Четете на собствен риск, защото сега ще обсъдим едни невероятно любопитни, но не особено лицеприятени животни, а именно червеите Немертини.
Немертините са тип червеи – групата обхваща приблизително 800 – 1000 вида. Белезите, които носят ги поставят между плоските и кръглите червеи. Тялото им е дълго и цилиндрично, по-рядко коремно-сплескано и представителите имат кожно-мускулна торба.
Обитават предимно дънните части на водоеми – повечето са плитководни обитатели, но някои видове живеят и на повече от 1800 м. дълбочина.
Това, което обаче изстрелва вида в сферата на комическите ужаси е наличието на специален хобот. Виж това видео (в никакъв случай, ако в момента се храниш).
Да, предупредихме те, че изглежда отвратително. Нека стиснем зъби и походим като учени към казуса. Бялата дървовидна структура, която видя и специализиран уред за ловуване на чер вия. Представлява дълга цилиндрична тръба, на която са разположени множество игловидни шипчета. Чрез този орган червеите пробождат жертвата, като при някои видове дори бива атакувана и с отрова отделена от епителните клетки на хобота.
За храна на тези видове червеи най-често служат дребни животни – червеи, ракообразни и др.
Първи в еволюцията
Освен със своя… вдъхновяващ вид, тези създания впечатляват и с друго. Интересен факт за тях е, че при тях за пръв път в еволюционната история се появява кръвоносна система. Тя е от затворен тип и се характеризира с три кръвоносни съда – два странични и един гръбен.
Lineus longissimus е вид червей, който е най-дългото животно на планетата! (Ние лично не се сещаме за по-подходящо име). Представители на вида живеят в Северно море и някои от тях достигат умопомрачителните размери от 30 м. Дължина! Смята се даже, че има и случаи, в които червеи са достигали и 60 м. – което ги извисява дори над синия кит!
Ramphogordius sanguineus друг представител на тази чудесна клика пък може да се похвали с уникалното си умение да регенерира цели части от тялото си след нараняване.
Eduardo Zattara
На снимката горе можеш да забележиш нагледно това. Прогресивно едва 3 дни след ампутация, червея възвръща първоначалните си размери, регенерирайки изгубената тъкан.
]]>Виж за какво говорим.
Това тук е мравка куршум. На пръв поглед не особено заплашителна буболечка, която обаче крие сериозна тайна. Насекомото достига размери до от 18 до 30 мм и прилича на съсухрена червено-черна безкрила пчела. Обитава влажни равнинни тропически гори в Централна и Южна Америка така че шанса да я намериш у вас е почти 0 – махни уплашената физиономия.
Този тип мравка е хищник и интересен факт е, че не се наблюдава полиморфизъм при вида – кралицата изглежда почти по същия начин като мравките работнички.
Какво прави тази мравка обаче толкова опасна? Едно докосване от жилото и може да превърне деня ти в истински кошмар.
Ужилването от мравката е 4 по индекса на Шмит – това е максималната стойност. За справка ужилва от пчела е 1, а от стършел 2. Усещането е вцепеняващо остра внезапна болка и силни пулсиращи вълни, извиращи от мястото на ухапването. Обилна пот, и главозамайване са само част от симптомите, с които “късметлиите” получили ухапването се сблъскват. Неприятно факт е че и това състояние на агония не преминава бързо, а може да продължи дори цял ден.
Учените смятат, че мравките са развили това мощно оръжие като защитен механизъм. Притиснати от неприятели, доста насекоми могат просто да излетят или да напуснат сцената с мощен скок. Мравката куршум не е оборудвана да направи това, но пък е напълно способна да отвърне мощно на удъра, затвърждавайки максимата, че атаката е най-добрата защита.
Ако си любопитен да провериш нагледно как изглежда това, можеш да се обърнеш към този смел и може би леко безразсъден човек. В името на науката (и гледанията в интернет) той се подлага доброволно на подобно ухапване и показва пълната тежест на последствията.
Добрите новини са, че въпреки огромната болка, в повечето случаи не се стига до летален край. Даже някои от местните жители в районите около река Амазонка, използват ухапването на мравката куршум в специален ритуал за тест на мъжеството и силата на духа. Ние лично смятаме да пропуснем тази церемония.
]]>Установихме някои от основните признаци за наличието на проблем. Сега е време да обсъдим стъпките за решението му.
Внимателно прегледай дома си и установи възможните пунктове, през които гризачите могат да проникнат. Това включва: пролуки около вратите, дупки в изолацията, отвори около тръби и шахти, дори и малки пукнатини в стената. Запретни ръкави и накарай натрапниците да се чувстват нежелани.
Мишките само чакат покана, за да нахлуят. Често тази покана идва под формата на запрашени помещения, остатъци от храна и купчини от вехти предмети. Минаването с прахосмукачка и подходящи препарати е важна стъпка за превенция срещу тези вредители. Не оставяй разпечатани пакети с храна и старателно почиствай шкафове и зоните около хладилника.
Ако вече си сигурен, че си изправен срещу този вредител можеш да заложиш специални капани, предназначени за тези гризачи. Търговската мрежа предлага избор между различни типове: лепилни капани, живи капани. Внимателно прочети инструкциите за използване и следвай стъпките.
За да бъде проблемът окончателно решен можеш да се обърнеш към специализирана фирма за борба с вредителите. Екипът ще огледа дома ти, ще състави план за безопасното премахване на вредителите и възможността да се появят отново. Методите за справяне с гризачите не представляват опасност за теб, семейството ти или домашните любимци.
Инфестацията на мишки може да представлява сериозен проблем за твоя дом и здравето на неговите обитатели. Място за паника обаче няма, когато намесата е своевременна и извършена от лица с опит и подходящите средства.
]]>Възможно е комарите да намират кръвта ти за специален деликатес. Изследвания показват, че тези насекоми предпочитат хора с кръвна група 0. Тези резултати са потвърдени през 1974 г. И 2019 г.
Изследване от 2004 пък показва подобни резултати. Когато ръцете на хората били третирани с кръвни антигени, комарите отново предявили предпочитанията съм към кръвна група 0 в сравнение с кръвна група А. Учените намерили обаче, че кръвна група А била доста по-предпочитана в сравнение с кръвна група Б. Комарите явно са сомелиери с доста специфични изисквания към реколтата.
Антигени от кръвната ни група могат на бъдат намерени в слюнката, сълзите както и в други секрети. Възможно е така комарите да набелязват своите жертви, но това още не е експериментално потвърдено.
Червената течност във вените ти обаче далеч не е единствения фактор за тази летяща напаст. Комарите усещат въглеродния диоксид, който издишаш. Колкото повече от този газ отделяш толкова по-нагоре в менюто им се изкачваш.
Изследване от 2018 г. пък показва, че комарите предпочитат по-тъмни цветове и ако дрехите ти са в тази гама отново можеш да намериш място в тяхното меню.
Привлечени са също от телесната ни температура, потта и дори определени щамове бактерии по кожата. Оказва се, че явно знаят и как да се забавляват, защото приоритизират и хора, които скоро са консумирали бира.
За да намалиш шанса да бъдеш избран от комарите, те съветваме да ползваш репелентни спрейове или ако си фен на природната защита избери масло от мащерка, мента или кедър.
Ако пък не можеш да увладееш ситуацията в твоя дом или градина ние сме насреща да решим проблема окончателно. Свържи се с нас и колегите ще ти разяснят всичко за обработките срещу комари.
]]>Виж къде се среща най-отровният паяк в България и как можеш да се предпазиш от него.
Това е Latrodectus tredecimguttatus или черен отровен паяк – малко членестоного способно на доста бели. Мъжките представители на вида достигат до 7 мм, а женските са значително по-големи и достигат до 15 мм. Паякът е черен с характерни червени петънца, които обаче липсват при някои екземпляри. Видът има изключително здрави челюсти, които завършват с хитинен шип. На върха му е разположен отвор, който е свързан с отровните жлези на паяка.
П.П. Пикантен детайл е, че след копулация женските често изяждат мъжкия екземпляр, подобно на редица други членестоноги и насекоми. Ауч.
Черният отровен паяк в нашите земи населява главно южните части – планините Странджа, Сакар и други по-високи местности. През лятото, обаче, мигрира и на север, може да бъде забелязан по долното течение на Марица. Среща се главно по нивите, ливадите, затревени необработени райони, но понякога дори може да се спотава и в твоя дом.
Целта на статията не е да те паникьосваме, затова ще започнем с уточнението, че въпреки родствената си връзка с черната вдовица (един много, много отровен екзепляр), отровата на този паяк не е смъртоносна за повечето здрави хора.
Това не означава, обаче, че трябва да подхождаме безрасъдно с това членестоного. При този вид опасни са най-вече женските представители. Добрата новина е, че нападат предимно, ако са провокирани и се чувстват застрашени.
Ухапването се усеща като пробождане и след няколко минути на мястото се появява синкаво червено петно, обградено с блед ореол. Скоро след това се наблюдават и симптоми на обща отпадналост, а в по-тежки случаи повишаване на температура, мускулни болки, треска и гърчове.
Отровата на паяка е опасна и за доста животни (с изключение на овците), като при коне и едър рогат добитък може да доведе дори до летален край.
На първо място мерки свързани с превенция. Добре е да се избягват местата, на които паякът се подвизава, а при среща с него да не бъде докосван с ръка. При случай на ухапване е необходимо да се потърси лекарска помощ – при своевременна реакция лечението е бързо и липсват дълготрайни последствия. Ако няма медицински лица наоколо, специалистите препоръчват да се направи стегната превръзка до мястото на ухапването.
Ако пък си имаш работа с инвазия на паяци в твоя дом, обърни се към сертифицирана фирма, която да се справи с проблема.
“Агенция ДДД” бързо ще овладее ситуацията и ще отблъсне неприятелите.
Ако имаш въпроси, касаещи обработката не се колебай да се свържеш с нас и нашите колеги с готовност ще отговорят на всичко, което те интересува.
]]>
Земните пчели са малки до средни насекоми с окосмяване по цялото тяло. По него имат често ивици, оцветени в черно, кафяво и жълто. Това модно палто им позволява да събират и пренасят цветен прашец, който полепва по тялото им.
Подобно на медоносната пчела и този вид насекомо живее в силно йерархична структура с кралица на върха – пчела “майка”. Наблюдаваме и роли в тяхното общество като работнички и търтеи, но в семейството на земната пчела има една съществена разлика.
Пчела “майка” изпада в хибернация през зимата и се събужда през пролетта, за да създаде изцяло ново семейство.
Принципно тези пчели не са агресивни и нападат, ако са провокирани или почустват заплаха за гнездото си. Ужилването им е сравнително безболезнено сравено с другите от списъка.

Медоносната пчела е малка на размери, от 10 до 15 милиметра, и има жълто-черни или жълто-оранжеви райета в коремната област. Имат топчесто тяло и отново окосмяване най-често в областта на корема и гърдите.
Тези малки “фабрики за мед” са едни от суперзвездите на природата заради огромния принос, който са изиграли в разпространението на много растителни видове (пренасянето на цветния прашец).
Медоносните пчели могат да ужилят човек или насекомо само веднъж, след което жилото с част от тялото им се откъсва и те намират своя край. Ужилването е със средна степен на болка, но може да доведе до алергична реакция и при наличие на симптоми е добре да се потърси лекарска помощ.

Осите идват в различни размери и опаковки, но най-често са с големината на медоносните пчели.
Тези насекоми имат доста по-атлетично и слабо тяло в сравнение с пчелите. Кожата им е лъскава и гладка без косми, а жълтият цвят в жълто-черната разцветка изглежда доста по-ярък и сигнален.
Осите са по-агресивни от пчелите и имат възможността да жилят многократно. Ужилването им е болезнено и заради отровата, която секретират може да предизвика подуване и зачервяване.
Интересен факт за тези пословично страховити малки насекоми е, че само женските представители на вида имат жило.

Стършелите са нещо като оси на стероиди. Те са доста обемни като средният им размер е около 3 см. Тялото им е по-закръглено от това на другите оси с подчертана коремна област и масивна глава. В окраската им можеш да забележиш понякога и червен или кафяв цвят.
Принципно осите рядко се хранят с остатъци от храна и напитки и предпочитат да строят гнездата си в уединението на природата и отдалечени места – изоставени постройки, кора на дърво, хралупи на диви животни и други.
Стършелите са изключително агресивни и отново могат да жилят многократно, като жертвите им изпитват доста силна болка и видимо подуване на областта. Проблемът с този вид оси е, че никога не се изправяш срещу само един враг. Ако се почувстват застрашени, те веднага подават феромонен сигнал към своите събратя и скоро към теб се насочва облак от неприятности.
Та, ако видиш едра оса, бягай!
Ако пък имаш проблеми с някои от тези вредители в твоя дом или се натъкнеш на гнездо, силно те съветваме да не действаш сам. Обърни се към лицензирана фирма, която ще се погрижи проблемът да бъде разрешен бързо, ефикасно и с помощта на средства, които не представляват вреда за теб и твоето семейство.
Можеш да се свържеш с нас тук и колегите ще отговорят на всички твои въпроси относно извършването на обработката.
]]>Понякога майката природа дори ти помага да въстанеш срещу нашествениците и да скършиш техните лоши намерения към твоите ръце и крака.
Виж 4 растения, които отблъскват вредителите.

Не, не слагай всички листа на пицата. Остави малко и за да изградиш защитна система срещу неприятелите. Посади босилек в саксии и ги постави на верандата или в близост до зоните в дома, в които прекарваш най-много време. Необходимо е мястото да е с достатъчна топлина и да не е пряко изложено на вятър.
Другото остави на това магично растение, което ще накара комарите да преосмислят инвазията си и да се върнат там откъдето са дошли.

Статията започва да прилича на кулинарна рецепта, но те уверяваме, че не сме се отклонили от темата. Розмаринът също е потентен натурален репелент, който отлично се справя с прогонването на комарите и различни вредители, застрашаващи зеленчуковите растения. Той може да бъде посаден както в саксия, така и на малки лехи на ключови места в градината.
Растението може да ти послужи и за лесен защитен спрей – загрей вода и постави сушен розмарин в 1 литър да поври 20 минути, след което добави 1 литър студена вода. Съхранявай течността в спрей бутилка и се въоръжи с нея при разходка или отдих в градината.

Растение с прекрасен наситен син цвят, което освен бижу в градината ти, също е и мощно оръжие срещу комарите.
Малко съвети за градинарите – агератумът обича слънчеви места и вирее най-добре в леки, умерено плодородни почви. Не му се нравят прекалено влажни или каменисти места и трябва да се полива редовно, но не прекалено обилно. Всечки тези претенции, обаче, не са без покритие и при правилна грижа градината ти ще се сдобие с красива синя защитна стена, която ще остави неприятелите отвъд прага на твоя дом.
Не теб ти мирише като чай и паста за зъби, а на комарите мирише като „трябва да напуснем района по-най бързия начин“. Препоръчваме ти да отглеждаш ментата в саксии, защото веднъж поставена в градината тя се разпространява прогресивно и трудно може да бъде премахната.

Постави саксиите на стратегически пунктове, така че да обхващат зоните в градината, където най-често прекарваш времето си. Разтвор от масло от мента и оцет пък също е доста силен репелент, с който можеш да отблъснеш натрапниците (става дума за насекоми).
Ако не можеш да се справиш с тези естествени методи, винаги можеш да се обърнеш към професионална фирма за окончателно решаване на проблема. Колегите с готовност ще отговорят на всичките възникнали въпроси.
]]>Пикът на появяването на тези насекоми е в края на април и през целия май, така че е важно да си подготвен за тяхното появяване.
Ето 5 лесни начина, с които можеш да предотвратиш възможността тези неприятели да те таргетират:
Народът го е казал: Който го е страх от кърлежи да не ходи в райони с гъста трева, храсти и неотъпкани пътеки. Вслушай се в народната мъдрост. При разходка сред природата избирай по възможност опесъчени маршрути или поне такива, при които липсва буйна растителност. Така ще намалиш възможността от срещата с кръвопийците, на които е посветена статията.
И кърлежите посрещат по дрехите. Затова е най-добре да избереш такива, които ще ги накарат да се почувстват нежелани в твоята компания. Дрехи с дълги крачоли и ръкави, високи чорапи и обувки са за предпочитане.
Добра идея е дори да подпъхнеш панталона в обувките си, за да намалиш максимално потенциалната зона за атака. Светлите дрехи също имат предимство. На тях ясно контрастира силуета на кърлежа и лесно можеш да го забележиш, ако все пак е решил да те атакува.
Тези паразити дебнат отвсякъде (в момента даже има един зад теб) – както във високите треви, кърлежи понякога можеш да откриеш и на дърветата. Затова е важно да защитиш всички изложени на риск зони, сред които е главата. Шапката, в случая, е добра защита. По-дългокосите читатели пък могат да вържат косата си.
Друг лесен, но изключително ефективен трик е да обработиш дрехите си със специален инсектицид. Добър избор за целта е перметрин – продукт, който изобщо не се харесва на доста насекоми. Изследвания показват, че при контакт с кърлежите перметринът засяга тяхната двигателна система и паразитите остават почти неподвижни след едва няколко минути.
При третирането с инсектициди е важно да внимаваш да не засегнеш кожата или очите си, защото това може да доведе до алергична реакция.
Кърлежите са страхлив опонент и няма да се изправят срещу теб в директна схватка. Те обичат да се закачат, за места, на които е по-малко вероятно да бъдат забелязани.
Приканваме те щателно да прегледаш сгъвките на мишниците и коленете, косата, врата, зоната около пъпа, както и слабините след разходка.
След като провериш своето тяло, си напомни, че имаш и куче и трябва да повториш процедурата отново.
Ако все пак претърпиш ухапване от кърлеж, запази спокойствие и стриктно следвай съветите на лекарите. Най-добре е да потърсиш професионална помощ.
]]>Толкова ли са лоши молците?
Историята започва още преди около 190 години, когато молците за пръв път разперили криле на нашата планета (те са по-древни от своите братовчеди пеперудите). Учените смятат, че съществуват около 160 000 вида молци, като доста от тях предстоят да бъдат описани.
Ако се гмурнем в това биологично разнообразие може да се изгубим, затова за целта на статията ще се фокусираме върху видовете молци, които са релевантни за бита и биха ти създали проблеми.
Та, толкова ли са страшни молците? Ако трябва да бъдем напълно честни – не. Наистина има доста по-коварни неприятели, които може би дебнат в тъмните кътчета на твоя дом. Въпреки това, молците не са за пренебрегване и трябва да се вземат адекватни мерки, ако се забележи активността им. При молците възрастните индивиди често не са основния проблем, а по-скоро техните ларви.
Те често прояждат през влакна, особено памук и вълна, а част от тях могат да посегнат и към хранителни продукти като паста и хляб. При контакт на ларвите с кожата пък може да предизвикат сърбеж, зачервяване и в някои случаи и дори по-сериозни алергични реакции.
Как да се справиш с молците?
И сега частта, която очакваш. Как да отпратиш тези неприятели от твоя дом?
Твоят любим помощник при борбата с молците. Ако вариантът да затрупаш гардероба си с кедрови клонки не ти се струва привлекателен има и друг вариант. Направи воден разтвор на кедрово масло, изсипи го в дифузер или спрей бутилка и гледай как насекомите напускат с подвита опашка под въздействието на този естествен репелент.
Заслепени от желанието си да намерят източника на обаятелната миризма на феромоните, молците попадат в лепкав капан, от който изход няма. Подобни капани можеш да откриеш в специализирани аптеки.
Ах, добрият стар оцетен разтвор – доста насекоми (и доста хора) не издържат на тази характерна и тежка миризма. Приготви воден разтвор на оцет и старателно нанеси на всички места, на които забелязваш ларви или яйца.
Ларвите и яйцата определено не са почитатели на жегата и това може да избави любимия ти суичър. Преди това, обаче, прочети инструкциите на етикета, не носим отговорност, ако се свие да размер XXS.
Сушени мащерка, розмарин, лавандула в малки платнени торбички биха свършили страхотна работа със своето репелентно действие. Постави ги в гардероба, шкафовете с дрехи и като цяло на места, на които смяташ, че дрешните молци биха се подвизавали. Ако ти остане малко може да направиш и по един чай.
Обърни се към професионалисти
Гореописаните методи определено работят и се надяваме да дадат резултат и в твоя случай, ако имаш наличен проблем. Понякога, обаче, молците могат да се окажат доста сериозен опонент и съветът в случая ни е да се обърнеш към професионалисти в областта.
Екипът на „Агенция ДДД“ може да идентифицира конкретните типове молци, с които си имаш работа и да предложи мерки за окончателно решаване на проблема. Ако имаш въпроси, касаещи обработката не се колебай да се свържеш с нас и нашите колеги с готовност ще отговорят на всичко, което те интересува.
]]>Кои комари пият кръв – мъжките или женските?
Свикнали сме да асоциираме магнетичния поглед на Дракула със силата и първичността на мъжката енергия. Но дали истинските кръвопийци вместо мъжествени аристократи, не са майки, готови на всичко са своето поколение. Ами май е второто, поне при комарите.
Комарите са изумителен животински вид, който прелита наоколо от милиони години. Един от най-интересните факти обаче е, че само женските комари консумират кръв. Мъжките представители на вида предпочитат доста по-веган диета, като основно се хранят с нектар и цветен прашец, който си набавят от растения.
Какво, обаче, прави женските толкова кръвожадни, след като и те могат да хапват нектар? Нуждата от набавяне на хранителни вещества за следващото поколение.
Представителите на нежния пол при комарите са оборудвани със специални нервни клетки. Те им помагат да засекат въглеродния диоксид, който потенциалните им жертви издишат, както и специфични миризми, отделени от кожата. Когато набележат цел, те впиват своето хоботче, оборудвано с 47 остри зъба в кожата на жертвата си и започват процеса по недоброволно кръводаряване. След обилния пир, женския комар се отдава на заслужена почивка за известно време.
Кръвта, която са си набавили е богата на протеини, желязо и аминокиселини, които са есенциални при процеса на развитието на яйцата при комара. След оплождане комарите снасят до няколко стотин яйца до място на което присъства влага, като ларвите от тях се излюпват след 24-48 часа. След което женските отново са готови да се впуснат в лов на следващата нищо неподозираща жертва.