.
Послепис
Домоуправители и земни жители,
моя последен въпрос
ще простите ли:
ако тук безприютно душата умира,
къде е ключът
за небесната ѝ квартира?
.
Публикуваното стихотворение е от книгата на Малина Томова „Ежелюбов“ (1987 г.)
.
В DICTUM можете да чуете как Малина Томова чете четири свои стихотворения.
Предлагаме ви възможността да се вслушате в част от спомените на Мая Методиева за нейния съпруг, споделени във вечерта, посветена на Иван Методиев, състояла са в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“ на 1 декември 2018 г. (с участието и на Живка Симова, Мая Методиева, Ромил Калинов, Палми Ранчев и др.):
.
Предлагаме ви и фрагмент от разговор (на Валентин Дишев) с Палми Ранчев за Иван Методиев, записан през 2011 г.:
В DICTUM можете да чуете и целия разговор.
]]>В един от последните ни разговори той каза за размислите си върху същността на стихотворението:
„[…] стихотворението е новина, стихотворението е репортаж от мястото на събитието“.
.
Можете да се вслушате и в колаж от думи, смисли и послания, които Марин Бодаков отправи преди почти десет години към участниците в първото издание на „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ ‒ за онова, което дава живот на думите, а за подражанието, за опасността, криеща се зад „общите места“:
.
Марин Бодаков в „Кръстопът“.
Марин Бодаков в DICTUM.
.
.
.
.
.
.
Три стихотворения на Марин Бодаков, включени в поредицата на „Кръстопът“ Pax Humana:
Предлагаме ви да си припомним и документалния видеозапис от събитието „П(р)очит – битката на Марин Бодаков“ в „Близък прочит“, форматът на Северина Плачкова и Александър Христов, включен през 2023 г. и в програмата на НЛФ „Глоси“ и „Домът – програма за култура и дебат“:
.
Стихотворението е от книгата на Оля Стоянова „Как ни спасяват природните закони“ („Жанет 45“, 2024 г.).
Оля Стоянова в „Кръстопът“.
]]>от великите човешки комедии
искам само тази с прорезите в залезите
с многото възможности за катастрофа
с оранжевото което не контролирахме сами
въпреки че ни беше дадено ръководство
опитах да се придържам към него
да отбележа обектите от които да вземем печати
един залез един самолет една комета
няколко различни вида птици
един брас инструмент
нещо карирано
нещо кожено
и първото червено вино за сезона
попълвахме тази карта но печатите се губеха
сякаш със симпатично мастило
събрали един печат изчезваха два други
осъзнали това
много добре осъзнали това
останахме да гоним птици и залези
птици и прорези
първи вкусове и комети
напомнящи самолети
птици напомнящи самолети
.
Стихотворението е от книгата на Мария Куманова „Кръв и мляко“ (scribens, 2025 г.).
.
.
]]>Някога той можеше да разбира
птичия език –
онзи таен език на детството,
когато нямаше непознати думи
и застрашени животински видове –
врабчетата не бяха изчезващ вид,
дроздовете разказваха истории,
а преди буря бързолетите съшиваха небето
с едри бодове.
Как се нарича всичко онова,
което идва после?
Порастване
или екологична катастрофа?
.
Стихотворението е от книгата на Оля Стоянова „Как ни спасяват природните закони“ („Жанет 45“, 2024 г.).
Оля Стоянова в „Кръстопът“.
]]>позволи на солта всичките ѝ имена и
въплъщения позволи очертанията на
планини по хоризонта позволи
сляпото петно позволи мъртвата зона
земния божествен ритъм и как всичко е
модел позволи си само да седиш да
наблюдаваш прилива и отлива да гледаш
как текат сълзите как солта се съсирва
по кожата как може с едно движение
вече да се махне как отдавна е
засъхнала колко време седя колко време
те имаше колко стави се схванаха
имаше ли име все още сложи ли
сол по телата сол в захарницата
сол в морето сол в раната
сол като слънце
сол като Бог
.
Стихотворението е от книгата на Мария Куманова „Кръв и мляко“ (Scribens, 2025 г.).
.
.
]]>Пристига –
до минути светът ще е друг
и той знае, че така трябва да бъде –
понякога небето трябва да трещи,
да гърми,
птиците да притихнат,
тревите да се наведат –
думите да нямат значение,
понякога трябва да наведеш глава,
а това винаги става
по трудния път.
.
Стихотворението е от книгата на Оля Стоянова „Как ни спасяват природните закони“ („Жанет 45“, 2024 г.).
Оля Стоянова в „Кръстопът“.
]]>
.
ако теглиш чертата всичко е
много повече градеж от рана
много повече пълнеж
двата-три мига в капана изобщо не оправдаха
трагедиите които карахме да пеят
и изстисквахме до край
само два-три часа паника в
нищото и без контрол над дишането
но това са лесни принципи дори
задачи всички знаем как да помогнем
как да извадим започвайки от себе си
за всеки случай ще припомня
колко копчета има ризата на човека отсреща?
колко пръста имаш?
сигурен ли си?
можеш ли да ги преброиш?
а наобратно?
а можеш ли три пъти по десет и
после наобратно?
и тук някъде умът си казва добре
припомням си да дишам отново имам
усет и названия и себе си
извинявай че така си поиграх
ти казваш извинявай също
този път те овладях
този път
.
Стихотворението е от книгата на Мария Куманова „Кръв и мляко“ (scribens, 2025 г.).
.
.
]]>Предлагаме ви да чуете как Георги Рупчев четеше стихотворението си „Чувство за бавно изчезване“ (записът ни е предоставен от Валентина Рупчева):
.
Слязохме в бара. Посрещна ни вяло
дансингът като вдовец.
Нямаше никой – ни келнер, ни дявол,
а отгоре се чуваха
гласове.
Магнитофонът, невидим, броеше
нашите и без това броени дни
и примигваха слепи прожектори
с ослепителни
светлини.
Те безшумно се сгромолясваха
в притъмнелите огледала.
Като кубчета лед разпиляха се
незащитените ни
тела.
Аз почувствах как изчезваме –
бавно,
всеки на своя стол,
как политаме, как се стопяваме
като подпалени
фигурки от станиол.
Изведнъж ми се стори, че ние сме призраци
с пуловери, с дънки, с палта
и смутено усещах под ризата
изплъзването на плътта.
В мен се наежваше
далечна
ултразвукова тишина
и гаменски търсих убежище
в твоите колена.
Може и да сме опитни зайци
с програмиран живот и смърт.
Много им здраве на цивилизациите
отвъд.
Аз просто исках да скрия в сянката
притъпените си сетива.
Нека ни мислят за всякакви.
А какви сме? И ние
не знаем това.
Ние танцувахме… С последни сили
обикаляхме дансинга в кръг.
Някъде долу се движеха нашите сухожилия,
кости,
мускули,
стави
и кръв.
.
.
Георги Рупчев – 2 септември 1957 г./28 ноември 2001 г.: с благодарност. И поклон.
]]>