През изминалата седмица коментирахме с клиенти позициите на евентуални творби в тяхната спалня и така се роди идеята за тази публикация: в нея споделям идеи за аранжиране на картини в това пространство и как да избягвате често срещани грешки при позиционирането и избора на обем / големина на произведенията.
Continue reading Как да аранжираме картини в спалнята at Acrista Cafe.
]]>
Седмица след като сме си тръгнали от Шатото, ме застига усещането за безвъзвратна загуба. Не мисля че някога съм страдала така за място, както за това. И въпреки че тъгуването започна още миналото лято, когато научихме, че Chateau Coliving престава да съществува в досегашната си форма, тези дни окончателността на факта ме залива като цунами.
Continue reading Краят на една ера (Good-buy, Chateau!) at Acrista Cafe.
]]>
Да изисквам от себе си непрекъснато надграждане като творец с убийствените темпове на света, в който живеем, е смазваща преса. Това е хамстерско колело от нова величина, защото експлоатира способността да създаваш и я превръща във фабрика за съдържание със съмнителна стойност.
]]>
Ако мога с една дума да опиша Порто, то тя е оживление. Старата част на града има очарователна атмосфера и е приятно жив с музикантите край реката, умереното количество хора, хълмовете и безкрайните стъпала, фасадите с артистичните кобалтови плочки, сърдечните местни.
Continue reading Порто – вино, бакалао и azulejos – част II at Acrista Cafe.
]]>
След 20 дни в Малта, Порто ни посреща с лека мараня, прохлада и … аеро шоу. Тук сме за две седмици, но програмата ни е силно разредена, с идеята да имаме по-скоро спонтанни преживявания и бавно попиване на местната атмосфера.
В неделята на пристигането ни по реката тече аеро шоу, което е събрало местни и туристи на импровизиран пикник от двата бряга на реката
Величествената река Дуро, между Порто отдясно и Вила Нова де Гая на левия бряг
Отседнали сме “от другата страна на реката”, във Vila Nova de Gaia, където се намират всички складове за вино. Според проучванията ми, това е по-спокойното място, с по-малко тълпи и шум.
Continue reading Порто – вино, бакалао и фиеста – част I at Acrista Cafe.
]]>
Докато пребиваваме в Малта този път, решаваме да отделим време и за другите два острова в групата - Гозо и Комино.
Continue reading Уикенд на островите Гозо и Комино at Acrista Cafe.
]]>
Това лято пътешественичеството ни започва в началото на юни в Малта. Предният път, когато бяхме тук, останахме само няколко дни, във Валета и Слима, но този път преживяването е доста по-различно, защото сме в друга част на острова и покрай пътуването насам - натам, виждаме как изглежда живота с повече подробности на ежедневна база.
]]>
Често търсите оригинален и запомнящ се подарък за различни прекрасни поводи: за рожден ден, за Свети Валентин, Деня на жената, за абитуриентски вечери, за юбилеи, за сватба.
В Acrista Art студио и на сайта acrista.com ви очакват различни идеи за артистични подаръци и най-вече картини за подарък, с които да зарадвате близките на сърцето ви хора.
Continue reading Картина за подарък: изисканият избор at Acrista Cafe.
]]>
Не ме питайте защо редовете по-долу излязоха директно на английски.
Нито откога не съм писала дори нещо близко до поезия.
Но ето на, докато си пиех кафето сутринта, се роди следното:
I miss the poetry
of the boring days,
when everything
used to happen slowly,
and I could dream
without distraction;
when I could look
a single drop of rain
rolling down a glass for hours;
when the clouds did not hurry
to change into funny shapes.
I miss the old days
when magic was
in every single thing,
and life was simple
in its rapture.
Представям ви моето елегантно артистично пространство, което съвместява работното ми арт студио с кът за клиенти и готови творби.
Continue reading Acrista Art студио + зона за клиенти at Acrista Cafe.
]]>
Вярвам, че създаването на нещо значимо, въздействащо и стойностно, изисква време, търпение, дълбочина, вдъхновение, автентичност.
Първата голяма картина от балетната тема нарисувах през 2018. Нарекох я „Сред звездите“, по един от прекрасните стихове* на Радосвета Аврамова – Caribiana, и заглавието й даде име на настоящата изложба.
През следващите няколко години продължих да създавам идейни проекти за още картини с балет, както и няколко с голо тяло със сюрреалистични елементи, и постепенно започна да се оформя концепцията за съдържанието на изложбата. За мен тя е едно дълго пътуване и изследване на вътрешната ми вселена и израз на на фината чувствителност, с която възприемам света.
Continue reading За изложбата „Сред звездите“ at Acrista Cafe.
]]>
Докато пребиваваме във Франция, една слънчева събота се отправяме към Гронвил – китно малко градче, наричано „Монако на Севера“. Идеята е да посетим родната къща на модния дизайнер, разположена сред красива градина с гледка към океана.
Гронвил се намира малко над известния залив на Мон Сен Мишел
Преди посещението в Музея на Диор (купувам билетите онлайн седмица по-рано и това се оказва много добро решение), решаваме да се разходим из съботния пазар, да се изгубим из малките улички, да обядваме с пресни морски дарове и изобщо, да се потопим в местната атмосфера.
Както обикновено, всичко във Франция започва от Кметството 🙂 Разбира се, шегувам се, просто пазарът се е разпрострял пред елегантната му сграда.
Continue reading Granville – родното място на Кристиан Диор at Acrista Cafe.
]]>
На единадесетия ден от пътешествието ни с кола из Европа пристигаме в Нормандия, жадуващи за прохлада и наспиване без климатик. Готвим се да прекараме юли в любимото Chateau Coliving, като сме допълнително ентусиазирани, защото познаваме голяма част от групата отпреди.
Добрата стара Йоти, която не само ни докара дотук, но и ще става французойка 🙂
Една от първите ни вечери – залез в Bar de l’Anguille
Тайното ми работно място в градината на шатото
Една незабравима вечер – индустриални количества moule – frites (миди с пържени картофки) в La Bac a Sable
И последваща разходка по брега на океана
С част от юлската група
Залез в 22:30 вечерта :о)
Щастливи бисквитки
Денят на рождения ми ден традиционно преминава с много готвене и забавления – като за начало приготвям една тавичка агнеси
Следва българска баница с френски продукти – pas mal :o)
Това е най-голямата баница, която съм правила досега – като за има-няма 24 човека :о)
И за да не остане някой гладен – баклава ;о)
Чета послания
Шампанското свършва скорострелно 🙂
Импровизираният ми рожден ден – хубави хора, лагерен огън, барбекю, чийзкейк от Наталия, коктейли с ракия – какво повече може да иска човек от живота 🙂
В очакване на специалната изненада…
Мини концертът на Los Tres Nachos – David, Firas и Dan, които направиха рождения ми ден още по-специален
Да бях го планирала, нямаше да е толкова хубаво
Благодарна и доволна от живота съм.
Continue reading Лятото в снимки: от София до любимата Нормандия – част III at Acrista Cafe.
]]>
След като изминаваме почти половината от нашето лятно пътешествие с кола, минавайки през Врнячка баня, Любляна и Падуа, стигаме и до Торино. Тази част на Италия е абсолютно непозната за нас, така че нямаме търпение да се потопим в местната атмосфера за два пълни дни.
Първият ден започваме с Кралския дворец
Сравнително минималистичният екстериор контрастира с пищността на интериора
Залата с кралския трон
Няма ъгълче, което да не е покрито със злато, картини или изящни мебели
Всичко е създадено с идеята за пищност и разточителност
Официалната трапезария
Минимализмът на галерията в контраст с пищността на останалите зали 🙂
Платна на Рубенс в Кралската галерия
Моята любима част – градините
Добре изпечени на жега бисквитки в кралския дворец
Избираме за обяд това очарователно място и сме във възторг, дори оставяме 5-звездно ревю за благините, които ни приготвят
Като ценители на добре приготвеното месо опитваме малки порции от почти всичко тук
Накрая, въпреки че нямаме никакво място, все пак се изкушаваме от предложението да си приготвим сами каноли
След обяда продължаваме с изложбата „From Botticelli to Mucha: beauty, nature, seduction“ в Кралския дворец
Като художник, който рисува женски образи, тази експозиция е истинско вдъхновение.
Continue reading Лятото в снимки: от София до Нормандия – част II – Торино at Acrista Cafe.
]]>
Тази година избираме нещо различно за летните месеци – тръгваме с кола на пътешествие из Европа. Целта е за десетина дни да изминем около 3 хиляди километра и да стигнем чак до Нормандия, като по пътя разглеждаме места, в които не сме били. Планът включва да минем през Сърбия, Словения, Италия и да финишираме във Франция. Първа спирка:
Врнячка Баня в Сърбия
За това място научавам от статия на Живко Константинов в LinkedIn. Прилича много на нашата Банкя с минералните си извори, СПА хотели и център, в който вечер излиза цялото народонаселение.
След заслуженото СПА в хотела, идва ред на вечерната разходка за хапване.
Continue reading Лятото в снимки: от София до Нормандия – част I at Acrista Cafe.
]]>
Нека започна с това: никоя жена не трябва да се срамува от истинската си възраст.
Нито от решенията, които взима за себе си, когато знае, че са правилните за нея, дори да са непопулярни в очите на околните.
Това лято ставам на 50. Голяма работа. Или изобщо. Но е повод най-после да поразсъждавам над някои теми, с които започнах да се сблъсквам напоследък.
Табута и срам на средната възраст
Едно време, когато хората едва са доживявали до 50, то, да, на тези години си бил антика.
Continue reading За зрялата женственост – с любов и милост at Acrista Cafe.
]]>
“You need idols, but you destroy your idols very easily.”, Мария Калас
Какъв великолепен, тъжен, изящен и безкрайно човешки филм за съдбата на гения, когато е лишен от инструмента на своята гениалност.
Съдбата на Мария Калас е безспорно трагична. Родена в бедност, но с изключителен певчески талант, “момичето от Атина” успява да покори с неземния си глас всички значими оперни сцени по света.
Когато обаче цялата ти идентичност е в публичната персона, обусловена от такъв божествен талант, най-тежкото “наказание” е, да ти бъде отнета тази така опияняваща и пристрастяваща божественост. Филмът проследява последните дни на Калас – в една самотна къща, с огромно количество лекарства и унищожителните спомени за величието.
Вярвам, че правилните хора и ресурси те откриват в точния за теб момент и безкрайно ценя тази синхроничност на вселената :о). Затова и не съм учудена, че именно по време на подготовката за изложбата за есента на 2025, попаднах на първото видео за Rick Rubin и неговите идеи за творческия процес.
Рик Рубин е музикален продуцент, който твърди, че “нищо не разбира от музика”. :о) Затова пък през годините е работил с музиканти като Адел, Еминем, The Beastie Boys, Red Hot Chilly Peppers, Slayer, Metallica, Johny Cash и има не една и две награди Грами. Бидейки интересен персонаж, неговият подход към създаването също е изключително необичаен, но безкрайно ефективен и близък до света на твореца.
Continue reading Рик Рубин и неговата книга „The Creative Act“ at Acrista Cafe.
]]>
Древният и внушителен Сарагоса отдавна е моя пътешественическа мечта и тази година, докато пребиваваме целия юни в Мадрид, най-после се отправяме към него.
Император Август основава града с наименованието Caesaraugusta между 25 BC и 11 BC – оттам идва и съвременното име на града Zaragoza.
Заради богатата му култура, забележителна архитектура и история, той съвсем не е за еднодневно посещение, но все пак в един не особено слънчев съботен ден, взимаме бързия влак от Аточа до Сарагоса и се потапяме в местната атмосфера.
Първа спирка: La Aljaferia
Крепостта и замъкът датират от втората половина на 11 в.
Continue reading Фрагменти от Испания: Сарагоса at Acrista Cafe.
]]>
Работната 2024 година се получи много различна, и то съвсем целенасочено. В края на 2023 вече се чувствах толкова преуморена от всичко, несвързано с творческия процес, че се реших на своеобразен сабатикъл от продажбите и социалните мрежи (от януари до август), пътувах много, творих на спокойствие, зареждах се, създавах идеи за предстоящата изложба „Сред звездите“, изобщо, живях пълноценно.
Естествено, през тези месеци, ме спохождаха и връхлитаха стотици мисли за художническия ми живот и някои от тях улових тук. Тъй като съм поуморена и от филтрирането през годините и съм в период, в който за мен е все по-важно да съм максимално себе си, споделям ги такива, каквито идваха към мен.
Continue reading Откровено за художническия живот at Acrista Cafe.
]]>
От трите музея в испанската столица, включени в Paseo del arte – Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, последният беше най-малко желан, а лицето ми на заглавната снимка красноречиво говори за отношението ми към някои произведения на модерното изкуство (зад мен) :))
И все пак, тук е може би най-известната картина на Пикасо – „Герника“ , и това само по себе си е достатъчно добра причина за посещение на музея.
Сградата на музея е бивша болница, чийто вътрешен двор е прекрасна градина – оазис сред гмежта на Мадрид.
Основната цел на посещението ми беше „Герника“ на Пикасо, затова се насочихме директно към нейната зала.
Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Reina Sofia at Acrista Cafe.
]]>
Paseo del Arte в Мадрид – разходката, която включва трите големи музея Прадо, Тисен-Борнемиса и Рейна София, беше една от основните ми цели за това номадско лято. С тази статия ви каня на малко арт виртуално пътешествие и докосване до изкуството.
Градината на музея е малка, но елегантна и гостоприемна
Колекцията на музея Тисен-Борнемиса е наистина впечатляваща и си отделихме цял следобед за разглеждане, с кратка почивка в ресторанта. Прекрасното беше, че за разлика от Прадо, залите бяха полу-празни, което ни даде възможност да се насладим спокойно на картините, да снимаме, да поседим тук и там пред някои наистина докосващи творби.
Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Thyssen-Bornemisza at Acrista Cafe.
]]>
Една от причините да избера испанската столица за близо месец пребиваване този юни, бяха музеите. Първо посетихме изключително чаровния музей на големия испански художник Хоакин Сороя (статията за него е тук). Следващата цел бяха трите големи музея Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, известни като Paseo del Arte, защото се намират в близост един до друг и са своеобразна арт разходка (ако имате сили и желание да ги обходите за кратък период от време).
На сайта на музея Тисен Борнемиса взех комбинирани билети Paseo del Arte, които свалих на телефона.
Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Prado at Acrista Cafe.
]]>
Винаги съм щастлива, когато прекрасни проекти като този, виждат бял свят. Имах удоволствието да съм сред малцината, които се докоснахме до „Камъкът на времето“, докато още беше в процес на създаване, и като истинско дете на 80-тте, нямаше как приключенията на Кремена, Митко, Ралица и Васил да не ме докоснат и развълнуват.
Петя е една от най-четящите човечки, които познавам. Често в представата ми изниква как пребивава с дни в огромна древна библиотека като от фентъзи филм, заобиколена от ръкописи и безброй книги, които поглъща ненаситно :))) В живота всъщност еквивалентът на това книжно място е нейното Писалище-скривалище, където споделя със света творчески късчета от душа и сърце.
Continue reading „Камъкът на времето“, Петя Георгиева at Acrista Cafe.
]]>
Животът, казват, е това, което си направиш.
Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен.
Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата.
]]>
Докато пребивавам на село през юли и август и рисувам няколко картини с пейзажи от морската серия, захващам да чета отново “Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис. Книгата имам от далечната ’97 г. и е една от малкото, които съм запазила на хартия (бидейки минималист с четец и дигитални книги :)).
Вече съм сигурна, че някои текстове трябва да се четат в по-зряла възраст, когато човек мъничко е поживял, за да усети в дълбочина, да се наслади на историята издълбоко, да съумее да почувства тъгата, неизбежността на смъртта, но и да се посмее на лудориите и безкрайните истории на Зорба, който е като една Шехерезада от мъжки род, по-голям от самия Живот.
Споделям няколко любими цитата, които съвпадат чудесно с лятната тема на малките платна, родени в юлската жега:
“Този критски пейзаж приличаше, така поне ми се стори, на хубавата проза: гладка, сбита, освободена от излишна натруфеност, силна и сдържана.
Continue reading „Алексис Зорбас“, Никос Казандзакис at Acrista Cafe.
]]>
Докато през юни пребиваваме за близо месец в Мадрид, решаваме да посетим Real Monasterio de San Lorenzo de El Escorial. Величественият комплекс се намира на час с влак от гара Аточа и е чудесна дестинация за еднодневно пътешествие.
Пътят от гарата в Сан Лоренсо до El Escorial включва разходка в прекрасен парк с огромни дървета: Parque y Jardines de la Casita del Principe.
Иска ми се снимките да можеха по-реално да представят обемите 🙂 Гледайте и видеото за El Escorial, което идва скоро на канала ни за пътуванията в Youtube: Wanderlust Cookies – каня ви да се абонирате, за да не пропускате новите ни пътешествия.
Continue reading Фрагменти от Испания – El Escorial at Acrista Cafe.
]]>
Днес ви представям един изключителен испански художник, чието творчество за първи път видях на живо преди няколко години в родното му място – Валенсия. Всъщност една от основните причини да избера Мадрид за нашия номадски месец, бе желанието ми да посетя Museo Sorolla в испанската столица. Затова в един горещ юнски ден се отправяме към прекрасната къща с градина и с огромно удоволствие се потапяме в неговия свят, в търсене на вдъхновение, зареждане и обогатяване.
Кой е Хоакин Сороя (Joaquin Sorolla)
Роден през 1863 година във Валенсия, Хоакин Сороя губи родителите си още като дете и заедно със сестра му са отгледани от леля си и чичо си.
Continue reading Хоакин Сороя – Повелителят на светлината at Acrista Cafe.
]]>
Докато прекарваме лятната си ваканция на о. Порос, решаваме да „отскочим“ до близкия остров Хидра (Hydra) или по-скоро Идра, както му казват местните. Той е само на половин час с бързия ферибот и пристигаме около обяд.
Идра е живописен малък остров, известен с това, че няма пътища и автомобили.
Пристанището е закътано и пълно с лодки. Какво ли е в активния сезон?
Температурата уж е 22 градуса, но към 12 вече препича сериозно
Единственото превозно средство за багаж, куфари и хора по тесните излъскани улички и стъпала, са мулетата и магаретата.
Две от местните таксита 🙂
Гмурваме се из тесните улички и … пир за очите
Пред „Veranda“, уви, не работи на обяд, но пък е перфектното място за снимка 🙂
Под дебелата сянка на ресторант Анита.
]]>
Представям ви един проект, чиято реализация ми донесе огромно удоволствие във всичките му аспекти – от комуникацията с клиента, през процеса на създаване, до аранжирането на картината в интериора. „Нарисувай ми любов“ е картина с маслени бои по поръчка, която сътворих за конкретно място и е най-голямата ми поръчка с женска фигура досега. Целият проект продължи една година.
Когато започнахме обсъждането на поръчката, клиентката и съпруга й вече имаха закупени няколко други мои картини. Тя беше запозната с процеса на поръчка на картина (може да прочетете тук статията Артистичното предизвикателство , а останалите детайли как става поръчката на Acrista Art картина, са в Чести въпроси на сайта ми acrista.com) и преминахме направо към обсъждане на коя моя серия / картина ще базираме нейното платно.
Continue reading Създаването на картината „Нарисувай ми любов“ at Acrista Cafe.
]]>