Франсоа Лелор – Хектор и тайните на любовта

Автор: Франсоа Лелор
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Не
Тип: електронна книга
Език: английски
Оценка: 5/5

Написана в неподражаемия стил на Франсоа Лелор, “Хектор и тайните на любовта” е на пръв поглед лека и лесна за четене книга (дори създавайки до известна степен усещането, че е повърхностна), но всъщност е пълна със задълбочени философски и психиатрични/психологически (?) размишления върху темите, които разнищва, а именно любовта, сложността ѝ, както и етапите и емоционалните състояния, през които хората минават, когато са заедно или се разделят.

По подобие на “Хектор и търсенето на щастие”, изложението на книгата е под формата на вид приключенски роман, но Лелор умело вплита разсъжденията си за състоянията на човек, когато той е влюбен или с “разбито сърце” (сърдечната мъка, душевната болка, heartache). Това което на мен ми хареса е, че авторът подхожда едновременно емоционално и аналитично към тази сложна “материя”.

Опитът да се изолират основните “компоненти” на любовта и тези на сърдечната мъка, неотменната им връзка (компонентите на любовта пораждат (или най-малкото са свързнани с) компонентите на душевната болка след раздялата) е изключително сполучлив и донякъде ми напомня писането на академични статии в университета, където логиката и рационалността определят съдържанието. Oт друга страна, с вплитането на анализа в разказа за “приключенията” на Хектор, Лелор е успял да провокира емпатията към главния герой на книгата и да избегне характерното сухо и теоретично поднасяне (на анализи), както би било ако той бе публикуван в стила на стандартната специализирана (психиатрическа / философска / психологическа) литература. Отделно, това провокиране на емпатията, кара човек да почувства (!) всеки един от компонентите на любовта/разбитото сърце и едновременно с това да се замисли за тях. Тъкмо това е друго нещо, което ми харесва в книгата, тъй като е доста “премерена” и колкото и да ти се иска да стигнеш до края, не бързаш, защото храната за размисъл, която ти се предоставя, е еднакво примамлива и не позволява на любопитството да надделее.

Относно списъка от компоненти на любовта, струва ми се, че е доста изчерпателен. Заради ситуацията, в която попаднах скоро (много подобна на тази на Хектор и Клара; без Вайла обаче ), бях мислил доста върху тези теми и бях стигнал до почти същият (90-95%) списък от “компоненти” на любовта (в друга ред разбира се ), които причиняват болката от раздялата в последствие (и може би затова и тази книга ми хареса толкова, т.к. засягаше темите, които ми бяха болезнени).

Това, което ме спечели за вечен почитател на Лелор с прочитането на тази книга обаче, бе невероятно лекото и в същото време задълбочено описание на хормоните и химичните съединения, които се произвеждат от мозъците ни (и мозъците на бозайниците по принцип), както и обяснението как те са отговорни за емоционалното ни състояние по време на влюбването и любовта. Простичко казано, оказва се че, да, любовта е химия, но с действията си по отношение на любимия човек, до известна степен можем да влияем на тази химия и да предотвратим евентуална раздяла след като “тръпката” от влюбването в началото премине.

Във връзка с химията на любовта, любимият ми цитат от тази книга е следният:

“Бих нарекъл окситоцинът светец, а допаминът уличница”, Франсоа Лелор

След като приключих с четенето на книгата си мислех, че в крайна сметка е логично, че колкото и отначало да изглежда, че любовта ще е вечна, тя, като всяко едно нещо във вселената, не е нещо статично и безкрайно и трябва да се полагат грижи тя да се запази, да укрепва и расте, засилвайки привързването между партньорите един към друг, така че след като първоначалният заряд на влюбването изчезне, да остане онази връзка между партньорите, която е дълбока и която води до желанието да прекараш остатъка от живота си с другия и трудностите в живота да не ви разделят, а тъкмо обратното – да ви сплотяват.

Като заключение, бих казал, че книгата е една от най-разтърсващите, които съм чел през последните години. Препоръчвам я на всеки, особено на хората, които са минали скоро през разочарование в любовта, за да си върнат вярата в нея, тази по отношение на себе си и надеждата, че в следващата сериозна връзка, човек бидейки “въоръжен” с целият този анализ и информация, ще съумее да бъде по-внимателен по отношение на взаимоотношенията си с любимия човек и ще живее по-пълноценно живота си.

Окситоциново Ваш,
Николай :р

П.С. Струва ми се, че за по-задълбоченото разбиране на тази книга ми помогна това, че бях прочел преди това “Хектор и търсенето на щастие”.

Франсоа Лелор – Хектор и тайните на любовта

Автор: Франсоа Лелор
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Не
Тип: електронна книга
Език: английски
Оценка: 5/5

Написана в неподражаемия стил на Франсоа Лелор, “Хектор и тайните на любовта” е на пръв поглед лека и лесна за четене книга (дори създавайки до известна степен усещането, че е повърхностна), но всъщност е пълна със задълбочени философски и психиатрични/психологически (?) размишления върху темите, които разнищва, а именно любовта, сложността ѝ, както и етапите и емоционалните състояния, през които хората минават, когато са заедно или се разделят.

По подобие на “Хектор и търсенето на щастие”, изложението на книгата е под формата на вид приключенски роман, но Лелор умело вплита разсъжденията си за състоянията на човек, когато той е влюбен или с “разбито сърце” (сърдечната мъка, душевната болка, heartache). Това което на мен ми хареса е, че авторът подхожда едновременно емоционално и аналитично към тази сложна “материя”.

Опитът да се изолират основните “компоненти” на любовта и тези на сърдечната мъка, неотменната им връзка (компонентите на любовта пораждат (или най-малкото са свързнани с) компонентите на душевната болка след раздялата) е изключително сполучлив и донякъде ми напомня писането на академични статии в университета, където логиката и рационалността определят съдържанието. Oт друга страна, с вплитането на анализа в разказа за “приключенията” на Хектор, Лелор е успял да провокира емпатията към главния герой на книгата и да избегне характерното сухо и теоретично поднасяне (на анализи), както би било ако той бе публикуван в стила на стандартната специализирана (психиатрическа / философска / психологическа) литература. Отделно, това провокиране на емпатията, кара човек да почувства (!) всеки един от компонентите на любовта/разбитото сърце и едновременно с това да се замисли за тях. Тъкмо това е друго нещо, което ми харесва в книгата, тъй като е доста “премерена” и колкото и да ти се иска да стигнеш до края, не бързаш, защото храната за размисъл, която ти се предоставя, е еднакво примамлива и не позволява на любопитството да надделее.

Относно списъка от компоненти на любовта, струва ми се, че е доста изчерпателен. Заради ситуацията, в която попаднах скоро (много подобна на тази на Хектор и Клара; без Вайла обаче ), бях мислил доста върху тези теми и бях стигнал до почти същият (90-95%) списък от “компоненти” на любовта (в друга ред разбира се ), които причиняват болката от раздялата в последствие (и може би затова и тази книга ми хареса толкова, т.к. засягаше темите, които ми бяха болезнени).

Това, което ме спечели за вечен почитател на Лелор с прочитането на тази книга обаче, бе невероятно лекото и в същото време задълбочено описание на хормоните и химичните съединения, които се произвеждат от мозъците ни (и мозъците на бозайниците по принцип), както и обяснението как те са отговорни за емоционалното ни състояние по време на влюбването и любовта. Простичко казано, оказва се че, да, любовта е химия, но с действията си по отношение на любимия човек, до известна степен можем да влияем на тази химия и да предотвратим евентуална раздяла след като “тръпката” от влюбването в началото премине.

Във връзка с химията на любовта, любимият ми цитат от тази книга е следният:

“Бих нарекъл окситоцинът светец, а допаминът уличница”, Франсоа Лелор

След като приключих с четенето на книгата си мислех, че в крайна сметка е логично, че колкото и отначало да изглежда, че любовта ще е вечна, тя, като всяко едно нещо във вселената, не е нещо статично и безкрайно и трябва да се полагат грижи тя да се запази, да укрепва и расте, засилвайки привързването между партньорите един към друг, така че след като първоначалният заряд на влюбването изчезне, да остане онази връзка между партньорите, която е дълбока и която води до желанието да прекараш остатъка от живота си с другия и трудностите в живота да не ви разделят, а тъкмо обратното – да ви сплотяват.

Като заключение, бих казал, че книгата е една от най-разтърсващите, които съм чел през последните години. Препоръчвам я на всеки, особено на хората, които са минали скоро през разочарование в любовта, за да си върнат вярата в нея, тази по отношение на себе си и надеждата, че в следващата сериозна връзка, човек бидейки “въоръжен” с целият този анализ и информация, ще съумее да бъде по-внимателен по отношение на взаимоотношенията си с любимия човек и ще живее по-пълноценно живота си.

Окситоциново Ваш,
Николай :р

П.С. Струва ми се, че за по-задълбоченото разбиране на тази книга ми помогна това, че бях прочел преди това “Хектор и търсенето на щастие”.

Ина Иванова – Право на избор и други проклетии

Тези дни научих от блога на невероятната Мария Донева на съществуването на една книжка, която ми се струва, че ще е страшно добра – “Право на избор и други проклетии”.

Чел съм само едно разказче от Ина Иванова преди няколко години и бях очарован от стила ѝ и начина ѝ да говори за (не)обикновените неща по толкова хубав начин, но не съм разбрал, че е издала книга.

Но за да бъде изненадата пълна, оказва се, че книгата ѝ е свободна за сваляне!!

За момента възнамерявам да се възползвам от електронната версия, а веднъж стъпил отново на българска земя, да се сдобия и с хартиено копие на книжката, както направих и с “Перце от дим” покрай Коледа! xD

Малко са съвременните творци, които са толкова напредничави като Мария и Ина в разбиранията си за авторските права и според мен това е най-малкото, което можем да направим, за да  им покажем признателността си за споделеното от тях и да ги насърчим да продължават да творят и да правят дните ни по-усмихнати с таланта си! (естествено удоволствието от притежанието на книжки като тези няма нужда да бъде споменавано )

Тери Пратчет - Еманципирана магия

Автор: Тери Пратчет
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Тип: аудио-книга
Език: английски
Оценка: 5/5

Въпреки, че не бях впечатлен кой знае колко от предните две книги от поредицата “Светът на диска”, тази определено си заслужаваше слушането. Накара ме да си припомня, че правилата не са за спазване, а за създаване и само защото някой ти казва, че нещо не може да стане, тъй като така е прието от обществото, това не трябва да те спира да се бориш за постигането на желанията си!

За разлика от предните книги, които ми се струваха хаотични и някакси писани без план, историята на тази ми се стори изложена много подредено и изгладена до последния детайл.

Макар и да засяга много въпроси за възрастни, книгата носи изключителния дух на детството (по подобие на “Приключенията на Том Сойер” и “Емил от Льонеберя” например) и истински разпалва въображението на човек и го кара да съпреживява искрено на героите.

Отново изразителността на английския е невероятна с лек и елегантен хумор.

Интерпретацията на Силия Имъри е доста по-различна от тази на Найджъл Плейнър (доста по-тиха е и няма толкова вариации в гласовете на героите мъже/момчета), но когато човек свикне с промяната, слушането е наистина приятно.

Тери Пратчет - Фантастична светлина

Автор: Тери Пратчет
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Тип: аудио-книга
Език: английски
Оценка: 3/5

Както и предходната книга и тази е забавна, с много изразителен английски и изключително добре поднесена от Найджъл Плейнър. Като цяло става за слушане по време на пътуване или на път за работа, но не съм сигурен дали бих ѝ отделил време, ако трябваше да я чета.

Стефан Гечев - Познай себе си

Автор: Стефан Гечев
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Не
Оценка: 5/5

Книгата е изключителна! Просто не знам как не съм прочел нищо на Стефан Гечев до сега.

В книгата се разглежда въпроси като създаването на света и боговете, опознаването на самите нас и как това може да ни помогне да станем по-добри хора. Също така, по един или друг начин, засяга въпросите, които ме вълнуваха (и все още ме вълнуват), преди да започна да чета “Светът на Софи” – за живота, смъртта, как да преодолеем смъртта (Отг.: чрез децата разбира се! :Р), защо сме тук, какво трябва да правим с живота си и т.н.

Първоначално реших, че книгата не заслужава повече от 4, тъй като ми се искаше финалът да беше по-реалистичен, но след кратък размисъл реших, че се вписва в контекста на повествованието и си заслужава 5-те точки.

Финалът много ми напомни за една от любимите ми книги – “Бариерата” на Вежинов.

Тери Пратчет - Цветът на магията

Автор: Тери Пратчет
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Тип: аудио-книга
Език: английски
Оценка: 3/5

Тъй като не съм много запален по фентъзито като жанр, подходих доста скептично към тази странна книжка, но трябва да призная, че беше доста забавна и провокираща мисленето Отделно, английският е изключително богат и изразителен, а неповторимото изпълнението на Найджъл Плейнър прави насладата от историята още по-голяма

Джим Корбет - Леопардът от Рудрапраяг

Автор: Джим Корбет
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 2/5

Доста постна откъм изразителност, но пък пълна с обрати книжка. Дойде ми малко в повечко използването на убитите от леопарда хора, като примамка за самия него, но предполагам времената и нравите, когато се развива действието на романа, са били други.

Като цяло, ако знаех какво ме очаква отваряйки тази книга, нямаше да си губя времето с нея.

Георги Караславов - Татул. Снаха.

Автор: Георги Караславов
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 5/5

Отдавна се канех да прочета първите два романа на Георги Караславов, докато накрая се реших и започнал веднъж, ги изчетох на един дъх.

Действието и в двата романа се развива в тракийско село след Втората Световна Война, около началото на комунистическия период. И в двете произведения сюжетът е свързан с нежеланието на родители да завещаят земя на снаха си, след като синовете им умират по една или друга причина (но не по вина на снахите). Мислят какви ли не начини да се измъкнат от ситуацията, разваляйки взаимоотношенията в семейството и предпочитат да постъпят мерзки  и да запазят земята за себе си, отколкото да я дадат на снахите, дори това да им се полага по закон.

Може би някои хора не биха намерили тези два романа за интересни, т.к. обществото и начина на живот на село, който описват, принадлежи на миналия век (тематиката е много сходна с тази на Йовков, Елин Пелин и донякъде – Вазов), но на мен и двата ми станаха любими, тъй като селото и животът на село е само декор, докато истинският акцент е върху човешката природа (добрата и лошата страна).

Героите са със сложни характери и изглеждат от плът и кръв. Авторът много детайлно описва как разсъждават морално осакатените хора, как това рефлектира върху другите около тях и как последните се измъчват. Също така разглежда как злостта може да прехвърли върху принципно добър човек и как една добра дума може да го върне в “правия път”, как силните вътрешно я преодоляват и без външна намеса и т.н. Героите са описани толкова реално, че двете творби изглеждат като писани по реални случаи. Естествено, дори са писани по реални случаи, това не прави Караславов по-малък гений на перото в българската литература.

Бидейки мрачни и двете творби натоварват емоционално читателя (или поне мен ме натовариха). Отделно, напрежението расте до последната страница на всеки един от романите и колкото и да се опитва човек да отгатне какво ще се случи, накрая винаги остава изненадан. Поне аз, особено четейки “Татул”, останах втрещен как завърши. Въпреки това, романите свършват неопределено, така че не се знае какво става всъщност. Читателят само може да гадае дали крайното решение и действие на героите бива завършено или не.

По време и след прочитането на двата романа, човек осъзнава за какви дреболии (пък били те и скъпи в парично измерение) хората загърбват най-ценното, което всеки един от нас има – човещината и тровят животите един другиму. Друго, което ми хареса в книгата е колко добре описва какви поражения в едно семейство (но като се замисли човек и в обществото като цяло) могат да нанесат  липсата на откритост и комуникация между членовете му. Може да се каже, че книгата е изключително добро допълнение на разсъжденията на д-р Никола Кръстников. Според мен съвременното българско общество все още не се е излекувало от този си недостатък.

Книгата ми хареса и по още една причина – накара ме да си спомня детството и времето прекарано при бабите и дядовците ми на село, помагайки им за работата на полето и в двора, за грижата за животните и градините…, за мириса на окосено сено и росата по краката преди изгрев слънце или за усещането на рохката току що прекопана земя…, за разказите на баща ми за това как навремето са се вършели различните дейности на село (оран, сеитба, жътва, вършеене и т.н.), когато хората са зависели изцяло от животните и от това, което произведат на нивите, които обработват…
От друга страна, книгата ме накара да оценя (за кой ли път) преимуществата, които ни дава времето, в което живеем (безплатно образование, достъп до интернет и абсолютна всякаква информация, технологии и т.н.). Трябва да се замислим как да се възползваме от тях по по-добър и смислен начин от този, по който го правим в момента. Предците ни са нямали този шанс…

Не знам дали са следващите романи на Караславов ще са толкова добри. Прочетох, че стилът и тематиката му се е променил коренно, след като става председател на Съюза на българските писатели навремето, предавайки перото си в служба на тогавашната власт… Ако е така, ще бъде жалко, че такъв талант е бил пропилян така нехайно (по подобие на Богомил Райнов).

Богомил Райнов - Господин Никой. Няма нищо по-хубаво от лошото време.

Автор: Богомил Райнов
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 3/5

Книгите на Богомил Райнов ми бяха горещо препоръчани от Царевна и въпреки изчерпателните ѝ и доста убедителни впечатления за някои от книгите му, които тя сподели, реших да започна да ги чета хронологично.

Тези два романа са част от поредицата за Емил Боев – доста харизматичен, винаги самоуверен в действията си, галантен с дамите и винаги гледащ със самоирония на себе си български шпионин. Както може да се очаква, той се измъква от доста заплетени ситуаци играейки си, както с българското, така и с френското, американското, германското и т.н. разузнавания, той постигне целите, които намира за важни.

Докато четях, много често героят ми напомняше на детектив Филип Марлоу от поредиците на Реймънд Чандлър, макар и да  ми се стори много по-естествен и близък до нашето мислене и култура отколкото американския си колега.

Като цяло историите са интересни и забавни. Царевна е права, че авторът има доста добри попадения вмъквайки с крилатите фрази някои философски разсъждения за живота, жените и всичко останало Не може да не се признае талантът на Райнов да описва всичко живо и изразително (както малко автори правят в наши дни) и е жалко, че не е използван за написването на по-сериозна литература (това е казано с уговорката, че не съм чел нищо от философските му творби).

След прочитането на първия роман и средата на втория се улавя схемата, по който Райнов ми се струва, че е писал този тип романи  – действието е прекалено бавно в 2/3 от книгата като постепенно напрежението се увеличава и важната развръзка е оставена за последните сто страници. При четенето на първия роман това беше приемливо, но при четенто на втория – по-скоро досадно. Не знам какъв е стилът на останалите романи от поредицата за Емил Боев, но подозирам, че ще е подобен. Макар че вече не намирам този тип книги за толкова интересни, както ги смятах преди десет години, може би ще опитам да прочета някои от другите детективски романи, за да се проверя хипотезата си.

Преди да започна книгата потърсих из интернет информация за Богомил Райнов, тъй като нямах идея за творчеството му и него самия (а обикновено ми е интересно да науча и нещо повече за авторите, тъй като смятам, че има значение какъв е човекът, с чиито мисли ще прекараш идните дни, четейки книгите му). Може би бе грешка, тъй като останах разочарован от него като човек – отрекъл се е от баща си, бил е заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на ЦК на БКП, ккато и “изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много “идеологически заблудени” български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно“…

След тази характеристика, имайки предвид какви хора са можели да заемат такива ръководни постове (реално това все още може да го видим и в наши дни), бях решил че Райнов ще е някой от бездарните писатели на социализма, издигнат по-скоро от политическите си амбиции отколкото от таланта си. Започнах “Господин Никой” с доста предубеждения за качеството на книгата, която чета и в началото на романа се оказах прав – описанието на разпитите на рецидивиста си бяха чиста проба изсмукани от пръстите на някой, който идея си няма от похватите на милите родни служби за сигурност при разпити (справка – книгата на Бочев за Белене) или пък ако си има, неубедително се опитва да ги скрие… Вярно е, че авторът е бил и аташе в Париж, а обикновено хората на такива постове са част от разузнаването на една държава, т.е. наясно е с практиките и… може би тъкмо затова звучеше доста неубедително… Не знам, може би очаквах прекалено много достоверност от детективски роман. Ако все пак човек се абстрахира от тези детайли, романите са сравнително добри и са сносни представители на криминалния жанр.

Според Царевна, философските му книги са доста стойностни, и ще ми бъде интересно да прочета някоя от тях.

Юстайн Гордер - Светът на Софи. Роман за историята на философията.

Автор: Юстайн Гордер
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 4/5

Преди и по време на следването не ми оставаше много време да мисля за фундаменталните въпроси, които всеки един от нас си е задавал (най-малкото в младежките години), но след като починаха дядо и баба преди няколко години, и след като попаднах на знаменития цитат на Сенека (http://tinyurl.com/ybrmymo) за значимостта на времето, което е единственото, с което разполагаме, се замислих доста сериозно по темата и установих, че не мога да формулирам ясно и еднозначно какво е за мен живота, какъв е смисълът му, ако не го зная, как да го открия, как да използвам най-смислено времето си и т.н.

Затова реших да подходя аналитично към проблема и да потърся отговорите в книги, които разглеждат въпросните теми. Имайки идея за разсъжденията на повечето древногръцки философи, реших, че философията е науката, която може би ще ми помогне да намеря отговорите на въпросите, които ме вълнуваха. Тъй като не исках отново да чета хаотично откъслечни материали за филосовските идеи през вековете, потърсих обзор на философските течения и еволюцията на философията през вековете. По този повод, ми бе препоръчана “Светът на Софи”, която както може да се съди от заглавието, описва развитието на филосовсията през вековете и която за мое най-голямо съжаление (но и радост) не успя да ми даде категорични отговори на въпросите свъразни с живота. :))

Българският превод е изключително добър (което е рядкост при книгите издавани напоследък) и това удвоява удоволствието от четенето. На едно или две места прозираше английската версия, от която е превеждано, но не е натрапчиво, нито е загубен смисълът, така че предполагам е в рамките на нормалното.

Робърт Харис - Помпей

Автор: Робърт Харис
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 5/5

Тази книга е от онези, заради които ни се иска човек да няма да нужда от сън и времето необходимо за спане, да го използва за четене :))

ВНИМАНИЕ, ТОЗИ АБЗАЦ РАЗКРИВА СЪДЪРЖАНИЕТО НА КНИГАТА: Действието се развива през 79 г в античния град Помпей и околностите му, няколко дена преди Везувий да изригне. Главният герой, млад акварии (нещо като главен ВиК инженер в Римската империя, отговорен за водопреносните съоръжения) в областта на град Помпей, трябва да открие защо акведуктите в областта пресъхват и градове наоколо остават без вода. Търсейки причината за повредата, той се натъква на проблема с изригването на Везувий. Преживява изригването, както и успява да види със собствените си очи изпепеляването на града от природната стихия. Естествено, има и романтична история, но тя е доста дискретно застъпена и по-скоро освежава разказа, вместо да дразни по време на четенето

Това, което ми хареса в книгата е динамичния сюжет, многослойността на фона на който се развива действието (исторически/политически/обществено/архитектурно), достоверността на историческите факти, както и допълнителната информация свързана с акведуктите и вулканологията.

Може би за динамичността на сюжета допринася и следенето на действията, които предприема героя, на фона на процесите, които стават във вулкана. Макар и навремето да бях чел доста за трагедията в Помпей, все още в книгата намирах доста интересна информация за случилото се.

Оказа се, че авторът използва класически и съвременни научни трудове в областта на вулканологията, архитектурата, архиологията, политологията, социологията, историята на Античността и Римската империя, както и цитира доста произведения от Античността (преди да го разбера, успях да разпозная цитатите на Сенека). Също така се е консултирал с доста експерти в изброените области, което (според мен) прави книгата ценна отправна точка за търсене на повече информация в различни интересни насоки (архитектура (на акведуктите); вулканология (и връзката ѝ с механиката на флуидите); еволюция на политическата система в Римската империя; материали от Плиний Стари и т.н.

Страшно интересно е описанието на конструкцията и механизмите на действие на римските акведукти. Досега не бях чел почти нищо за тях, но се оказа, че са една от областите, в които римляните са били ненадминати за времето си.

В разказа са втъкани доста интересни факти за римските домове и градове, както и за порядките в римското общество, което допълнително обогатява картината, която авторът създава.

Ако човек предварително не е чел за Помпей и не е запознат с етапите на изригване на вулканите, може да не разбере някои загатвания на автора (например за кухините във вулканичната пепел, оставени от телата на загиналите при изригването).

Николай Хайтов - Диви разкази

Автор: Николай Хайтов
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Някои разкази само
Оценка: 5/5

Много силна творба, за която съжалявам, че не бях чел досега.

Във всеки един от разказите, чрез извисени или низки постъпки на героите си, Хайтов те провокира да се замислиш как ти би постъпил на мястото им.

Една от най-силните характеристики на книгата е, че показва силата на човешкия дух и вътрешната непоклатима вяра на героите в изконните човешки ценности, въпреки обстоятелствата, в които са поставени. Такива книги напоследък рядко излизат, а са толкова важни за развитието ни като личности…

Едно от нещата, които ми хареса, е че авторът не дава собственото си мнение за това какво е добро и лошо, а те оставя сам да решиш.

Друго, което ме впечатли в разказите, чието действие се развива след Освобождението/Съединението и индустриализацията е борбата на хората със себе си, в стремежа си да запазят разбирането си за света, което са имали и в същото време необходимостта да се адаптират към новият обществен строй, чийто ценности са различни от основните човешки такива, като честност, доброта, справедливост и т.н., а именно егоизъм, пресметливост, печалбарство на гърба на народа и т.н.

Според мен, редакторите са можели да ни спестят “Думи за Николай Хайтов”, написани в стил “Литературни анализи за 9-ти клас, с елементи на разсъждение” в последните 30-35 страници от книгата. Разказите са превъзходно написани, така че няма нужда някой да ни ги тълкува…

Timothy O'Brien, John Casey, Brian Fox - Maven: The Definitive Guide

Автор: Timothy O’Brien, John Casey, Brian Fox
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Не
Оценка: 5/5

Въпреки че книгата е малко старичка (съответно – свързана със по-стара версия на Maven), тя е чудесно въведение в идеите и философията на Maven. Освен това, съдържанието е поднесено по начин следващ педагогическите правила и това допълнително придава още по-голяма ценност на книгата.

Стефан Бочев - Архиванов

Автор: Стефан Бочев
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 5/5

Прикрита под нестандартната форма на нещо средно между фентъзи и фантастика, тази книга реално си е философска творба, която се развива на исторически фон. Основната тема на книгата е въпросът “как се става човек?”, но около този въпрос се разглеждат и много други – дали щастието е единствената цел на човека в живота? как да овладеем животинското в нас, за да можем да дадем път на човешкото? как да надскочим националната ни “особеност” всеки да се спасява самичък и да не го е грижа за обществото като цяло? и др.

Авторът прави много точен анализ на повърхностния начин (от философска гледна точка) на живота на американците в началото на двадесети век. По мое мнение изводите му са актуални и за днешното американско общество.

След това по доста остроумен начин описва Съветския съюз (по времето на Сталин според мен), като отново макар и с доста метафори прави дисекция на тогавашния обществен строй.

Почти из цялата книга авторът коментира недостатъците и предимствата на нашето общество, като също така прави много точни изводи какво трябва да направим, за да израстнем като общество и народ.

Накрая, действието се развива в комунистическа България. В тази част на книгата има най-много ценни разсъждения за психологията на народа ни. С доста сполучливи ретроспекции, авторът поставя въпроси, на които, според мен, всеки един от нас трябва да си отговори, за да води един по-смислен живот и отговорите на които ще го направят по-полезен за обществото ни.
Много от идеите в тази част на книгата се припокриват или се доближават до идеите и заключенията, които Бочев развива в “Белене: Сказание за концлагерна България”.

Въпреки, че книгата има много фантастични елементи, цялото действие се развива на фона на историческите събития от малко преди Първата Световна Война(царска България) до може би средата на комунистическото управление в България. Ако човек не е запознат със световната и до някъде с българската история обаче, едва ли ще схване повечето идеи и алюзии в книгата.

Друга интересна особеност на книгата е, че в текста има страшно много алюзии и метафори, които през цялото време изкачат от най-неочаквани места и те карат да се усмихваш. На мен ми изглеждаха като предизвикателство пред интелигентността и образоваността на читателя, от страна на автора, което прави книгата много по-провокативна към размисли и създава усещането, че авторът не е просто име на предната корица, а жив човек, който се опитва да разговаря с теб чрез текста на книгата. Тъй като е интересно човек сам да достигне до тях, ще дам само няколко лесни примера: (1) смесени думи – говек, вардилиция, вашисти; (2) в повечето случаи имената на героите описват характера им по много забавен начин – Язнам Титрай, Печетепочеша, Феликс, Джой;

Личи си, че книгата е писана по комунистическо време, тъй като е пълна с критика към българското комунистическо правителство (например управлението на Вълко Червенков) и към строя в “братска” Русия, но тази критика е много добре закодирана и замаскирана в текста, така че ако авторът бъде хванат с книгата от тогавашната ДС, формално да не могат да му бъдат повдигнати никакви обвинения.
Понякога това прави текста доста труден за проумяване, но пък е доста добро упражнение да се схване какво е имал в предвид авторът. За хора, които не са живели поне малко в комунистическото ни общество, или в първите десет години от падането на комунизма, ми се струва, че ще е трудно да разберат доста голяма част от книгата. Може би, би помогнало доста ако преди тази книга се прочете “Белене: Сказание за концлагерна България”, тъй като тя дава доста добра представа за онзи обществен строй и би било по-лесно да се видят фактите, които са скрити в тази книга.

Много от идеите изложени в “Белене: Сказание за концлагерна България” са изложени и тук, но не в толкова ясно и обосновано. От друга страна, тази книга разглежда много други идеи и концепции, върху които си струва да се помисли.

Богатата обща култура на Стефан Бочев, както винаги обогатява допълнително текста и го прави много по-изразителен, макар и понякога някои от препращанията към други произведения да не са толкова ясни. В тази връзка, редакторът на книгата е свършил чудесна работа, обяснявайки в бележки под линия, кое произведение Бочев има в предвид или от което използва или преправя цитати.

Първоначално оцених книгата с 4 от 5 възможни точки, заради не толкова лесното възприемане на информацията, но след това размислих и реших, че тъкмо нетривиалния и провокиращ мисленето начин на поднасяне на информацията прави книгата по-ценна. Така, че смятам, че това е една от книгите, които трябва да се оценят поне с 5 точки ;р

Кен Фолет - Устоите на Земята, том 2

Автор: Кен Фолет
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 5/5

Невероятна книга, която описва времето от Средновековието, през което става борбата между държавната и църковната власти. Историческите събития са достоверни, като повечето от героите са измислени.

Действието се развива около стремежа на един абат на манастир и двама строители (баща и доведения му син) да построят най-красивата катедрала за онези времена, всеки подтикван от собствените си подбуди – абатът е подтикван от вярата си, а строителите от желанието не просто да построят катедрала, а да сътворят нещо хармонично, красиво и ефирно.

Около тази линия авторът е успял да създаде един многопластов разказ, който проследява мислите и чувствата на хората, които ги подтикват да вземат едно или друго решение, как решенията влияят на други хора, които не са пряко свързани с тях. Страшно много ми хареса комплексността на взаимоотношенията между героите, вплетена в разказа за строенето на катедралата и символичната и реалната борба между графовете и църквата, църквата и краля, краля и графовете. Понякога действието се развива бавно, което е малко досадно, но си струва неудобството.

Процесът на строене на катедрала е сравнително подробно описан и логически обоснован. Аз очаквах повече подробности за него, но въпреки това ми хареса. Много добре е отразена еволюцията на математическите идеи, както и приноса на арабите към съвременните строителство и математика.

Еротичните сцени ми се сториха прекалено натуралистични, въпреки че точно това описание подсилва доста често мотивацията на героите във вземането на техните решения. От друга страна, това прави книгата неподходяща за деца и юноши.

Като цяло българският превод на книгата е добър, но има елементарни изрази, които са преведени буквално, които в контекста звучат странно, а за човек, който има и средно ниво на познание на английски, звучат разочароващо. Също така има доста пунктуационни и правописни грешки.

Кен Фолет - Устоите на Земята, том 1

Автор: Кен Фолет
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Все още не
Оценка: 4/5

Интересна книжка от гледна точка на отношенията на героите в нея. Малко разочароваща заради липсата на подоробна информация за строенето на катедрали, което се очаква от нея след толкова афиширане…

Анри Шариер - Пеперудата

Автор: Анри Шариер
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 5/5

Книгата описва историята на Анри Шариер (наречен още Папийон, или Пеперудата, заради татуировка на пеперуда, която има), французин, несправедливо осъден, за убийство, на доживотна каторга на островите, част от Френска Гвинея (Южна Америка). Каторгата, създадена от Наполеон, предназначена предимно за политически затворници (най-вече демократи,противници на Наполеон) е и затвора, където са пращаи най-закоравелите крадци и убийки на тогавашното общество. Отказвайки да приеме несправедливата присъда, през всичките тринадесет години каторжничество Папи опитва всевъзможни начини за бягство и много често успява, въпреки че след това е залавян и връщан. Преборва се с изпитанията благодарение на желязната си воля и самодисциплина, както и във вярата, че заслужава свободата си, въпреки присъдата на корумпираните полицаи и съдебна система във Франция. Влязъл в каторгата през 1931, едва през 1944, след поредно бягство и попаднал отново, само че във венецуелска каторга, правителството на Венецуела,решава вместо да го третира като престъпник, да му даде шанс да докаже, че не е престъпник и може да живее като достоен човек.

Макар и на моменти доста семпла като стил, книгата е интересна от историческа гледна точка, разкриваща какви зверства са били позволени във френските каторги, при все че Франция претендира да бъде хуманна и демократична държава. При справка с Уикипедия се оказва, че едва през 1952 г, Франция затваря каторгата на островите във Френска Гвиана.

Интересни са наблюденията за намаляването на хуманизма и съпричастността в едно общество, колкото то е по-развито.

Завладяваща е вярата на главния герой, че по начало хората са добри. Като приключенска литература, според мен книгата не е само за юноши, но и за всички, които смятат, че свободата (особено когато свободата е отнета насилствено) е нещо, за което човек си струва да се бори и защитава всеки миг от своя живот, ако трябва за целта дори да заплати с него.

Българския превод на Вера Джамбазова от 1992 съдържа доста цинизми, които според мен не пасват на контекста на книгата, независимо от факта, че главният герой е каторжник. До голяма степен, това разваля удоволствието от четенето на иначе хубаво написаната книга.

Вера Мутафчиева - Предречено от Пагане

Автор: Вера Мутафчиева
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 5/5

Макар и като художествена интерпретация, в книгата са представени доста увлекателно известните ни от класовете по “История на България” факти за смъртта на Кубрат (пропускайки историята със снопа пръчки), разпадането на Волжска България и прехода на Аспарух до Дунав. Битката с Константин IV Погонат е много ясно и експресивно описана. Имайки в предвид, че основния интерес на Вера Мутафчиева като историк е била Османистиката, мисля че разказа звучи достоверно, като много добре е намерен баланса между историческите факти и художествената измислица (доколкото, при липсата на писмени данни от онези времена, можем да съдим кои детайли в разказа са истинни и кои са измислица).

Стилът на повествованието е идентичен със стила на Гор Видал от “Сътворението” – разказът е от името на византийски заложник, първоначално на Кубрат, а след това и на Аспарух. Бидейки на една и съща възраст с Аспарух, заложникът (Велизарий) и хана се сближават и така византиеца отблизо може да наблюдава и да разяснява действията и мислите на хана.

Като цяло, въпреки познатата развръзка, книгата е много увлекателна. В началото е леко досадна с внезапното и безпаметно влюбване на византиеца в Пагане.

Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

Автор: Артър Кларк
Информация в Goodreads: Да
Налична в Моята библиотека: Да
Оценка: 2/5

Приятна книжка! Може да се използва за разтоварване, но определено не е като Одисеята.

Разказът ми се стори накъсан, въпреки че през повечето време напрежението е високо

За съжаление само няколко бяха интересните приложения на научни изобретения, които ми харесаха и ми бяха непознати (напр. как с меден сулфат могат да се пропъждат октоподи ), но може би причината е във високотехнологичното време, в което живеем.

Все пак, като за 90-те години на миналия век, добре се е справил.

Брилянтен е! От доста време не съм попадал на толкова хубав разказ!

Поздравления на Ина за прекрасната творба и пожелания да запази и развива таланта си!