Апитерапия се нарича лечението чрез пчелни продукти. Апитерапията е комплексно понятие от производните „апис“ – пчела и „терапия“ – лечение. Апитерапията се дели на няколко подтерапии в зависимост от използвания пчелен продукт за лечение:

–   медолечение;
–   желе-роял-терапия (лечение с пчелно млечице);
–   поленотерапия (лечение с пчелен прашец);
–   апитоксинотерапия (лечение с пчелна отрова);
–   прополисотерапия ;
–   лечение с пчелен восък.

Тайната на апитерапията се крие в употребата на естествени природни средства. Пчелните продукти (мед, пчелен клей (прополис), пчелно млечице, восък, цветен прашец (полен), пчелна отрова) са ефективни природосъобразни лекарствени средства, тъй като са комбинация от полезните вещества от растенията и обработката им от пчелите.

Пчелно млечице

Пчелното млечице е секрет на глътъчните горночелюстни жлези на младите пчели-работнички (на възраст 4-12 дни), който те внасят в особено удължени килийки, където предстои да бъде отгледана пчелата-майка. Това е специална полутечна храна, предназначена за личинката на бъдещата пчела-майка, за личинките на пчелите-работнички и на тьртеите. То представлява млечнобяла желеподобна материя, която ден-два след започване на пашата придобива жълтеникав цвят.

В състава му преобладават белтъчините (18%), ферменти, минерални соли (около 1%) хормоноподобни вещества, витамини (най-вече от група В), захари (9-17%), мазнини (до 5,5%), повече от 20 вида аминокиселини (аргинин, хистидин, валин, метионин, триптофан и др).

Натуралното пчелно млечице (желе роял) в маточниците е стерилно. То има бактериостатично и бактерицидно действие, т.е. в състояние е да преустанови възпроизвеждането и растежа на много бактерии, и дори да ги убие.

То повлиява някои основни биологични процеси в растителните, животинските и човешките тъкани. Регулира функциите на жлезите с вътрешна секреция. Предизвиква повишаване на обмяната на веществата, поради което е уместно да се дава на прекалено слаби деца. Пчелното млечице съдържа много ацетилхолин – вещество, разширяващо кръвоносните съдове, затова действа добре при хипертонична болест. Но като цяло пчелното млечице действа регулиращо на артериалното налягане (както високо, така и ниско). Употребата му се отразява благоприятно при атеросклероза (включително на съдовете на долните крайници) не само в начален етап, но също и при пациенти с различни клинични прояви на заболяването. Антисклеротичните свойства на пчелното млечице се дължат главно на неговия съдоразширяващ ефект, положително влияние върху централната нервна система и нормализиране на съдовия тонус, както и способността му да намалява нивата на холестерола и да увеличава концентрацията на фосфолипиди в кръвната плазма.

Действа подсилващо на имунната система, помага при силно изтощение и мигрена. Активизира кръвотворенето, като увеличава количеството на хемоглобина и броя на еритроцитите, поради което се прилага при анемии. Засилва функцията на надбъбречните жлези.

Изследвания показват и геронтологичен ефект (т.е. притежава тонизиращо действие, поддържа настроението, също така подобрява зрението, паметта, апетита в напреднала възраст). В резултат на използването на пчелно млечице при наблюдавани пациенти се отбелязва постепенно подобряване на общото състояние, подобрява се притока на въздух, намалява сърцебиенето, болките в областта на сърцето, на ставите, в кръста. Положителният ефект на пчелното млечице се отразява и на процесите на метаболизма в тялото на възрастния човек.

Притежава и противомикробно действие и се прилага при лекуване на туберкулоза и бруцелоза. Пчелното млечице разширява кръвоносните съдове и спомага за правилното оросяване на сърдечния мускул, подобрява работата на сърцето и се прилага при заболявания на сърдечно-съдовата система, регулира процесите в централната нервна система, укрепва организма и подобрява самочувствието. Използва се при лекуване на заболявания на стомашно-чревния тракт (като гастрити, язвена болест … ), а също при ставни заболявания (като артрит) и нервни смущения. Периодичното използването на пчелно млечице води до намаляване на пристъпите при пациенти с бронхиална астма и значително подобрява тяхното състояние. А според някои автори, пчелното млечице, повишава резистентността към бактериални и вирусни инфекции, които най-вероятно са свързани с наличието в него на гама глобулин.

Проведените изследвания от проф. Викторов (от Русия) са показали благоприятно повлияване от млечице при старческа слабост, отпадналост, преумора, главозамайване, лош апетит.

Проф. Пейчев е провел наблюдения върху възрастни хора, които към храната си получавали пчелно млечице. При тези хора констатирал повишаване на фагоцитарната активност, хемоглобина, теглото, подобряване на апетита, съня, работоспособността и паметта. Много автори отбелязват, че при приемане на пчелно млечице през устата се подобрява функцията на миокарда и коронарните съдове, помага при исхемична болест на сърцето, диабет, намаляват се ангиозните пристъпи, забавят се процесите на стареене.

Проф. Полтев (от Русия), обобщавайки данните за влиянието на млечицето върху човешкия организъм, прави следните изводи:
– пчелното млечице представлява високохранително и лесно усвоимо от организма вещество, съдържащо необходимите за нормалното съществуване елементи;
–  пчелното млечице усилва апетита, повишава обмяната на веществата, създава бодрост, настроение и прилив на сили, повишава съпротивляемостта към болестите, подобрява функциите на жлезите с вътрешна секреция, стимулира кръвообразуването и забавя процесите на остаряване.

Начини на приложение и дозировка:

>> Вътрешно – под формата на естествено маточно млечице (най-добрият вариант !!!), таблетки, сироп и др. Дозировката е в зависимост от възрастта на човека и от вида на заболяването. При кърмачетата дозировката на естествено маточно млечице е от 5 до 10 мг (0,005 – 0,01 гр.) дневно, а при възрастните – от 250 до 300 мг (0,25 – 0,3 гр.), взето на два приема, сутрин и обяд, преди храна. Чистото млечицето се слага под езика, а капсулите и таблетките могат и да се гълтат (но тяхната ефективност не е толкова добра, а в повечето случаи съдържат и допълнителни вещества като подобрители, консерванти, оцветители …). Продължителността на лечението е 1-2 месеца, като при нужда може да се повтаря многократно.

– друг начин за вътрешно приложение (според мен много по-ефективно!) е комбинацията от чист пчелен мед + пчелен прашец + пчелно млечице

– още един примерен вариант за приемане на пчелно млечице – 1 г пчелно млечице се смесва със 100 гр. чист пчелен мед и се взема по 1/2 чаена лъжичка два пъти дневно. За 1 лечебен курс са необходими около 5 гр. пчелно млечице.

>> Външно – под формата на локални апликации в комбинация с пчелен мед или мехлеми за дерматологични или козметични нужди.

Използвани източници:
http://zdraventer.blogspot.com/2011/11/blog-post_2063.html
http://agronet.bg/agro-news/interesni-novini/1314-pchelno-mlechice-ryal-jelly.html
http://zdrave.rozali.com/netradicionna-medicina/p12056.html

Райската ябълка произхожда от Китай и Япония. Ботаническото й наименование идва от гръцкото название „диоспирос“, което означава „божествен огън“. В Китай я наричат „храната на боговете” и се възприема като символ на радостта и младостта. В Япония пък я наричат „плода на Слънцето” и е един от символите на победата. В страните от Средиземно море и Америка е пренесена още през XVIII в., а в България – около 1935-1940 г. В България се отглежда най-вече по Черноморието и градовете Пловдив, Сопот, Карлово, Сливен, Хасково, Ивайловград и е известна и под името „медовина“. Райската ябълка се отглежда предимно в субтропичния климатичен пояс и цъфти късно през пролетта (май месец). Дървото достига до 8-10 метра височина, понякога дори и 15м. Започва да дава плодове на 3-4 годишна възраст. В Китай се срещат дървета на възраст 400-500 години. Листата са едри, елипсовидни, заострени към върха, плътни и блестящи зелени. През есента преливат в багри от виолетово, розово и тъмночервено, което придава удивителна красота на дървото, особено с гирляндите от ярките плодове. А те са едри и оранжеви. Може да имат закръглена, закръглено сплесната форма, овална или късо-конусовидна форма. Характерен признак е четириделната елипсовидна чашка, която след узряването остава на плода.

Информация за дърветата и начина на отглеждане

Дърветата на повечето сортове райска ябълка образуват само женски цветове, които имат стерилни прашници и не могат да се самооплождат. Други сортове образуват както женски, така и мъжки (с неразвити яйчници, но с жизнен прашец) цветове. Има и такива, които в някои години образуват само женски, а в други години – женски и мъжки цветове. За райската ябълка е характерно партенокарпното (без оплождане) плододаване. При осигурено опрашване и оплождане добивът се повишава. При едни от сортовете (Костата, Хиротаненаши и др.) опрашването не оказва влияние върху оцветяването и вкусовите качества на плодовото месо (константни сортове). При други сортове (Хиакуме и др.) оплодените плодове придобиват по-тъмно оцветяване на плодовото месо и нямат тръпчив вкус преди узряването (вариращи сортове), докато неоплодените са тръпчиви при беритбата. След продължителна селекция са създадени много сортове, които са разпределени в три основни групи: тръпчиви (които могат да се консумират в прясно състояние след лагеруване от 10 до 30 дни), вариращи (чиито плодове са с непостоянна тръпчивост) и нетръпчиви сортове (чиито плодове са годни за консумация веднага след узряването им ). Изсушените на Слънце плодове или в сушилня загубват тръпчивия си вкус.

Райската ябълка се размножава главно чрез присаждане. За подложки се използват обикновено семеначета от кавказка хурма, които образуват мощна коренова система, добре обрасла с влакнести коренчета. Успешното присаждане е в зависимост от някои особености на този овощен вид. Установено е, че по-добри резултати се получават, когато се работи в топли дни при отслабнало сокодвижение на подложката.

Присаждането на райската ябълка трябва да се извършва бързо, а привързването – плътно и стегнато. Това се налага от окисляването на таниновите вещества при оставяне на раните по-дълго време открити на въздух, което затруднява срастването на тъканите на подложката и присадника.

Райската ябълка е един от най-студоустойчивите субтропични овощни видове – по време на дълбокия покой издържа на температури до -20°С без повреди. От разпространените у нас сортове най-студоустойчив е сортът Костата. Поради късния цъфтеж (края на май – началото на юни) повреди по цветовете не са наблюдавани. Тъй като е влаголюбива овощна култура, при отглеждане в райони с по-малко от 600-700 мм валежи райската ябълка изисква напояване, особено по време на наедряване на плодовете. Не е много взискателна към почвените условия, но най-добре се развива на дълбоки, добре дренирани, влагоемни почви, с достатъчно органично вещество.

При създаване на промишлени насаждения от райска ябълка е необходимо осигуряване на сортове-опрашители (1 мъжко растение на 8-10 женски), с оглед повишаване на добивите. Разстоянията на засаждане в тези насаждения са обикновено 5.5×4-4.5 м. Растенията се формират по подобрена етажна или свободнорастяща корона. През периода на пълно плододаване се прилага просветляване, прореждане и съкращаване на плодните клонки с цел подмладяване на плододаващата дървесина. Най-продуктивни са клончетата с дължина 10-20 см.

Тъй като плодовете не се повреждат от леките есенни слани, те могат да се оставят на дървото и след опадване на листата. Берат се при добиване на максимална едрина и леко омекване. Беритбата се извършва внимателно, с помощта на ножици, като дръжката на плода се реже до чашката. Плодовете без запазена чашка бързо загниват. След беритбата плодовете на райската ябълка се нареждат в щайги на два реда. В долния ред чашките на плодовете са насочени надолу, а в горния – нагоре. Съхраняват се в тъмно, средно влажно помещение при температура около 1°С.

Химичен състав

Плодовете на райската ябълка имат висока хранителна стойност. Яркият оранжев цвят на плода говори за високо съдържание на бета-каротин, който е полезен за зрението и защитава от преждевременно стареене. От микроелементите се съдържат К (около 100 – 180 милиграма калий на 100 грама плод; калият укрепва кръвоносните съдове, помага за заздравяване на костната система), Mg (магнезият спомага за добрата работа на сърцето, за нормализиране на кръвната захар, при разпределянето на сигналите на нервните клетки, при производството на протеини), Fe (желязото помага за снабдяването на целия организъм с кислород, доставя енергията за производството на ензими, участващи в образуването на нови клетки, аминокиселини, хормони и невротрансмитери, препоръчва се за бодър тен на лицето, при анемия), Ca (калцият помага за правилното функциониране на вътрешните органи, за поддържане на оптималното телесно тегло, гъвкавостта на артериите и намалява риска от рак), P (фосфорът се препоръчва при умора, депресия, за здрава кожа без акне и здрава коса), Mn (манганът поддържа здравословното състояние на костите и хрущялите, нервите, имунна система, нивото на кръвната захар, защитава клетките от свободни радикали, помага за производството на ензими, които играят важна роля в процеса на обмяната на вещества), Cu (медта притежава мощни анти-вирусни и анти-бактериални свойства и се използва за борба с всякакъв вид вирусна или бактериална инфекция,  оказва анти-язвено действие върху лигавиците, т.е. в устата и стомашни язви, добре повлиява обща умора, остеопороза, косопад, хроничен възпалителен ревматизъм), I (съдържанието на йод в плодовете на райската ябълка е до 39 мг %, изключително важен е за нормалното функциониране на щитовидната жлеза). Витамините, които съдържа са провитамин А (помага за подсилване на имунната система, за укрепването на слаби нокти и усилва растежа на костите), С (помага на организма да пребори вирусите, а комбинацията с бета-каротин повишава имунитета на организма), В1 (помага на метаболизма на организма и по-точно при преработването на въглехидратите и мазнините и получаването на енергия; той е от основно значение за правилния растеж и развитие и подпомага нормалното функциониране на сърцето, нервната система, мускулите, помага при безпокойство, стрес, депресии), В2 (оказва положителен ефект при проблеми със зрението, тъй като увеличава чувствителността на ретината; липсата му може да доведе до забавен растеж и кожни заболявания; особено важен е за метаболизма на мазнините и синтеза на хемоглобин, помага за възпроизвеждането, предотвратява възпалителните процеси в устната кухина), Е (като антиоксидант той предпазва мембраните на клетките от натрупване на токсични продукти, също предпазва кожата от ултравиолетовите лъчения) и пектинови вещества. Плодовете на райската ябълка съдържат също 13-19% глюкоза, до1,2% протеини, около 1% лимонена киселина и други органични киселини. В зряло състояние количеството на захарта е 17-18%. До 80-90% от захарите се падат на фруктозата, поради което плодовете са подходящи и за болни от диабет.

Лечебни свойства

Райските ябълки най-често се употребяват за общо укрепване и тонус. В миналото плодовете на райската ябълка са лекували скорбут. Сега се използват за лечение на настинка и кашлица, причинени от запушване на дихателните пътища с възпалителен секрет (такъв ефект се получава, и когато се пие отвара от обвивката на плодовете), анемия и стомашно-чревни нарушения, разранени венци, диабет, кожни проблеми. Райската ябълка има успокояващи, бактерицидни и прочистващи свойства. Затова налагането на компрес от месестата част на пресни плодове могат да се слагат върху рани и изгаряния за по-бързо заздравяване. Прахът, получен от стриването на изсушени листа, се използва при кръвоизливи. Богатството на йод ги прави много добро средство за борба със заболявания на щитовидната жлеза. Едно от основните богатства на райската ябълка е растителната захар, която е полезна при наличието на заболявания на сърдечно-съдовата система. Консумацията на 3-4 плода дневно помага за нормализиране на кръвното налягане по естествен начин. Плодовете също имат от леко пикочогонно действие. Освен всичко това, райската ябълка е идеална за спазващите хранителен режим, тъй като доставя много ценни вещества, съдържа малко калории и най-вече утолява ефективно и за дълго глада. А намачканите на пюре плодове са чудесна витаминозна и подхранваща маска за кожата на лицето, шията, деколтето или цялото тяло.

Избор на плод

Когато се избира райска ябълка, трябва да се внимава плодът да не е нито много твърд, нито много мек. Следи се и за кафявите линийки по кожата на плода, защото когато са повече – плодът е по-сладък. Райската ябълка е вкусна както свежа, така и в сушен вид. Най-качествените сушени плодове се получават от сортовете без семена. Ако искате да си изсушите изберете твърдите плодове, обелете ги и ги нарежете на парченца. Сушете ги на температура не по-висока от 45°С, за да могат да се запазят всички полезни вещества.

Бъдете весели и здрави

Основни източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%8F%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0
http://agronet.bg/agro/ovostarstvo/1560-rajska-yabylka.html

Предложения за рецепти с райска ябълка :
Кекс с тиква, орехи и „райски крем“
Райски крем
Райски розички
Енергийна напитка от райска ябълка, нар и лимон

Дивият кестен (Aesculus hippocastanum L.) – и по-точно плодът му – бе на голяма почит от Лечителя Петър Димков: той носеше в джобовете си 2-3 кестена, така че винаги „пипаше“ малката лъскава, твърда топчица. Понякога го вадеше и после – пъхаше обратно. Убеден бе, че поставе там, кестенът излъчва с нищо несравнима енергия, която влияе особено благоприятно върху ставите, сухожилията и мускулатурата. Смяташе, че с 2-3 кестена предпазва себе си и ставите си от ревматични поражения и запазва подвижността им. И наистина, пръстите му бяха пъргави, „подвижни“, всичките му стави вършеха работата си по младежки.

„Тези малки кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на Слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение цяла година!“ Науката още не е разгадала това чудо, което човек е опознал по пътя на опита … Те влияят не само на ставите, а и върху нервната система; те са незаменими успокоители на човека. Следователно добре е да ги има под възглавницата ви – пет- шест, най-много десет. Но не повече, защото „лъчението“ им в този случай може да стане много силно, да предизвика главоболие.

„Този плод е много подходящ за „шапки“, каквито нашият народ открай време прави с квасец, картофи, зеле и други растения.

Сам Лечителя си бе „изобретил“ шапка от двоен тензух, в която кестените бяха двойно същити – и доста повече на брой, от тези, които препоръчваше. Вечер слагаше тази шапка на главата си. „Заспивам мигновенно“ – не пропускаше да отбележи той.

Той препоръчваше такива „сухи компреси“ от съшити кестени да се поставят на болни стави: без друго лечение, само от енергийното влияние на кестените ревматичните болки се повлияват благоприятно.

Много полезни е лековити са „шапките“, в които „участват“ и кестени: нарязват се сурови картофи (примерно един килограм), поливат се с кафена чашка оцет и се оставят да киснат половин час. След това се изстискват добре, прибавят се зелени листа от черен бъз или зеле и две супени лъжици ситно настъргани кестени: сместта се изстисква от оцета и се поръсва с царевично брашно за отнемане на влагата. Получената каша се слага в двоен тензух и се полага на главата, като преди това се пъха между нея и косата един вестник. Държи се, докато главоболието, за което тази шапка е много ефикасно средство, премине.

Кестенът – и по-специално цветът от кестени, е важна съставка в някои от прословутите „войнишки възглавници“ на Лечителя, като например тази срещу безсъние:
босилек, див кестен (цвят), мъжка папрат, хмел (шишарки) по 100 грама от всяко,
здравец (листа и цвят), жълта комуника, лайка, лавандула, майоран, маточина и миризлива лазаркиня – по 50 гр от всяко,
общо 750 гр билки се слагат във възглавница с размери 30 на 40 см.
В тази възглавница билките запазват въздействието си за 3-4 месеца, затова трябва да се сменят след изтичане на този период.
Целесъобразно е в този случай да се сложат 2-3 кестена (плод), както при повечето „видове“ войнишки възглавнички на Лечителя.

Лечебни са и листата на дивия кестен: счукани или нарязани наситно, те се използват за компрес върху разширени вени на крайниците. Държат се няколко часа.

Многостранният лечебен ефект на дивия кестен (плод) се проявява и в настойката от него. Приготвя се по следния начин: 1 с.л. ситно нарязани кестени се залива с вряла вода (500 мл) и се оставя да кисне 2 часа. След изстиване се пие по една средна чаша (винена) четири пъти дневно преди ядене.
 Действа общоукрепващо, против главоболие, при безсъние, хемороиди, флебити, ревматични оплаквания.

Подобен е ефектът и на отвара от кори. Те се обелват рано напролет от клонки не по-дебели от пръст, нарязват се ситно и се сушат (а при нужда могат да се използват и прясно обелени) – 1 с.л. нарязани кори се вари 10 мин в 1 л вода. Пие се, както е посочено по-горе.
Най-сетне отварата от листа на кестен – 1 с.л. изсушени листа в половин литър вода ври 10 мин и се пие по същия начин.

 Шапката при хемороиди (и болки) има следното съдържание: между двата слоя на тензуха се поставя пресен лист от зеле, залят с горяща вода, за да омекне. По-силно въздействие (обезболяващо) се получава, като се прибави селски хлебен квасец, плюс 5-7 с.л. ситно настъргани кестени, още толкова кромид лук и 2 с.л. сол. Шапката се увива с вълнен шал. Не е удобна, но се понася лесно, но се държи, докато може, и уталожва специфичните болки при хемороиди.

Откъс от книгата на Николай Антонов – “Петър Димков за живота без болести”, издателство “ГЕЯ-ЛИБРИС”.

Ето малко кратка информация за това как могат да ни помогнат някои от тях :

Ако искате да подобрите кръвообращението си яжте череши. Черешите внасят радост, веселие, жизнерадост, повишават чувството на надежда, действат на сърцето и кръвта.

За да бъдете красиви яжте най-хубавите ябълки. Ябълката внася мекота, възпитава чувствата. Прави човека благ, мек, снизходителен, успокоява нервите. Ябълката е символ на Любовта.

Който иска да стане интелигентен и разумен да яде круши – с правилна крушообразна форма, с хубав жълт цвят. Крушата е символ на Мъдростта. Тя дава мозъчна енергия.

Сините сливи се отглеждат за усилване на вярата, а яденето им помага за духовното издигане на човека. Сливата е символ на Истината.

Прасковите се ядат за лекуване на стомаха. Те правят човека разположен, подобряват и намаляват кръвното налягане.

Кайсиите се ядат при анемия, чернодробни заболявания и са полезни за сърцето. Те обновяват целия организъм.

Смокините носят здраве.

Гроздето внася благост. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде.

Пъпешът развива у човека внимание, маниер, обхода.

Динята чисти стомаха и червата, дава настроение, бодрост, действа на ума и придава добро разположение на духа. Динята пречиства бъбреците и жлъчката и представлява великолепна баня за целия организъм.

Ягодите и малините пречистват кръвта и укрепват нервната система. Препоръчват се при неврастения и ревматични смущения. Докато трае сезона, можете да си направите режим за известен период от време – до обед на три пъти да изяждате един килограм – значи на три пъти по 300 грама, като спазвате интервал от един час между всяко ядене. С пречистването на кръвта се повишава и самочувствието на човека.

Като ядете дренки, придобивате устойчивост и издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта.

Киселините на лимона дават активност на човека, чиста храна е и не оставя утайки в организма. Той е плод на умстения свят.

При малокръвие яжте краставици.

Доматите подобряват кръвообращението.

Тиква – да се яде при безпокойство.

Магданозът действа лечебно на стомаха.

Коприва – за почерняване на косата.

Захарното цвекло лекува очите.

Троскотът лекува всичко.

Патладжани – за мощ, за успокоение.

Картофите придават доволство.

Празът дава хубава обхода.

Лукът е полезен – суров, печен или варен.

Магданозът помага при болно сърце, а отглеждането му в градината прави човека здрав.

Грах – за неврастения, за хубав тен на кожата.

Ориз – при медитация и съзерцание.

Леща засилва очите.

Зрелият боб помага на бъбреците.

Житото възпитава чувство на жертвоготовност, засилва сърцето.

Ръж – дава успокоение, прави човека устойчив и събужда в него висок идеал. Ръженият хляб регулира червата и се употребява против запек.

Просото – прави човека смирен. Боза, направена от просено зърно или брашно, е отлична храна за майки-кърмачки ( за повече мляко ).

Орехите развиват ума на човека. Влияят добре на мозъка и укрепват нервната система.

Бадемите са полезни за сърцето.

Лешниците са много калорични. Те правят човека много магнетичен.

Тиквените семки съдържат всички елементи нужни за развиването на организма.

Шипката без съмнение е една от най-разпространените и широко използвани билки у нас, с изключително лечебно действие, доказано през годините. А високото съдържание на витамини, полезни киселини и приятен вкус я превръщат в ценна хранителна добавка, която неслучайно носи името „царица на билките“.

Учените свързват лечебния ефект на шипката с високото съдържание на витамин С. Именно поради това шипковия плод се препоръчва при простудни заболявания, нервно-психична умора, атеросклероза, високо кръвно налягане. Действието на витамин С, подсилено от това на витамин Р влияе благотворно върху пропускливостта на капилярите и предотвратява образуването на отоци. Пектините и танините в шипката образуват защитен слой върху стомашно-чревната и бронхиалната лигавица и са изпитано лечебно средство при възпалението им. Витамин К подпомага процесите на кръвосъсирването, минералните соли увеличават диурезата, а таниновите вещества пречат за образуване на гнилостни процеси в червата.

Шипката понижава кръвната захар, стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора. Шипката помага при грип и треска, при кашлица, при маточни и носни кръвотечения.

Плодовете от шипка се използуват в българската народна медицина като високовитаминозен източник за укрепване на имунните сили на организма, особено в късна есен и ранна пролет. Много ефикасна е за ободряване, при чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания, вътрешни кръвоизливи, обилна менструация, трудно уриниране, нефрит, кървящи хемороиди, коклюш, червен вятър, високо кръвно налягане, безсъние, главоболие, витаминен недостиг, трудно зарастващи язви и рани, при счупване на костите. Например синтетичния витамин С, прилаган при лечението на цироза, не е толкова ефикасен както шипковата отвара.

В различните части на света различно е било и приложението на ценната билка. Например в Китай използвали нейните плодове като средство, подобряващо храносмилането и против появата на глисти, а в Русия с чай от шипка често лекували язви, гастрити, колити и чернодробни заболявания. Традиционната тибетска медицина е използвала шипковия плод като лечебно средство при туберкулоза на белите дробове, дизентерия, бъбречни заболявания (жлъчно- и пикочо- каменна болест), сърдечни заболявания, малария, хипертония, атеросклероза и неврастении.

Хранителен състав :

Доказано е, че в 100 г плод от шипка се съдържат около 2 г витамин С, т. е. те са 30-40 пъти по-богати на този витамин от червените домати и лимоните, и около 300 пъти в сравнение с ябълките. Което от своя страна означава, че шипките са един от основните „конкуренти“ на цитрусовите плодове.

В плодовете на шипката може да бъде открит уникален природен комплекс от естествен витамин А (около 5-7 мг%) и незаменими мастни киселини (Омега-3 и Омега-6), в комбинация с мощни антиоксиданти-флавоноиди и витамин Е, които правят кожата здрава, еластична и младолика, като значително елиминират симптомите на нейното остаряване (бръчки, петна, стрии).

Малките плодчета съдържат още витамините Р, В1 (около 430 мг%), В2 и К, както и пектини (около 11%), масло (около 2%), органични киселини (лимонена и яблъчна), захари (предимно захароза, около 2.5%), дъбилни вещества и минерални соли (около 3.25%) – най-вече калиеви (около 512 мг%), калциеви (около 50 мг%), фосфорни (около 54 мг%), натриеви (около 47 мг%) и магнезиеви (около 122 мг%) соли. Те активизират ензимните системи и процесите на синтез на хормони, имат кръвоспиращо действие и повлияват благоприятно въглехидратната обмяна и пропускливостта на съдовете. Трябва да се има предвид, че по съдържание на минерални соли шипката превъзхожда много плодове и зеленчуци.

Здравословни ползи :

Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката се оказва особено добра алтернатива при лечение на авитаминоза (скорбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване), тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.

Шипките са идеално средство за укрепване и пълноценно функциониране на имунната и кръвоносната система, главния мозък и щитовидната жлеза. За профилактично третиране и ускорено възстановяване на кожата (дерма, епидермис, колаген и еластин), за укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране. Тя е добро помощно средство в терапията срещу песъчинки и камъни в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции (скарлатина, дифтерия, коклюш и пневмония). Шипката повлиява особено благотворно функцията на черен дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.

Бране и сушене на шипките :

Съдържанието на витамин С и витамин А се променя по време на развитие на плодовете на шипката. Количеството на витамин С е най-голямо, когато са още оранжеви и твърди, добре е по възможност да се берат при облачно време или поне при не силно слънцегреене, а повече витамин А имат червените шипки. Трябва да се сушат бързо, за да могат да се запазят полезните съставки. Рaзcтeлeтe плoдoвeтe нa cyxo, пpoвeтpивo и cĸpитo oт cлънцeтo мяcтo, зa дa зaпaзитe цeнния витaмин C. Oт вpeмe нa вpeмe ги paзбъpĸвaйтe. От 1 кг шипки се получават около 500 г сушени плодове. Добре е преди употреба да бъдат накисната за половин денонощие и чак тогава да се сварят или още по-добре – да се направи студен извлек.

Приложения ( накратко ) :

• при авитаминоза – скорбут и хиповитаминоза – пролетна умора
• при състояния след тежко боледуване – засилва защитните сили на организма
• повишава жизнения тонус и работоспособността и активира обмяната на веществата
• при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница
• при хепатит и други чернодробни заболявания
• при обилни маточни кръвотечения
• диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания
• при застойни течности в организма, пясък и камъни в отделителната система, кръвоизливи
• В българската народна медицина шипката се използва при болести на простатата, захарен диабет, трудно уриниране, албумин, лошо храносмилане, атеросклероза, за ободряване, при червен вятър, коклюш, високо кръвно налягане, главоболие, безсъние.

Използвани са материали и от „Билките във всеки дом“ – проф. Д. Станева.