и италианската FAI. През април 2026 г. представители на двете федерации отново участваха в конгреса на IFA в Атина. И въпреки че двете български течения се мразят – младите антифашисти са „хомосексуални троцкисти“ в очите на старите анархисти, докато последните са „хетеросексуални сталинисти“ според първите, – не означава, че не си помагат. Така, както си помагат – когато трябва, – антифашистите и анархистите в Италия, които обаче, в моменти на „фашистко“ затишие, бързат да си прережат взаимно гърлата, в някои случаи буквално. 

Обществото ни трябва да осъзнае заплахата в лицето на радикалната левица и бързо да вземе мерки. Ако ли не, то ще се превърне в жертва на чуждата подривна дейност и рискува да изгуби много, да се върне в бурните времена непосредствено преди 9 септември и да жертва своята свобода.

The post Международната мрежа на крайнолевите терористи и българо-италианската им връзка appeared first on Български Национален Съюз.

В събота сутринта групата националисти потегли от София към Мелник, откъдето около обяд продължи към отправната точка на изкачването. След четиридесетминутен преход през планината участниците достигнаха до мястото, където се намира гробът на войводата, едно от най-емблематичните места на българското национално движение и традиционно средище за поклонение пред неговата памет.

След изкачването, активисти на Младежката организация на БНС и съратници от НЛБМ проведоха кондиционна тренировка и спаринг. По този начин физическата подготовка и изграждането на дисциплина и воля отново бяха поставени като неразделна част от пътя на младия националист.

След тренировката се проведе предварително обявената лекция, посветена на теориите за убийството на Тодор Александров. Лектор бе един от най-младите съратници на организацията, Георги Стоянов.

В рамките на лекцията бе направен задълбочен преглед на политическата ситуация около ВМРО в периода, предхождащ убийството на войводата. Особено внимание бе отделено на отношенията и противоречията в организацията, политическата обстановка в България и Македония, както и на факторите, които оформят сложната среда около последните месеци от живота на Тодор Александров.

Разбира се, бяха разгледани подробно всички хипотези относно обстоятелствата и поръчителите на убийството му, като бяха представени аргументите и историческите свидетелства, свързани с отделните версии. Специално място бе отделено и на Горноджумайските събития и на редица по-малко известни факти около тях, които допринасят за по-пълното разбиране на последвалото развитие на ВМРО.

Лекцията постепенно прерасна в задълбочена и оживена дискусия, в която присъстващите имаха възможност да обсъдят различни исторически интерпретации и да поставят въпроси, свързани с делото и наследството на войводата.

След края на лекцията се проведе възпоменателната церемония пред гроба на Тодор Александров. В нея със свои речи се включиха Константин Ковачки и Георги Стоянов.

В словата бе подчертана изключителната значимост на Тодор Александров като национален герой и личност, около чиято памет и днес се обединяват и вдъхновяват националисти от различни поколения. Бе изтъкнато, че наследството на войводата не трябва да се превръща единствено в спомен за миналото, а следва да бъде източник на пример и вдъхновение за настоящето. „Трудно бихме могли да опишем с думи светлото дело на Тодор Александров, но мълчанието би означавало предателство“.

Като основни послания бяха откроени необходимостта от сплотяване на редиците, изграждането на силен характер и постоянният стремеж към самоусъвършенстване сред младежта. Именно в тези качества бе потърсен съвременният прочит на завета, оставен от войводата Александров, за вярност към делото, постоянство пред трудностите и готовност личните усилия да бъдат поставени в служба на по-голямата кауза.

В края на церемонията бе поставен венец на гроба и паметта на войводата бе почетена с минута мълчание.

След официалната част участниците останаха край гроба на Тодор Александров, където в неформална обстановка продължиха разговорите за историята на ВМРО, делото на войводата и задачите пред съвременните поколения.

С настъпването на нощта събралите се националисти останаха да пренощуват в дебрите на Пирин. На следващата сутрин групата пое обратно към Мелник и София, оставяйки зад себе си поредното поклонение пред паметта на един от най-значимите водачи на българското национално движение.

The post Възпоменание за 102-годишнината от кончината на Тодор Александров в Пирин appeared first on Български Национален Съюз.

Програмата на лагера бе наситена и взискателна към участниците. Те започваха деня с обща сутрешна гимнастика, след което се провеждаха тренировки по бокс (с помощта на инструктори), бразилско джиу-джицу, препятствена полоса в спартански стил и т.нар. „футбокс“ – комбинация от футболен мач с боксови елементи. Имаше и нощни преходи в гората, както и вечерни разговори по актуални теми и често дебати, в които всеки можеше да изрази своята позиция и да чуе аргументите на останалите.

Организаторите от „Легио Унгария“ подчертаха, че спортът винаги е бил неизменна част от защитата на нацията. Лагерът завърши с поздравления към участниците, които не веднъж преодоляха собствените си физически и психически граници, към организаторите за огромните усилия и към всички, които са подпомогнали провеждането му.

Участието на българската делегация е пореден пример за живите връзки между националистическите организации в Европа и за споделеното разбиране, че физическата и идеологическата подготовка са неделими една от друга. Изказваме своята благодарност към домакините от „Легио Унгария“ за оказаното гостоприемство и отличната организация на събитието. 

The post Делегация на БНС се включи в IX. Националистически спортен лагер на Легио Унгария appeared first on Български Национален Съюз.

Още по-цинично е, че именно Бесон е заснел убийството на Кантен, за да захранва Телеграм канала на Мехди Д. („Antifa Squads“), както и да предоставя на полицията откъси, които да бъдат използвани като обвинителен материал срещу националистите от френската прокуратура. Нормален човек би се запитал как кадри, които показват брутално убийство могат да бъдат използвани срещу хора, близки до жертвата. Но припомняйки си набързо, че това е днешна Франция, става ясно, че кадрите са ползвани с цел да бъдат установени самоличноста и действията на останалите националисти, присъствали на мястото. Да се твърди, че националистите са участвали в сбиването или са го провокирали; да се представят техните действия непосредствено преди/по време на нападението като агресивни; да се изгради версия, че случилото се е било „сблъсък между две групи“, вместо едностранно и садистично нападение.

По непотвърдена информация от анонимен източник, научихме, че един от агентите на DGSI (Direction générale de la sécurité intérieure, Главна дирекция за вътрешна сигурност – френския еквивалент на ДАНС) е бил разпознат по време на убийството в групата на антифашистите, след което става ясно, че двама агенти са се внедрили в терористичната крайнолява групировка месеци преди нападението. По време на нападение, обаче, са стояли безучастно. BFMTV сподели подобна информация, като твърди, че агентите на разузнаването не само са били на мястото по време на смъртта на Кантен, ами и са ръководели операциите заедно със своите антифа информатори.

Нека си припомним, че никой от крайнолевите терористи не беше задържан в продължение на няколко дни след убийството, въпреки че е имало агенти на полицията по време на нападението и дори са правили снимки… а техните информатори буквално са заснели последните издихания на Кантен.

Журналистът Жан Бексон също съобщи, че Арно и Бесон са се свързали по телефона няколко часа след смъртта на Кантен и че депутатът е поискал от своя приятел-убиец да изтрие няколко файла от телефона си. Днес и двамата са на свобода, а депутатът дори все още е на поста си. Несъмнено някой ден ще бъде пренесен в Пантеона заради делата, които са подобаващи за ценностите на Републиката. В профила на Жан Бексон в Х (@jean_bexon), може да научите повече относно подробностите около убийците, което само потвърждава онова, което всички националисти в Европа и особено нашите френски съратници заявявахме още в дните след убийството на Кантен.

The post Нови разобличаващи доказателства около смъртта на Кантен appeared first on Български Национален Съюз.

И, да, докладът се чете с изумление от всеки, попаднал под влиянието на западната марксистка пропаганда или източната пропаганда, която представя Русия като контрапункт на модерната лява мисъл, включваща борба с расизма, хомофобията, антисемитизма, подкрепа за бежанците и други подобни политики на първо място.

За БНС е чест, че като организация на българските националисти, поставящи българските интереси на първо място, ние сме споменати и сме сред противниците на всички злонамерени тези, които нашите врагове защитават в този доклад.

Докладът разпространяван под претекста, че документира глобални нарушения на човешките права, отделя около дузина страници на България. Ако се зачете човек само в самия текст, ще помисли, че е писан от Български хелзински комитет, Амнести Интернешънъл или някой активист на София Прайд – подробно са изброени проблемите на модерната левица.

Коментират се всичко от „слабости в съдебната система“ до „неонацистки шествия“ и „злоупотреби в психиатричните заведения“.

Самият доклад се позовава директно на материали, публикувани от беларуското Министерство на външните работи (стр. 104), а цялостната му рамка третира механизмите за отчетност на ЕС и санкциите по време на война срещу руските държавни медии като нарушения на правата на човека сами по себе си. Това е странна гледна точка за документ, чиито очевидни автори стоят зад един от най-лошите баланси на политическо насилие, война и репресии срещу пресата в Европа. Преди да приемем неговата оценка за България, си струва да попитаме кой поставя оценките.

Причина за загриженост № 1: Независимост на съдебната система.

В доклада се твърди, че институционалната рамка на България за правата на човека съществува на хартия, но не се превръща в реална защита, като се отбелязва, че съдебната реформа „забавя ход“ според Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2025 г. и че доверието на обществото в съдилищата остава ниско — цитира се данните, че едва 30 % от българите възприемат съдебната система като справедлива и независима (стр. 99–100).

Проблем 2: Реч на омразата и дискриминация срещу малцинствата.

Докладът описва „нарастващата реч на омразата“, насочена срещу турци, цигани, мюсюлмани, евреи и имигранти, и критикува българското законодателство за това, че не третира расовата мотивация като утежняващо обстоятелство при всички престъпления (стр. 100).

Руснаците и беларусите се оплакват от свободата на словото в България и липсата на по-силна цензура:

Българската законодателна система не предвижда расовата омраза и ксенофобията да се квалифицират като утежняващо обстоятелство при всички престъпления.

В доклада се отбелязва също така високата безработица сред циганите и неотговарящите на стандартите жилищни условия (стр. 100–101). Това са документирани, дългогодишни проблеми, проследявани от Комитета за премахване на дискриминацията срещу цветнокожи лица (CERD) и други органи.

Руснаците също се оплакват, че в българските институции се говори изключително и само на български език:

Фактът, че на лицата, принадлежащи към национални малцинства, не е предоставено правото да използват родния си език при общуването си с изпълнителните органи, трябва да бъде осъден. Освен това не са предприети никакви мерки за оценка на търсенето на използването му в такива ситуации.

Друг проблем за руснаците е забраната за бурки и други символи на ислямизация:

Друга приета наредба забранява носенето на всякакви видове „плътни или полупрозрачни материи, които покриват или скриват лицето“ на обществени места, включително шалове, маски и други облекла. Изключение се прави само за онези, които покриват лицата си поради професионални причини или здравословни проблеми. На всички останали се разрешава да носят бурка и никаб само в религиозни институции и у дома.

Проблем 3: Спорът за „македонското малцинство“.

Докладът разглежда отказа на България да признае „македонски етнос“ в рамките на своите граници, както и блокирането на граждански организации, които се самоопределят като македонски, като нарушение на правата (стр. 102).

За руснаците, които от векове се опитват да разделят български народ на части продължава да е проблем, че ние държим на историческата и биологическа истина:

Властите отказват да влязат в диалог с лицата, които се стремят към признаване на македонския етнос като национално малцинство. Същото важи и за лицата, които се самоопределят като помаци.

[…]
Този проблем е бил доведен до знанието на Комитета за премахване на расовата дискриминация (CERD). Комитетът изразява загриженост във връзка със съобщенията, че на членовете на македонското малцинство се пречи да упражняват свободно правото си на свобода на събранията. Съществуват постоянни пречки и допълнителни изисквания за регистрацията на организации на гражданското общество, а именно отказът на Регистрационната агенция и съдилищата да регистрират сдружения въз основа на тяхната македонска идентичност.

Притеснение 4: Крайнодесен екстремизъм.

Докладът отделя значително внимание на Български национален съюз и на ежегодното факелно шествие „Луковмарш“ в чест на ген. Христо Луков (стр. 102–103), както и на антисемитския вандализъм над синагога в София (стр. 104).

За БНС това е голямо признание – на практика Русия и Беларус ни легитимират като единствената истинска пробългарска и „русофобска“ организация в страната, способна да събере достатъчно млади българи на улицата с политически искания.

Естествено, вандализмът над синагогата, извършителите на който са новодошли араби, пакистанци и други настанили се в района на Женския пазар, се приписва на българите и по-точно на десните националисти, за да бъдат очернени незаслужено. Точно както правят и левите прозападни НПО-та.

Руското външно министерство е и изключително нещастно от решенията на българския съд, зачитаща свободата на словото и свободата на сдружаването:

На 10 февруари 2020 г. Столичната прокуратура подаде иск в Столичния съд с цел отмяна на регистрацията на БНС. Българското правосъдие отхвърли иска, като се позова на липсата на антиконституционни изявления, подбуждане към омраза или насилие от страна на Българския национален съюз. Това решение беше потвърдено (на 13 април 2022 г.) от Апелативния съд. Последният от своя страна подчерта, че организацията споделя българската националистическа идея, която „сама по себе си не води до подбуждане към омраза или вражда“.

Притеснение 5: Имиграция и прилагане на законодателството за убежище.

Докладът твърди, че условията в лагерите за мигранти са лоши, и посочва съобщения за принудително връщане и употреба на сила срещу търсещи убежище на турската граница (стр. 103–104).

За Русия и Беларус, които от години също се опитват да използват мигранти от Третия свят като оръжие за дестабилизация на Европа, особено срещу съседните им Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, е проблем, че България пази границите си:

Докладът на Министерството на външните работи на Република Беларус „Най-резонансните нарушения на правата на човека в някои страни по света – 2023 г.“ описва широко отразявано разследване на неправителствената организация „Lighthouse Reports“, проведено в сътрудничество с няколко западни медии, в което се посочват доказателства за използването от българска страна на бойни патрони срещу търсещи убежище на границата с Турция.

Проблем 6: Свобода на печата.

Докладът цитира 70-тото място на България в индекса на „Репортери без граници“ за 2025 г., влиянието на олигарсите върху големите медии и физическите нападения срещу журналисти (стр. 104–105). След това докладът преминава към критика към България за спирането на излъчването на руски държавни медии като RT и „Спутник“ и отнемането на акредитацията на кореспондент на „Российская газета“ (стр. 105) – като третира ограниченията, наложени по време на война върху пропагандния апарат на враждебна държава, като равностойни на истински нарушения на свободата на печата. Това приравняване не издържа, особено когато идва от източник, свързан с правителство, което е хвърлило в затвора или е прогонило практически цялата си независима преса.

Причина за загриженост № 7: Историческа памет и съветски паметници.

Докладът представя премахването на МОЧА (Паметника на Съветската армия) в София и повтарящите се спорове за вандализъм над паметника на „Альоша“ в Пловдив като част от „война срещу миналото“ (стр. 105–106).

Акциите за премахването на съветските тотеми в страната ни и заменянето им с български паметници е тема, по която БНС работи активно от десетилетия и може да се похвали със значими резултати. Най-големият успех, безспорно, е демонтирането на МОЧА в София, след подкрепената от БНС серия от акции на групата „Искаме български паметник“. Въпреки усилията на руското посолство и изпращането (и вероятно заплащане) на десетки души, които денонощно да охраняват чуждите паметници, те редовно биваха надигравани, надхитряни и понякога набивани от българските родолюбци.

Решението на софийската община да събори паметника на Съветската армия е пример за „войната срещу миналото“, която се води в републиката. Паметникът бе окончателно демонтиран през декември 2023 г. след многократни осквернявания.

Проблем 8: Домашно насилие и насилие, основано на пола.

Докладът посочва рязък ръст на сигнализираните случаи на домашно насилие през 2024 г. – над 53 000 сигнала, което представлява увеличение с 50% – наред с недостатъчно финансираните програми за превенция и тревожните нагласи на обществото към конфликтите в семейството (стр. 106–107).

Тук текстът на доклада звучи като изваден от доклад на „Феминистки мобилизации“ или „Български фонд за жените“, повтарящ заучени клишети, полуистини и директни лъжи на съвременния крайноляв феминизъм. Тази идеология бива преследвана в Русия и Беларус, но очевидно получава сериозна институционална подкрепа от тези страни в Европа, очевидно с цел да ни отслаби.

Проблем 9: Трафик на хора.

Докладът описва България като постоянен център за трафик, свързан със сексуална експлоатация, който засяга непропорционално циганските жени и момичета, съгласно доклада на Държавния департамент на САЩ за 2025 г. относно трафика на хора (стр. 107–108).

Отново виждаме повторение на тези на модерната западна левица, според която българските мъже са виновни за случващото се на територията на България, нищо че нито извършителите, нито жертвите са етнически българи.

По-големият проблем е посланикът, а не само посланието.

Страна, която е нахлула в Грузия и все още окупира Южна Осетия и Абхазия, която от 1992 г. насам подкрепя сепаратистко правителство в молдовския регион Транснистрия и която през 2022 г. започна мащабна инвазия в Украйна – придружена от заповед за арест от Международния наказателен съд срещу нейния президент във връзка с принудителното депортиране на украински деца – не е в позиция да дава уроци на България по въпросите на суверенитета или отношението към малцинствата.А държава, чието досие включва убийството на журналистката Анна Политковская, отравянето на Александър Литвиненко в Лондон и на Скрипалите в Солсбъри, застрелването на опозиционния лидер Борис Немцов на няколко крачки от Кремъл и смъртта на Алексей Навални в арктическа наказателна колония след предишен опит за отравяне, няма право да представя проблемите с медийната собственост в България или едно решение за акредитация, което впоследствие е отменено, като сравними нарушения.

The post Луковмарш, македонизъм, расизъм, феминизъм: Какво притеснява Русия според неин доклад за България? appeared first on Български Национален Съюз.

В своето въведение в темата Андронов направи сравнение на популярността и институционалното признание между Траянов – всеотдаен български националист, ключова обществена фигура и участник във войните на обединение на България – и Никола Вапцаров – комунистически терорист, самоопределил се като македонец, и деец против независимостта на България от Коминтерна – като наблегна на очевидната несправедливост в съвременната представа за тези две личности. Докато Вапцаров е почитан чрез именуването на множество улици, училища и музеи, и се радва на широко обществено признание, на Траянов са отредени едва две улици, едно училище и бегло споменаване в учебниците по литература.

След това фокусът премина върху Борис-Михаил попТодоров – авторът на книгата, който от 18-годишна възраст се е отдал на написването на тази биографията. Той разказа, че в хода на дейността си, свързана с Български Национален Съюз, той е попаднал на стихотворение на Траянов и се е заинтересувал кой е този малко познат български поет. След бърза справка Борис открил, че поетът приживе е бил ключова обществена фигура, но осъзнал, че до този момент не е издадена цялостна негова биография, а единствено отделни академични статии с отрицателни оценки за автора-символист. Именно това го е подтикнало да започне работа по споменатата творба.

Борис-Михаил отбеляза, че най-голямото предизвикателство по време на отнелата му две години работа, е било „изтупването на червения прах“ – поради цензурата, наложена от антинационалната власт след смъртта на автора, спомена за житейският път на поета-националист е бил заличен, поради което някои факти за живота му липсват, не са описани в подробности или си противоречат. Информацията за него в интернет е оскъдна, а книгите му в регионалните библиотеки – в ограничена наличност.

Роден през 1882 в Пазарджик, публикува стихове за пръв път през 1899 в сп. “Смях”. Заедно с Пейо Яворов се смятат за родоначалници на българския символизъм. Негови произведения са част от различни литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“.

Освен от поезията, Траянов е пленен и от точните науки – изучавал е математика и астрономия. Според попТодоров този факт е неразделно свързан със забележителната метроритмика, преобладаваща в творчеството на поета. Друг фактор е изучаването на философията на Готфрид Вилхелм Лайбниц, от което Траянов стигнал до убеждението, че стихът трябва да има математическа конструкция.

В хода на своето проучване попТодоров открил, че поетът е имал всеобхватни интереси и широк принос към България. Побеждава в първия неофициален български национален турнир по шах през 1907 г., а през 1931 г. е оглавил новосъздадения Български шахматен съюз. Бил е редовен посетител на елитното кафене „Смолницки“ (намирало се в непосредствена близост до Народния театър), където редовно е играл с други посетители. Въпреки че шахът е детерминистична и следователно тясно свързана с точните науки игра, Траянов е виждал в нея символизъм, който е отразил и в поезията си. Самият той казва: „За мен шахматната игра е математика, философия, поезия и музика!“. Теодор Траянов е бил и добър познавач и страстен почитател на музиката, което се отразява и в музикалността на творбите му.

Траянов е радетел и за българската национална кауза. Той е бил доброволец по време на националноосвободителните войни и за кратко по време на Първата световна война. Дарявал е средства и е изпълнявал задачи за ВМРО, а също така е бил и кореспондент “Вечерна поща” – вестник за политика, създаден с цел да подпомага македонската кауза. Химнът на Всебългарски младежки съюз “Отец Паисий” (в последствие избран и за химн на Български Национален Съюз) също е негово дело.

За съжаление животът на Траянов е бил съпроводен от множество здравословни проблеми. Семейството му е имало история на онкологични заболявания и неговата съдба не е направила изключение. Освен това е страдал от сърдечни проблеми и високо кръвно налягане, а след идването на власт на Отечествения фронт – и от постоянен стрес, свързан с личната му сигурност. Тези фактори са свързани и със смъртта му на 15 януари 1945 г., която е забулена в мистерия и за която съществуват няколко версии.

Според записките на Вера Балабанова Траянов е починал в дома си в тежки мъки след продължително боледуване, започнало в края на 1944 г. Трябва обаче да се има предвид, че тези записки минали през цензурирата на комунистическата власт.

Друга версия гласи, че е бил жестоко пребиван от сатрапите на Отечествения фронт и последното нападение е било толкова тежко, че е трябвало да бъде откаран от Славянска беседа – където са били извършвани мнозинството от тогавашните мъчения от страна на новата власт – до Александровска болница, където е починал от нараняванията си.
Според Борис-Михаил попТодоров Траянов е потърсил помощ в Александровска болница по време на тежкото си боледуване, но е бил пренебрегнат и оставен да лежи на студения под, което е довело до смъртта му.

Каквато и да е причината за смъртта на поета, безспорен факт е, че той е един от онези българи, които днес са незаслужено пренебрегнати и наш дълг е да ги извадим от забравата.

След представянето и въпросите от публиката всички присъстващи имаха възможност да разговарят лично с младия автор, а желаещите получиха и послания върху своите екземпляри от книгата.

The post Представяне на биографичната книга за Теодор Траянов appeared first on Български Национален Съюз.

Раждането на законодателната инициатива

Пълното наименование на инициативата е „Remigrazione e Riconquista: Disposizioni in materia di governo dei flussi migratori, istituzione del programma nazionale di remigrazione e di un fondo per la natalità italiana“ – предложение за народен законодателен акт, депозирано в Касационния съд и публикувано за подписване на официалната платформа на Министерството на правосъдието.

Документът е разделен на десет члена и цели да въведе „ремиграцията“ като изрично регламентиран правен институт. Сред предвидените мерки са засилен контрол върху миграционните потоци, ревизия на правилата за семейно съжителство и премахване на системата на декретите за извънобщностните работници.

Вълната от подписали се: рекорд, който никой не очакваше

На 30 януари 2026 г. кампанията беше официално открита. Това, което последва, изненада дори самите организатори.

За по-малко от 24 часа предложението събра над 57 000 подписа в дигиталната платформа на Министерството на правосъдието, надхвърляйки още в първия ден законово изискуемия праг от 50 000 подписа, необходим за внасяне на инициативата в парламента.

За сравнение, предложението срещу т.нар. „автономна диференциация“ достигна 100 000 подписа в рамките на няколко месеца, докато „Реимиграция и Реконкиста“ премина необходимия минимум само за едно денонощие.

Успехът на инициативата обаче беше предшестван от политически скандал. В деня, преди броят на подписите надхвърли 50 000, беше отменена пресконференцията, на която организаторите трябваше официално да представят текста в Камарата на депутатите, защото антифашисти от левите партии в парламента се бяха барикадирали в залата. Събитието, насрочено за сутринта на 30 януари, в крайна сметка се провали, след като опозиционните депутати окупираха залата за пресконференции, но това вдигна още повече медиен шум както на каузата, така и на Каза Паунд – националистическата организация, която е основният мотор зад тази кампания. Така темата за реимиграцията беше поставена в центъра на обществения дебат.

Пътят към 150 000 подписа и националното турне

След преминаването на законовия праг кампанията не спря. До края на май комитетът вече беше събрал над 150 000 подписа – три пъти повече от необходимото.

Успоредно с онлайн подписката ReR организира поредица от публични срещи в различни части на страната – във Верона, Падуа и множество провинциални градове, където инициативата постепенно изгради собствена мрежа от симпатизанти.

На 27 април комитетът официално обяви, че на 13 юни в Рим ще се проведе национално шествие, който да отбележи финала на кампанията по събиране на подписи.

„Отправяме призив към всички италианци, които искат да надигнат глава и не желаят повече да търпят деградацията, насилието, бизнеса и изстъпленията, свързани с имиграционната система“, се казваше в официалното съобщение на организаторите и говорителят Лука Марсела.

13 юни, Рим: шествието

Рим беше под засилени мерки за сигурност още от ранните часове на 13 юни. В рамките на един следобед през центъра на италианската столица трябваше да преминат четири отделни шествия с общо над 20 000 очаквани участници. Квестурата мобилизира около 2000 полицаи и военнослужещи, използва дронове за наблюдение от въздуха и затвори десетки улици в различни части на града. Вниманието на медиите и институциите обаче беше насочено преди всичко към маршрута на националистите през квартал Прати.

Около 14:00 ч., час преди официалното начало, площад Пиаца дела Либерта вече започваше да се изпълва с хора. Сред присъстващите имаше както младежи, така и представители на по-възрастните поколения. Делегации пристигнаха от редица големи градове – Торино, Неапол, Болоня, Милано и Верона, както и от множество по-малки населени места. Присъстваха също така европейски националисти от Полша, Германия, България и Украйна. Над множеството се развяваха единствено италиански трикольори – решение, което организаторите представиха като израз на националния и надпартиен характер на инициативата.

В 15:00 ч. шествието потегли от Пиаца дела Либерта по Виа Кола ди Риенцо към Пиаца дел Рисорджименто. Според организаторите в него са участвали над 10 000 души. Маршрутът премина по улица, носеща името на Кола ди Риенцо – средновековния римски трибун, свързван с идеята за възраждане на величието на Рим и политическото единство на Италия. За мнозина този избор не беше случаен.

Шествието премина изцяло мирно и без сериозно напрежение. Не бяха регистрирани значими инциденти, въпреки предварителните опасения за сблъсъци. Лидерите на комитета многократно бяха обградени от провокатори – представители на медиите, а атмосферата на моменти придобиваше по-неформален характер. От камионетката, водеща колоната, звучеше музика, а в отделни моменти ситуацията предизвикваше усмивки сред участниците.

По балконите на жилищните сгради в Прати се появиха италиански знамена, поставени от местни жители, докато други наблюдаваха случващото се от тротоарите и кафенетата по маршрута и се включваха спонтанно.

Разстоянието между Пиаца дела Либерта и Пиаца дел Рисорджименто е малко повече от километър. Именно там се проведе заключителният митинг, по време на който представители на четирите организации, стоящи зад инициативата, изложиха своите аргументи в подкрепа на законодателното предложение. Според тях въпросът за имиграцията не се изчерпва единствено с темите за сигурността и спазването на закона, а има и демографски, икономически, социални и културни измерения.

По същото време, в други части на града, профсъюзни организации, антифашистки колективи и леви политически мрежи организираха свои контрашествия. Поради предварително изготвените маршрути и полицейските кордони двете страни не влязоха в пряк контакт.

Към края на деня Рим постепенно се върна към обичайния си ритъм. Въпреки опасенията, съботните демонстрации приключиха без сериозни нарушения на обществения ред. За организаторите на инициативата това беше потвърждение, че след успеха на кампанията за събиране на подписи движението е успяло да демонстрира и способност за мащабна публична мобилизация.

Какво следва

Заключителният митинг на Пиаца дел Рисорджименто очерта следващите стъпки пред инициативата. С добавянето на събраните на хартия подписи от предходните месеци, кампанията вече е достигнала над 129 000 подписа, почти три пъти повече от необходимия минимум.

Предложението предстои да бъде официално внесено в парламента. Именно там движението ще се изправи пред най-трудното изпитание: да превърне обществената мобилизация и успеха на подписката в реален законодателен резултат.

Ще следим отблизо развоя на тази инициатива и пожелаваме на нашите италиански съратници успех в борбата за съхранение на тяхната родина.

The post „Реимиграция и Реконкиста“: как едно движение стигна от интернет петиция до улиците на Рим appeared first on Български Национален Съюз.

Националистите пристигнаха в Маракеш на 5 юни вечерта, а на 6-ти сутринта тръгнаха рано от село Арумд, на около 2000 м н.в., а от там, след 9,5 километра преход се качиха на хижа „Тубкал“ на 3207 м н.в., където пренощуваха.

След успешната аклиматизация, те започнаха атаката на върха в 4:20 ч. сутринта на 7 юни. След 3 километра и изкачване по по-стръмна от обичайното и необходена странична пътека, която бе избрана по преценка на местния гид, националистите развяха организационното знаме от върха в 7:45 ч.

От Тубкал активистите слязоха отново в село Арумд, като обратният 13 километров преход беше донякъде по-тежък от изкачването заради сипеите и изгарящото слънце.

След успешното покоряване, нашите съратници ще прекарат следващите няколко в Казабланка, Рабат и Маракеш, където ще имат заслужена почивка.

The post Знамето на БНС се развя на връх Тубкал appeared first on Български Национален Съюз.

Той е възпитаник на Националната художествена академия, а в професионален план е личен фитнес треньор. Като по-млад е работил в нощни заведения и в развлекателния сектор. Тази комбинация от житейски опит и интереси са част от причините, поради които е придобил своите познания по темата.

В пълната зала се виждаха много лица на млади националисти, които бяха и основната целева аудитория на лекцията – добре известно е, че в тази възраст хората са най-уязвими към развиване на зависимости, понякога в резултат на неопитност, подценяване на опасностите или влияние на средата.

Лекторът говори за зависимости към различни пороци – наркотици, порнография, хазарт и екрани. Той сподели с публиката факта, че биологията на всеки един от нас е различна и че мантрата „трябва да се пробва от всичко в този живот“ може да бъде фатална, защото всеки човек има различни нива на търпимост и уязвимост към различни вещества и всеки път, когато пробва нов наркотик, се излага на подценяван риск да открие това, към което е уязвим.

„Възможно е само от единично консумиране човек да придобие зависимост“ е едно от най-важните неща, което Георги държеше публиката да запомни.

„Това важи както за наркотичните вещества, така и за другите форми на пристрастяване“, отбеляза той.

Лекторът даде и примери от личния си живот, в които успешни млади хора са съсипали животите си, защото на шега са пробвали някой от споменатите пороци.

Георги обясни подробно и за „психологическите котви“ – действия на човек, които водят до активиране на желание за задоволяване на развита зависимост. Една такава често срещана комбинация са кафето и цигарите – някои хора не изпитват нужда да пушат през деня, но ако пият кафе мигновено започват да изпитват нужда и от цигара.

Съответно познаването и избягването на тези психологични котви е един от методите, чрез които човек може да потисне някои от зависимостите си, ако е развил такава. Георги държеше да отбележи, че все пак най-доброто лечение е въздържанието. Друг фактор, който помага за справяне с порока, според Добриянов, е човек да намери общност, която да го подкрепя и да придава смисъл на ежедневието му – каквито са например националистическите организации.

Събитието протече в приятелска атмосфера и въпросите и допълненията на присъстващите по естествен начин допълниха лекцията. По традиция след нейния край обсъждането на темата беше продължено в неформални разговори, което показа, че тя живо интересува младите националисти и лекторът е успял да им повлияе със своето изложение.

The post Зависимостите – бич за младите българи appeared first on Български Национален Съюз.

Днес това е ден на националистически траур, почитан от стотици и хиляди националисти от различни организации в цяла Европа. Знамена, барабани и факли бележат пътя на шествието, а участниците от различни краища на континента го правят едно от най-значимите националистически събития в Западна Европа.

Тази година освен покойния Себастиен бе почетен и убития през февруари 23-годишен националист Кантен.

Мероприятието премина в условията на сериозно напрежение между организаторите и френските власти, след като редица планирани прояви бяха ограничени или забранени. Още на 6 май Комитетът публикува първи призиви за мобилизация в социалните мрежи, в памет на Себастиен, Кантен и „всички убити съратници“. В публикациите се подчертаваше, че инициативата има за цел да поддържа „паметта жива“ въпреки репресиите срещу националистическите организации във Франция. Последваха няколко съобщения, в които организаторите обявиха, че водят преговори с френските институции за да получат разрешение за официално възпоменание в Париж.

Първоначалният план предвиждаше церемония на улица „Rue des Chartreux“, мястото, което традиционно се свързва с годишните възпоменания за Дезийо. След като стана ясно, че властите ще забранят мероприятието, организаторите подадоха алтернативно искане за събиране на площад „Place des Pyramides“, където да бъде поднесен венец пред статуята на Жана д’Арк. Комитетът представя инициативата като символичен и мирен акт на почит към загинали националистически активисти. И това компромисно предложение бе грубо отказано от властта.

На 9 май сутринта движението публикува кратко траурно послание по повод 32-годишнината от смъртта на Себастиен Дезийо. Няколко часа по-късно обаче организацията съобщи, че френският Държавен съвет е потвърдил решенията на префектурата и административния съд за забрана на проявата. Политическата репресия стана факт.

По това време в Париж имаше засилено полицейско присъствие, а силите на реда извършваха проверки и задържания на активисти, опитващи се да достигнат района на събирането. Чуждестранните делегати трябваше да проявяват предпазливост и да напуснат зоната, тъй като полицията предприе множество произволни арести. Френските власти от своя страна аргументираха ограниченията с необходимостта от предотвратяване на „сблъсъци между крайнолеви и крайнодесни“ и нарушения на обществения ред. В действителност бяха задържани и няколко антифашисти, но с очевидна неохота от страна на френската полиция.

Делегацията на БНС пристигна във френската столица на 8 май сутринта и веднага се включи в организираната от местни националисти за чуждестранните гости разходка из центъра на града. Вечерта се проведе среща-коктейл в Монмартър под базиликата Сакре Кьор. На 9 май, въпреки наложените ограничения, се организира рок концерт в парижките предградия с известни националистически групи от Франция и Италия, а след концерта майсторски се заобиколи наложената забрана за провеждане на мероприятието. Възпоменанието за Себастиен и Кантен все пак се състоя. В малките часове на нощта, хиляда национални активисти от Франция, Италия, Германия, България, Гърция, Испания и др. запалиха восъчни факли и озариха нощта. Огньове горяха пред имената на загиналите, държаха се речи, а скандиранията „Тук!“ и „Европа, Младеж, Революция!“ прорязаха за пореден път политическата репресия.

Събитието демонстрира устойчивост на идеалите срещу държавния натиск и медийните лъжи. Ден по-късно движението разпространи и видеозапис от паметната вечер. Въпреки действията на властите, които са чиста форма на репресия срещу националистическите среди, нашите френски съратници гордо заявиха, че ежегодното възпоменание ще продължи и през следващите години, като още отсега обявявиха датата за май 2027 г.

Случаят предизвика реакции и извън самите националистически среди. Така възпоменанието за Себастиен Дезийо през 2026 г. се превърна не само в историческа и политическа проява, но и в символ на продължаващите конфликти в европейското общество между онези, които обичат родината и континента си и онези, които с присъщ нихилизъм ратуват предимно за своето индивидуално добруване.

The post Делегация на БНС в Париж на C9M appeared first on Български Национален Съюз.

Групата потегли от София в петък, на 24 април, насочвайки се към югозападните части на Родината ни. Дългото пътуване премина спокойно, а привечер участниците достигнаха село Коларово, където бяха избрали да пренощуват.

В съботната сутрин с нови сили групата пое с автомобилите към село Скрът, където ги оставиха и малко след 7 часа сутринта пое по пътеката към върха. Хубавото време им позволи да се насладят на похода в пълна степен. Беласица посрещна националистите с топло време, меко слънце и ясни гледки. Пътеката преминава ту между гъсти гори, ту открити скалисти участъци, което придаваше на изкачването разнообразие и динамика.

Гористата част от маршрута впечатли с наситените си пролетни цветове и уханието на цъфнали дървета. Те се извисяваха над пътеката, а между тях на места се прокрадваха малки водопади. Първата по-дълга почивка беше направена при паметника на загиналите български воини от 11-та македонска дивизия.

С излизането от гористата местност пейзажът се промени осезаемо. Откритите пространства разкриха не само спиращи дъха гледки, но и следи от миналото – бункери, гранични маркировки и рушащи се наблюдателни вишки. Всичко това напомняше, че районът някога е бил строго охранявана граница.

Последният час от изкачването се оказа най-предизвикателен. Стръмните склонове се усещаха във всяка крачка, а каменистото било изискваше внимание и усилие. Когато най-сетне всички стъпиха на върха, настъпи момент на заслужена почивка. Пред очите се разкри широка панорама, чиято перла бе Дойранското езеро. Гледката към тези земи и хоризонти, някога част от българското землище, придаде на отдиха особено чувство.

След като групата обядва, Валентин Андреев от БНС разказа накратко за Дойранската епопея, за трите ѝ битки, за разликата в снабдяването и силите и за другите големи сражения, водени в този край през Първата световна война. След това всички поеха обратно по така наречения „царски път“. Слизането продължи около четири часа – дълго, но спокойно, с постепенно връщане към познатия пейзаж на селото.

Съботният ден завърши със заслужена почивка, приятелски разговори и споделяне на впечатления.

В неделя сутрин групата пое обратно към София – заредена със спомени, с нова енергия и с удовлетворението, че се е докоснала до още един красив и вдъхновяващ кът от България.

The post Първи поход за годината – изкачване на връх Тумба appeared first on Български Национален Съюз.

Лекторът на събитието Михаел Брюк, който прие поканата ни за участие, е добре познат в националните среди в Германия. Той е юрист, дългогодишен национален активист, бил е общински съветник в град Дортмунд от партия „Десните”, към момента живее в Източна Германия, където развива политическа дейност. От години той проучва и разследва дейността на „Антифа” движението в Германия и Европа, има много публикации по темата и е натрупал голяма експертиза в тази област. Поради това и лекцията, която бе подготвил бе изключително интересна, съдържателна и грабна вниманието на присъстващите.

Представянето бе чудесно структурирано и разглеждаше произхода на „Антифа”, методите им на действие, мрежата от групи, които обхваща, сътрудничество между различните групировки на европейско ниво, терористичните акции и нападения и най-важното – връзките с политически партии, фондации, представители на властите (както на държавно ниво, така и на ниво Европейски съюз), медии и журналисти и политическият чадър над това екстремистко ляво движение. Всичко бе богато подкрепено с конкретни факти и примери. 

Убийствата, бомбените атентати, побоищата и други престъпления на „Антифа” бяха малко или много познати на онези от присъстващите, които следят темата по-внимателно. Но онова, което бе най-интересно, дори и за по-запознатите бяха подробностите около връзките на „Антифа” с властите в Германия и със структурите на ЕС, които финансират и покровителстват движението (официално обявено за терористично в САЩ). Станаха ясни подробности относно това финансиране, чрез различни фондации и по различни програми на ЕС. Бяха дадени конкретни примери с активисти на „Антифа”, уличени в терористични нападения в чиято подкрепа партии и медии организират кампании, политици оказват натиск върху институции (у нас можем да си спомним каква борба бе да се изкара убиецът Джок Полфрийман от затвора). И един от най-скандалните примери – кампанията и избирането на лявата терористка Илария Салис за евродепутат и отказа да и се отнеме имунната (случай за който писахме подробно). 

Тези престъпни структури са поддържани от партии, политици и институции, защото в определени моменти именно те вършат мръсната им работа и са инструмент срещу политическите им противници. Практика, която освен незаконна е и изключително опасна и може да има катастрофални последици за европейските общества. 

Лекарството срещу това, според Брюк, е да се създаде обществен климат на пълна непоносимост към подобни движения – нещо, което е значително по-лесно в държави в които те не са успели да се развият или тепърва навлизат. Самото общество трябва да оказва натиск на властите да вземат адекватни мерки срещу подобни екстремисти. Затова и хората трябва да са информирани. И тук идва ролята на националните активисти като ядро на тази информационна кампания. Колкото до законовата страна – всички сега съществуващи закони в Европа са напълно адекватни за справяне с това подривно движение, просто трябва воля от страна на управляващите.

В края на представянето присъстващите имаха възможност да задават въпроси на лектора, което доведе до много интересни разисквания. Цялото събитие продължи малко над два часа, като през цялото време интереса на публиката бе висок. Гостът от Германия бе изпратен с овации и поздравления за чудесното представяне. 

Скоро видео от събитието ще бъде качено в официалните канали на БНС в социалните мрежи.

The post Михаел Брюк изнесе подробна лекция за левия екстремизъм и „Антифа” пред българска публика appeared first on Български Национален Съюз.

 Случаите на нападения, саботажи и целенасочени акции срещу граждани, институции, силите на реда и инфраструктура през последните месеци показват, че отдавна не става дума за една малка субкултурна група, която желае само свобода и равни права, а за едно криминално явление с ясно изразени радикални измерения.

 Сред най-скорошните примери за това са протестите в подкрепа на Палестина от края на миналата година, организирани из големите градове на Италия от „Антифа“ и други леви организации, които разтърсиха страната поради своя мащаб и действия, изродили се в безогледни палежи и агресия, забравяйки почти веднага основната си кауза. Редица крайнолеви студенти крещяха срещу своите колеги състуденти, професори и полицаите: Uccidere un fascista non è reato! („Да убиеш фашист не е престъпление!“). На 4 октомври в Рим 262 души бяха задържани и самоличността им снета за деяния като вандализъм и съпротива срещу органите на реда. По същото време в Пиза левите прекъснаха железопътното движение, блокираха основни пътища и нахлуха на пистата на местното летище. В частния паркинг на торинския клон на завода Leonardo редица автомобили на служителите бяха повредени. Община Болоня оцени нанесените щети по време на протестите на около 18 000 евро. В Милано терористите водиха „партизанска война“ с полицията, 30 маскирани лица предизвикаха безредици на магистрала, други вандализираха паметника на Виторио Емануеле II на Пиаца дел Дуомо, трети разбиваха витрините на банковите клонове на UniCredit и Mediobanca, на Starbucks и Burger King, набелязани като „съучастници в геноцида“. Общо над 150 полицаи пострадаха в редица градове.

 След тези протести последваха бунтовете в Торино от 31 януари т.г., когато хиляди антифашисти и крайнолеви активисти излязоха на улиците срещу затварянето на социалния център Askatasuna и срещу правителството на Мелони. Десетки цивилни бяха ранени, а 29-годишният полицай Алесандро Калиста, женен, баща на едно дете, родом от Пескара, бе брутално пребит и вкаран в болница; общо щети от безредиците, които продължиха цели два часа, бяха оценени на около 273 000 евро. 

След тях, по време на Зимните олимпийски игри, саботаж на анархисти прекъсна ключови железопътни линии. Саботажите върху железопътна инфраструктура от страна на анархистки групи са се увеличили с 450% между 2024 и 2025 г. според италианското министерство на вътрешните работи. Скоро след това, на 12 февруари, в Лион, Франция, 23-годишен студент бе пребит до смърт на улицата от антифашистки терористи. А най-пресният случай бе този отпреди няколко дни, на 20 март в Рим, при който експлозия в покрайнините на града доведе до смъртта на двама анархисти, свързани с дългогодишна мрежа от радикални леви екстремисти.

 Именно затова въпросът за генезиса, методите и реалната опасност от левите движения става все по-актуален, включително и в държави като България, където темата все още остава слабо позната за широката публика. Осмислянето на този феномен изисква сериозно отношение и наблюдение не само на отделните инциденти, но чрез един по-дълбок поглед да се погледне право в ядрото на тези среди, които с изпразненото от смисъл понятие „фашист“, легитимират по този начин целите на своите нападения. 

 Когато намеренията се объркат

 20 март. Привечер. В парка Дели Акуедоти, един от големите паркове в източните покрайнини на Рим, оглушителна експлозия нарушава тишината и спокойствието на живущите в близост. Покривът на една изоставена барака се срутва. Сигнал за инцидент е подаден малко преди 21:00 ч., след като охраната на парка отива да провери какво се е случило. Под развалините се вижда мъртво тяло. Той веднага се обажда на 112. На мястото пристигат пожарна, карабинери и криминална полиция. Пожарникарите започват да разчистват отломките и откриват втори труп. Следователите приемат следната първоначална хипотеза в тефтерчетата – мъртвите са бездомници, потърсили подслон в изоставена постройка. Но малко след това тази версия отпада, защото се разбира истината. Лицата не са бездомници. След идентифицирането им става ясно, че те са Алесандро Мерколяно и Сара Ардицоне, дългогодишни познайници на тайните служби (DIGOS). Те са известна двойка в анархо-инсурекционалистичните среди, съучастници на Алфредо Коспито и терористичната му група. Подготвяли са взривно устройство, но в един момент нещо се е объркало.

Какво представлява инсурекционализмът и кой е Алфредо Коспито

 Инсурекционализмът (от латински insurectio – въстание) е течение в анархизма, което отхвърля както йерархията, така и масовостта на повечето организации, а също и дългосрочното политическо строителство. Вместо това залага на непосредственото въоръжено действие и саботажи от малки автономни групи или дори отделни индивиди. Идеята е, че постоянното „въстание“, чрез атентати, палежи, саботажи, само по себе си „разяжда“ държавата и вдъхновява другите да последват примера, без да е нужна партия, програма или масово движение.

 Алфредо Коспито е италиански анархист, свързан с ФАИ-ФРИ (Federazione Anarchica Informale – Fronte Rivoluzionario Internazionale), организация, отговорна за редица бомбени атентати в Италия. През 2006 г. участва в терористичния атентат срещу училището за курсанти на карабинерите във Фосано, поставяйки няколко взривни устройства, без да причини жертви. През 2012 г. прострелва в краката изпълнителния директор на  акционерното дружество Ansaldo Nucleare, което развива дейност в енергийния сектор и е сред водещите световни производители на електроцентрали – Роберто Адинолфи. През април 2024 г. Касационният съд окончателно потвърждава присъдата срещу него от 23 години затвор за терористичния атентат. От 2022 г. е поставен под режима „41-бис“, строг тъмничен режим, налаган за най-тежките провинения, прилаган предимно срещу босове на мафията и известни терористи, което го прави първият анархист в Италия, под такъв режим. В знак на протест Коспито обяви гладна стачка, продължила близо шест месеца, която предизвика широк обществен отзвук.

 Алфредо Коспито и групата му призовават за „тотално унищожение на институциите чрез въоръжена борба, бомбени атентати, палежи, писма-бомби, екзекуции“ и настоява анархистите да „вдигнат нивото на конфликта“ чрез „яростта на индивидуалната инициатива“.

 Трагичната двойка

 Полицейските следователи предполагат, че е бил планиран предстоящ атентат от страна на Алесандро Мерколяно и Сара Ардицоне, а сред вероятните цели са железопътни линии в близост до постройката и обекти на мултинационалната компания Leonardo, специализирана в областта на авиацията, отбраната и сигурността.

 След експлозията в Рим, трябва „да ни светне червената лампичка“. Този случай изважда на бял свят една заплаха, която никога не е преставала да съществува; фрагментирана, но обединена от омразата; способна да се движи между пропагандата, активизма, криминалните деяния и, когато условията го позволят, да упражнява присъщия си терор. Със смъртта на Мерколяно и Ардицоне не приключва тази история. Тя само повдига капака, за да съзрем ние, европейците, какво се готви в котела.
 В този контекст предстоящата лекция „Антифа – теория и практика на левия екстремизъм“ ще даде възможност да се надгради над конкретния италиански пример и да се постави в по-широка европейска перспектива. Защото трябва да спрем да се питаме дали подобни процеси съществуват, а доколко европейските народи осъзнават тяхната динамика, връзките им и потенциалната ескалация, включително и в страни като България.

The post Левият тероризъм взе две нови жертви, този път от собствените си редици appeared first on Български Национален Съюз.