Ако ви е писнало от градския живот, класическите ресторанти/кръчми/механи и искате да комбинирате природа със спокойствие и хубава храна – „причинете“ си това приключение в полите на Родопите до село Горни Лом.

Мястото представлява комплекс от няколко малки къщички, изградени между дърветата, сгушени в гората, почти до извора на един от притоците, които после образуват река Арда. Между тях има разположени маси, оформени в уютни сепарета. Там можете да отседнете за нощувка или само да похапнете.

Целия комплес е изграден от необработено дърво. Стила бихме оприличили на комбинация от къщички на баба Яга и селището на Робинзон Крузо

За да го достигнете трябва да минете последователно през все прекрасни места като Смолян, Смилян, Могилица, Арда за да достигнете до последното село – Горна Арда. Там пътят (в класическия си смисъл – асфалт и табели) свършва. До крайната точка остава около 1300 метра през черен път в гората. Но това само повишава степентта на интерес към мястото.

От тук вариантите са два:
#1: Продължавате по основния черен път с кола. Състоянието му е горе-долу, като дали е горе или долу зависи от сезона, атмосферните условия и броя автомобили минали преди това от там. Според нас – няма смисъл от подобни изживявания
#2: Зарязвате колона на „центъра“ (преди моста) и тръгвате по пътя пеша. Разстоянието се изминава за около 20 минути макс. Препоръчваме този вариант

Пътят започва от тази точка в ляво по моста

По пътя на всеки 300 метра има окуражаващи табели

Накрая достигате до дървена порта, в ляво от пътя, която ви приветства с добре дошли. След нея получвате „добре дошли“ от Шаро. Според надписа „хапе“, но в последствие се оказва, че само плаши

Обстановката е трудно да се опише, затова оставяме на снимките да говорят

За връщане вариантите са (пак) два. По-скучния, разбра се е, просто връщане по същия път. По-интересното е, да продължите малко нагоре и след последните постройки да завиете на ляво, да пресечете реката по дървено мостче, да се покатерите по брега и да тръгнете обратно към селото, но не през гората, а по билото. Пътят е същия като дължина, но е много по-живописно и с хубава гледка. След 500 метра достигате горния край на селото, което ще познаете по голяма „градска“ къща (както ни я описаха местните), която изобщо не се вписва в околието (не може да я сбъркате). От нея се вижда цялото село. Срещу вас е микроязовира – можете да го заобиколите и от двете страни – пътищата се събирата и накрая пак отвеждат до центъра, където сте оставили колата. Този път става и за отиване до крайната точка, но е доста по-труден за ориентиране, ако не сте ходили преди това, тъй като няма никакви указания.

Благодаря на и YouTube, че ми припомни защо трябва да си използваш собствения блог, а не публични безплатни услуги.

Бележки за следващия път:

• Брашното – май ми беше малко малко или пък беше куцо като качество. За догодина – да си донеса гръцко брашно и/или да сложа мааааааааалко повече.
• Легенът е перфектен за месене на 3кг, но за втасване е малък – едно одеяло пострада – да го разделя на две
• да не оставям покупката на мая и мас за последния ден
• Кръглата формата за кекс – да не я ползвам повече – как ме нервира като стана време за вадене (получи се огромна козуначена купчина)
• Да си направя предварителна подготовка за месенето – преди point-of-no-return (сипването на яйцата в брашното)
  • да си стопя захарта в млякото
  • да си измия яйцата
  • да си настъргам и изцедя лимоните
  • да си пресея брашното
  • да си стопя маслото

Ето няколко – така, за отбелязване на случката

Тук започна така: „Янко:Ти слез долу и снимай, аз ще мина близо до теб за по-ефектно“. Е, мина възможно „най-близо“. За щастие от седемте крака участвали в „срещата“, само един пострада – този на триножника.

Като за първи опит – станаха доста прилични бухти. И то направо неприлично количество. Детето ги гледа малко с недоверие (като всяко ново нещо), но се престраши. Само „онова бялото отгоре“ и клатещият се зъб му пречеха да се наслади напълно. Разните стърчащи пипала са ефект, не дефект – все пак бързо бяха оприличени на октоподи, раци, кучета и прочее.

И да си запиша рецептата, че следващия път да не се ровя пак половин час.

• 3 яйца
• 200 грама кисело мляко
• 1 ч.л. сода за хляб
• 200+ грама брашно
• ванилия
• захар

Вървят чудесно със сирене, мед, друго сладко и/или допълнително пудра захар.
И да не забравя – стават бързо и лесно прегарят

Спечелиха негласувалите, защото са най-много (приблизително 80%)
Спечелиха гласувалите с „ДА“, защото биха гласувалите с „НЕ“
Спечелиха гласувалите с „НЕ“, защото гласувалите с „ДА“ не успяха да постигнат „ДА“-то
Спечелиха политиците (актуални и забравени – някой направо от нафталина), защото пак си осигуриха безплатно (за тях) гостуване по всички медии в почивен ден
Спечелиха оранизаторите, защото си осигуриха една допълнителна работа/надница за 1-2 седмици

Е, вярно позагуби малко народа – едни 10-20 милиона лева (зависи кой как ги смята), които можеха да станат на едни нови детски градини, площадки, паркове, училища, закъснели заплати, актуализирани пенсии и други такива дреболии. Обаче какво са 10-20 милиона за политиците, когато не ги дават лично – просто число с много нули, а както знаем от математиката – нулите са нищо.

В резюме – лекцията засяга проблема с изключително неефективното използване на енергия в големите сгради, трудностите при оптимизирано й и предлага съвременно решение на проблемите

Влади изнесе лекцията си изключително динамично и обоснова всичките си тези. Започна с що е то „пробивна иновация“, даде няколко примера за нея (сайтът airbnb.com наистина е супер полезен и интересен сайт), запозна ни с картела на „Големите четири“ в областта на сградната автоматизация и последиците от това в цифри. Резултатите от това са една огромна ниша за енергийно оптимизиране – големите сгради.

Основната теза на лекцията му беше особено приятна за мен – основните пробивни иновации последните 10 години са реализирани със .. софтуер Опитът му от студентските години е дал вече първите си резултати под формата на студентски проект за намаляване на електрическото потребление в студентски общежития. Логично, той основата фирма и разработва софтуерно решение за енергийната неефективност за всякакви големите сгради.

Повече информация за продукта (BuildingOS), който създава можете да видите на сайта на неговата фирма – www.luciddesigngroup.com

Лично за мен най-голям интерес предизвика въвеждането на понятията „пробивна иновация“ и „усточива иновация“ . Даде ми храна за много размисъл и ми обясня разно исторически събития – защо някой нови неща предизвикват голям ефект, а други минават доста тихо.

След краят на лекцията обаче почувствах и лека тъга – за пореден път се убедих на живо в качеството и възможностите, които дава западно образование. Само примера как Влади Шунтуров е превърнал обучението си зад океана, включващо практически проекти, в бизнес за него и съдружниците му е поредния камък в кофата на нашите университети, където всичко е проформа. За мен това вече няма значение, стар съм, но го мисля заради детето си.

WEB-а е велик
Защо е велик – причини хиляди. Но да си кажа моята. WEB-а ни обединява като ни изравнява. Той неутрализира различните. За него няма значение дали си с Windows, Linux, MaxOS. Няма значение дали си 25″ монитор, лаптоп, таблет или мобилен телефон. Той може да ти свърши работа независимо дали си с iPhone-1-2-3..99 или старата Nokia. Не е необходимо да имаш последния Windows и след последния .Net Framework. Няма нужда да избира дали поеме по пътя на Android или iPhone приложенията. Няма нужда да се реди на опашка за Google Play или iTunes и да чака някой да го одобри.

Достатъчно е да имаш само бразуер. А слава Богу – от тях вече има много. И все хубави. И работещи. (Е, винаги има една черна овца)

(Мога да пиша още много за WEB, но се страхувам, че ще изгубя читателите преди края на тази статия, а държа да обясня защо пиша всичко)

Горните писания са плот на дългогодишни вътрешни съждения, които са възниквали винаги когато се е опирало до споменатите дилеми: Windows/Linux/Mac, .Net/Delphi/C++, iPhone/Android/…, native/web. Днешното ми ентусиазирано писане обаче възникна като изчетох тази статия и изгледах филмчето към нея.

Ако и вие обичате WEB технологията – приятно четене и гледане

„Пушком“ – (по народному) място за употреба за тютюневи изделия, обикновенно задни дворове,тъмни коридори и прочее; (в наши дни) заведения, желаещи да продължат по вековната традиция да опушват своите клиенти,вътрешно и от външно.

Покрай шума, които се вдига около ежедневието ни, за частично възстановяване на статуквото с пушенето по заведения, неизменно ме блъска в главата прозрението, че пушкомите генерално бъркат протеста си. Има толкова по-просто решение на проблема им, стига да насочат усилията си правилно.

ТЕ ТРЯБВА ДА СТАЧКУВАТ СРЕЩУ ЛИПСАТА НА РЕАЛНИ ПРОВЕРКИ ПО ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА НАРУШАВАНЕ НА ЗАБРАНАТА ЗА ТЮТЮНОПУШЕНОТО!

Защо ли?!

Нека да разгледам положението. Защо протестират в момента – забраната гонела клиенти, карала ги към фалит, затваряли работни места и т.н. Първо: Клиентите са изтъняли като бройка в абсолютно всеки бизнес последната година и това няма общо с тютюнопушенето, а с покупателна им способност. Второ: основните клиенти на тези заведения не са спрели да посещават тези места – те просто са се преместили към заведения-нарушители. Така че основния проблем в момента на „потърпевшите“ са колегите им, които не спазват забраната и така създават НЕЛОЯЛНА конкуренция. Ясно е, че спазващите забраната са прецакани и те искат да върнат равенството. Да, ама защо с отмяна на единствения смислен закон?!

Не е ли доста по-просто да започната се правят РЕАЛНИ проверки (пиша реални, защото това което се прави сега е абсолютно проформа – чакат 40 мин „да дойде управителя“ докато се скрият „вазичките“, кутийките и прочее). Ако забраната започне да се спазва масово, всички търговци ще бъдат поставени на равен старт и ще могат да започнат да се борят за клиенти с нормални средства: обслужване, условия, цени и прочее методи на свободния пазар.

Разписал съм се нещо и ще разширя темата като направя едно смело твърдение. Забраната на тютюнопушеното в заведния и прочее вече е факт. Един много хубав факт, които ми позволява да обядвам,вечерям и просто да седя за кеф във всякакви заведения, без да дишам л….а, да се опуша или да съм заврян в мазето (защото там бил „салона за непушачи“). Особено с настъпване на зимата, съм особено щастлив от този факт. И забелязвам че около мен има МНОГО други щастливи хора от същото. Включително и ПУШАЧИ. Защото не всеки пушач е несъобразителен и нетактичен с околните непушачи и предпочита да упражнява вредния си навик на открито. Т.е. броя на хората, ХАРЕСВАЩИ забраната е равен на броя на непушачите + % от пушачите, което със сигурност са повече от петдесет процента от потенциалната клиентела.

Затова, уважаеми съдържателите на търговски обекти, стачкуващи срещи забраната, внимавайте какво си пожелавате – да не се окаже че работите срещу себе си.